Р Е Ш Е Н И Е №103 гр. София, 02 април 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП –ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 3092/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 и сл. НПК, по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от адвокат В. С. – защитник на подсъдимия К. З. М., срещу въззивно решение №166/01.11.2011 год. постановено по внохд№ 22/11 год. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба са изтъкнати нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Неправилно съдилищата по фактите са приели, че М. е разпространявал наркотичното вещество, което е изводимо от минималното количество на иззетия наркотик и от факта, че подсъдимият има склонност да приема наркотични вещества е видно, че той го е придобил ,за да го ползва за лични нужди. При тези данни, съдът е следвало да приложи чл. 354а, ал. 3, респ. ал.5 НК и да наложи на подсъдимия минимално наказание. Решаващите съдилища не са отчели всички индивидуализиращи вината обстоятелства ( невисоката степен на обществена опасност на конкретното деяние , ниската степен на обществена опасност на М.), поради което определеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо. Иска се изменение на въззивното решение , съгласно чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2 НПК за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и назначеният от съда за негов служебен защитник , съгласно чл.94, ал.1,т.6 и т.9 НПК, посоченият от САК адвокат Р. П. Л. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата като доводите и исканията на защитата да бъдат отхвърлени като несъответни на данните по делото и закона. В последната си дума подсъдимият заявява , че намира наказанието си за тежко и моли да бъде намалено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , КАКТО И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: С присъда №265/22.12.2010 год. по нохд№424/2010 год. на Хасковския окръжен съд подсъдимият К. З. М. е признат за виновен в това, че на на 18.02.2010 год., в гр.Хасково, без надлежно разрешително, придобил и държал с цел разпространение и разпространил – продал на А. Х. Т., високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегло 0,1224 гр., със съдържание на активен компонент - - диацетилморфин – 41,4 тегловни единици, на стойност 11,02 лева и хероин с нетно тегло 0,0571 гр. със съдържание на активен компонент - диацетилморфин 42,3 тегловни единици на стойност 5,14 лв. поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца , което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор и на глоба в размер на 5 000 лева. Приложен е чл.59, ал.1 НК като е приспаднат срока на задържането на подсъдимия под стража.Приложен е чл.68, ал.1 НК като е постановено да изтърпи отделно и наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд№739 на РС гр.Хасково, при първоначален и „общ” режим в затворническо помещение от „открит” тип. По жалба от защитата на подсъдимия е било образувано внохд№22/11 год. на Пловдивския апелативен съд, по което с решение №166 от 01.11.2011 год. е изменена горепосочената присъда като на основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК му е наложено общо най-тежкото наказание между определените по нохд№739 на РС гр.Хасково и по нохд№475/08 год. на РС гр.Хасково от три години лишаване от свобода и глоба от 3 000 лева , което е отложено за изпълнение с петгодишен изпитателен срок , съгл. чл.66, ал.1 НК, считано от 15.08.2008 год., а в останалата част, присъдата е потвърдена. Присъдени са разноски по делото в размер на 150 лева. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на защитата на касатора по следните съображения: Основният акцент на обжалването е поставен върху твърдението за неправилна правна квалификация на установените по делото фактически данни за инкриминираното поведение на подсъдими, които ,според защитата, очертават състава на престъпно държане с използване на наркотичното вещество за лични нужди като случаят е маловажен. Настоящият съдебен състав не намира основание да сподели предложената от касатора и защитата му преквалификация на деянието, различна от изведената от предходните съдебни състави. Фактическите констатациите на апелативната инстанция, които не се различават от направените от първостепенния съд, са базирани на достатъчен по обем и убедителни доказателствени източници, които установяват не само държането на наркотични вещества без надлежно разрешение, но и предназначението на намерените у подсъдимия наркотични вещества за разпространение, а не за лична употреба. Минималните количества, иззети като веществени доказателства и връзката им с поведението на подсъдимия, не са обективен критерий за поддържане на тезата както за предназначението на наркотика за лични нужди, така и относно маловажността на случая. Деянието на подсъдимия по придобиването и държането с цел разпространение и разпространението на инкриминирания предмет е установено от свидетелите А. Т., Г. Т. и от свид.М. – полицейски служител, който е наблюдавал движещият се лек автомобил в който са пътували подсъдимият и купувачът на наркотика. Първите двама свидетели са установили непосредствено извършването на деянието, а свид. М. е възпроизвел възприятията си от поведението на подсъдимия и свид. А. Т. непосредствено след извършването на деянието – купуването на наркотика от подсъдимия и изхвърлянето на продадения на свид.А.Т. наркотик от автомобила, където се е возил и подсъдимият М.. Установено е от доказателствените източници по делото, че изхвърленото за пътя станиолово пакетче е иззето като веществено доказателство, представляващо две пакетчета с кафяво прахообразно вещество, което на полевия тест , а след това и от заключението на СФХЕ-за е индикирало хероин в инкриминираните от обвинението количества и стойност. Следователно, количествата , иззети като веществени доказателства, съответстват на описаните в обвинителния акт количества хероин, непосредствено след получаването им от купувача А. Теодошев, който се е опитал да се отърве от тях като ги изхвърли на пътя. Установените фактически обстоятелства кореспондират на приетата от съда правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, НК.По делото е несъмнено установено , че подсъдимият е придобил и държал в свое владение процесното наркотично вещество с зцел разпространение, което на същата дата на придобиването е продал на свид.А. Т.. При тези факти несъмнено са налице и двете форми на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1, предл. първо НК .Без правно значение за съставомерността на деянието е че наркотикът е бил в минимални количества . Всяко от двете пакетчета е съдържано доза за разпространение, което изцяло е изпълнило предназначението – придобитото – да се отчужди. Несъмнено е установеното , че подсъдимият не е имал разрешение да извършва такава дейност. Случаят не е маловажен , тъй като, макар и в минимални количества , наркотичното вещество, освен че в случая е с висока концентрация на диацетилморфин, то по естеството си, дори и в минимални дози представлява висока степен на обществена опасност порази вредоносните си последици върху здравето. Д., че подсъдимият употребявал наркотични вещества не подкрепя тезата процесният предмет да е бил предназначен за лична употреба , поради обилните доказателствени факти, сочещи точно обратното – че дозите са обект на продажба. Наложените наказания - лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 5 000 лева не са явно несправедливи. Двете санкции са близко до легалния минимум и поради това отразяват приетия от съда категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Начинът на осъществяване на изпълнителното деяние оказва влияние върху степента на обществена опасност на престъплението и не може да остане извън вниманието на съда при индивидуализиране на наказанието. В случая деянието е осъществено и в двете предвидени форми на изпълнителното деяние. Приемайки конкретизираният обем наказателна принуда за справедлив, ВКС намира за неоснователна и претенцията на касатора за смекчаване на тежестта на наказанието . Воден от тези съображения ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №166/01.11.2011 год. постановено по ВНОХД № 22/11 год. по описа на ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :