Р Е Ш Е Н И Е № 387 София, 31.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1303 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. К. П. и Х. К. П. (чрез адвокат А. Р.) против присъда № 17 от 15.05.2014 год. по в.н.о.х.д. № 176/ 2014 год. на Кюстендилския окръжен съд, с искане за отмяна и потвърждаване на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, както и за отхвърляне на присъдените обезщетения на гражданските ищци. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението на закона е изведено от липсата на престъпление и доказателства, които да го подкрепят. Твърди се, че осъдителната присъда не е съобразена с цялостния доказателствен материал, събран по делото, а фактологичният анализ е неправилен. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите не вземат становище. Техният защитник адвокат Р. поддържат жалбите по изложените в тях съображения и настоява да се отмени въззивния съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите жалби за неоснователни, а извършеното престъпление – за доказано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 17 от 15.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 176/ 2014 г. Кюстендилският окръжен съд, отменил присъда от 23.05.2013 г. по н.о.х.д. № 960/ 2011 г. на Районен съд – Дупница в оправдателната й част и признал подсъдимите В. К. П. и Х. К. П. за виновни в това, че на 01.05.2006 г. в местност ”Р.”, в землището на с.О., община С. б., област К., в съучастие помежду си унищожили противозаконно чужди движими вещи: трайни овощни насаждения и огради, собственост на Л. М. Л., П. М. В., М. П. В., Ч. П. В. и В. А. П., на обща стойност 8 883 лв, като причинените вреди са значителни, поради което и на основание чл. 216, ал. 5, пр. първо, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 от НК им наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на които отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години. Въззивният съд потвърдил присъдата на районния съд в останалата й част, с която подсъдимите били осъдени да заплатят обезщетения за претърпените от гражданските ищци имуществени вреди, както следва: на Л. М. Л. – сумата от 1 700,45 лв, на М. П. В. и Ч. П. В. (като наследници на П. М. В.) – сумата от 5 266,61 лв, а на А. В. П. и Г. В. П. (като наследници на В. А. П.) – сумата от 1 915,94 лв. Касационните жалби са неоснователни. Несъстоятелно е оплакването, че осъдителната присъда почива върху предположение за участието на двамата подсъдими в отрязването на чуждите овощни дървета и в събарянето на оградите. Липсата на достатъчно доказателства представлява и основният аргумент в подкрепа на искането за оправдаването на двамата касатори. Въззивната инстанция с дължимото внимание е обсъдила събраните доказателствени източници и аргументирано е изложила съображения за приетите с доверие доказателства. Съпоставила е показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Г., които са били очевидци на деянието и пряко са възприели поведението на двамата подсъдимите по унищожаване на чуждите вещи. Същите фактически констатации е направил и първоинстанционният съд в мотивите към оправдателната присъда, но е извел погрешни правни изводи за липсата на престъпление. Правилният доказателствен анализ е позволил по ясен и категоричен начин да бъдат изведени фактите, описващи престъпното поведение. Тезата на защитата, че двамата братя само са присъствали в чуждия имот, а други неизвестни лица са участвали в рязането на дърветата и в събарянето на оградите, не намира убедително потвърждение сред приетите с доверие доказателствени източници. Поведението на двамата подсъдими В. П. и Х. П. правилно е било квалифицирано като престъпление по чл. 216, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С действията си подсъдимите противозаконно са унищожили насаждения с овощни дървета и поставени предпазни огради в три недвижими имота, чиято собственост е призната на други лица. Материалният закон е приложен правилно. Не са налице сочените от касаторите основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отменяне на осъдителната присъда на въззивния съд. Като правилна и законосъобразна тя следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 15.05.2014 год. по в.н.о.х.д. № 176/ 2014 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.