Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 18.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 195 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 27.VІІ.2010г. по гр.д. № 1215/2010г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1168 от 12.ІХ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос може ли доказването на спирането на работата в продължение на повече от 15 работни дни да се извърши с протокол от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за спиране работата в цеха, протокол от заседание на УС за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори, заповед на изпълнителния директор за изключване на елзахранването в цеха, докладна записка от техническия директор за изключване на елзахранването, изпълнение на производствена програма, установяваща, че през процесния период тя не е предвиждала цехът да работи, нито е отчетена работа. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба В. Ч. С., Н. Ц. Н. и К. Ц. Н., всички от, конституирани като правоприемници на починалия по време на производството по делото ищец Ц. Н. П., са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. По поставения от касатора въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС счита, че отговорът е отрицателен. Протоколът от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за временно преустановяване дейността на цех „Алуминиеви туби”, протоколът от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори с работниците в цеха по чл.328 ал.1 т.4 КТ, заповед на изпълнителния директор за изключване на елзахранването в цеха, докладна записка на техническия директор на дружеството за изпълнение на заповедта и извлечение от „Изпълнение на производствена програма на дружеството” за определен период представляват частни документи. Такива документи имат само формална доказателствена сила, каквато им придава разпоредбата на чл.180 ГПК, изразяваща се в това, че те съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от подписалите ги лица. С оглед на това тези документи сами по себе си и в съвкупност не установяват продължителността на престоя /временното преустановяване на дейността/ на цех „Алуминиеви туби”. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение СГС по въззивна и насрещна въззивна жалби е отменил решението на СРС от 30.ІХ.2009г. по гр.д № 27014/2009г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил изцяло тази претенция, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по предявените от Ц. Н.П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че работодателят не е доказал по несъмнен начин, че е изпълнена заповедта му за спиране на работата на всички работници в цех „Алуминиеви туби”, считано от 13.ІV.2009г., и че е налице реално спиране, продължило повече от 15 работни дни, изтекли към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на 11.V.2009г. По възражението на ответника, че по наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ не са наведени оплаквания в исковата молба, въззивният съд е приел, че от твърденията, изложени в исковата молба, не може да се направи извод за признаване на факта относно спиране на работата, още по-малко за това то да е продължило повече от 15 работни дни. С оглед настъпилата в течение на производството по делото смърт на ищеца и личният характер на трудовия договор въззивното решение в частта по претенцията за възстановяване на работа, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в тази му част, следва да бъдат обезсилени и производството по делото да се прекрати. Касационната жалба е основателна в частите по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, изводът на въззивния съд, че с представените от ответника писмени доказателства – частни документи не е установено спирането на работа на цех „Алуминиеви туби”, където е работел ищецът, да е продължило повече от 15 работни дни съобразно изискването на чл.328 ал.1 т.4 КТ. Въззивният съд, обаче, е преценявал законността на уволнението въз основа на този факт в противоречие с процесуалните правила. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, заложен в чл.6 ал.2 ГПК, обемът на дължимата от съда защита и съдействие се определя от страните. От тук следва, че съдът може да разреши правен спор само на заявените от ищеца основания. Основанието на иска са обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Както ВКС вече нееднократно се е произнесъл с постановени по реда на чл.290 и следв. ГПК решения /например решение № 149/13.VІ.2012г. по гр.д. № 475/2011г. ІV ГО/, предявеният иск не може да бъде разгледан на основания, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното субективно потестативно право на работодателя на едностранно прекратяване на трудов договор, но не са заявени от ищеца, той не е основал претенциите си на тях. В разглеждания случай в исковата молба ищецът сочи, че на 10.ІV.2009г. той и колегата му, единствено работещи в цех „Алуминиеви туби”, са били запознати със заповед на изпълнителния директор за спиране работата на цеха, считано от 13.ІV.2009г.; че с разрешение на ръководството ищецът излязъл в отпуск от 13.ІV.2009г. до 11.V.2009г.; че при връщането му на работа на 11.V.2009г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 т.4; че не му било обяснено нищо, нито били посочени мотиви за уволнението; че тези действия на ръководството го изумили и обидили; че той работел в предприятието повече от 28 години и бил от работниците с най-много опит и стаж, заслужил уважението на колегите си и на ръководството; че никога не бил укоряван за работата или за отношението си към екипа; че имал семейство, за което трябва да се грижи; че всички работници в цеха, който временно бил спрян, били преназначени в други цехове, а неговата специалност била такава, че можел да работи във всеки цех, където има машини; че въпреки това без всякакво уведомление при връщането му от отпуск го освободили от работа без всякакви обяснения. От така изложеното е видно, че ищецът не е основал претенциите си на твърдение, че уволнението не е съобразено с изискваната от разпоредбата на чл.328 ал.1 т.4 КТ минимална продължителност на спирането на работа – 15 работни дни. При това положение въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като е уважил предявените искове въз основа на факт, който ищецът не е въвел като основание за незаконност на уволнението. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разгледан по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Искът за признаване незаконност на уволнението и отменяването му е неоснователен. Установено е по делото, че трудовото правоотношение с Ц. Н.П. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ със заповед, връчена му на 11.V.2009г. Не се оправдава от данните по делото, а това следва и от заявеното в исковата молба, твърдението на П., че в уволнителния акт не са посочени мотиви за прекратяването. Във връчената му заповед № 17/11.V.2009г. освен основанието в цифрово изражение е посочено и че уволнението е поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. Без значение за законността на уволнението на това основание са опитът и продължителността на стажа на ищеца, отношението му към работата и към екипа, социалното му положение, нито дали той е можел да изпълнява и друга работа в предприятието. При това положение се налага извод, че уволнението е извършено съобразно изискванията на закона, поради което искът за отмяната му, а с оглед обусловеността му от него – и искът за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 272.67лв. разноски за въззивното и касационното производства съобразно представения списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответниците по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав, от 27.VІІ.2010г. по гр.д. № 1215/2010г., както и потвърденото с него решение на Софийския РС от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 27014/2009г., в частите им по предявения от Ц. Н. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯВА решението Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав, от 27.VІІ.2010г. по гр.д. № 1215/2010г. в частите по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Н. П., заместен след смъртта му от законните му наследници В. Ч. С., Н. Ц. Н. и К. Ц. Н., всички от , срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението на П. със заповед № 17/11.V.2009г. и за присъждане на 4362лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 26.V.2009г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА В. Ч. С., Н. Ц. Н. и К. Ц. Н., всички от , да заплатят на [фирма] 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 272.67лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: