Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 11 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1039/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. Н. К. против решение № 97 от 19.05.2014 г. по нохд № 62/2014 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи , че решението е постановено в нарушение на закона и с него е определено явно несправедливо наказание – касационни основания за ревизия на проверявания акт съгласно чл.348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Формално се заявява също така, че са нарушени и съдопроизводствените правила, но не се ангажират подкрепящи аргументи . Жалбоподателят атакува правната квалификация на инкриминираната дейност като блудство по чл.149, ал.3, т.3 от НК вместо като хомосексуални действия по чл.157, ал.3 от НК и настоява за оправдаване по повдигнатото обвинение. Подсъдимият съзира и несправедливост на наложеното наказание, за което твърди, че не е съобразено с ниската степен на обществена опасност на деянието. С тези доводи жалбоподателят отправя искане за преквалифициране на деянието и намаляване на размера на определената санкция лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира да се уважи жалбата , като се позовава на различното третиране на половете от законодателя. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди изложените от страните позиции и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Велико Търново с присъда № 12 от 07.02.2014 г. по нохд № 10/2014 г. признал подсъдимия А. Н. К. за виновен в това, че 26.08.2013 г. около 15 часа в [населено място], общ.Г. О., при условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст - Н. А. А. на 6 години, поради което и на основание чл. 149, ал.5, във вр. с чл.29, ал.1 ,б.”а” и б”б” от НК във вр. с чл.36 от НК и чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът приспаднал от така определеното наказание срока на предварително задържане на подсъдимия в рамките на настоящия процес. В тежест на А. К. били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 97 от 19.05.2014 г. по внохд № 62/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна в частта, с която се обосновава явна несправедливост на определената санкция. Останалите доводи за неправилно приложение на закона и бланкетното твърдение за процесуални нарушения, са несподелими по следните съображения: Жалбоподателят намира за неправилна квалификация на деянието по чл.149, ал.5, т.3 във вр. с ал.1 от НК като блудство вместо по чл. 157, ал.3 от НК като престъпни хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст.Той се аргументира с твърдението, че извършеното от него осъществява „втората хипотеза на чл.149, ал.1 от НК” т.е.действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, които, тъй като са между лица от едни и същ пол, попадат в обхвата на разпоредбата на чл..157, ал.3 от НК. По делото обаче е инкриминирана различна престъпна дейност и е повдигнато обвинение за блудство в първата хипотеза на чл.149, ал.1 от НК – за извършване на действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление. След проведеното съкратено съдебно следствие съдът приел за установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка , свеждаща се до следното : На 28.08.2013 г. , около 15 часа , К. се доближил до група от три момчета, сред които бил и шестгодишния Н.. Влязъл в разговор, а с дясната си ръка бръкнал под слиповете на детето и с пръсти опипал половия му орган, като се усмихвал. Децата реагирали и си тръгнали, а по-късно се оплакали на възрастни, които сигнализирали полицията. К. бил идентифициран и задържан. Описаните действия, мястото и времето на извършването им категорично отхвърлят изводи за тяхната насоченост към полово сношение или към постигане на полово удовлетворение. При тези факти предходните инстанции законосъобразно стигнали до извода , че са налице обективните признаци на чл.149, ал.1 от НК в хипотезата на действия с цел възбуждане на полово желание без съвкупление, които не намират аналог в диспозицията на нормата на чл. 157 , ал.3 от НК, обхващаща хомосексуални действия чрез полово сношение и действия на полово удовлетворение. Ето защо настоящият казус не поставя въпроса за конкуренцията между двете норми и не предизвиква дискусия за съотношението между тях. Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила е заявено бланкетно и не е подкрепено от конкретни доводи. Сезирана по този начин настоящата инстанция не е ангажирана със задължение за конкретни отговори. В изпълнение на отговорностите, произтичащи от чл.124 от Конституцията на Република България, касационният състав извърши проверка на обжалвания акт и не установи наличие на някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал.3, т.2 - т.4 от НПК или засягане на конституционните основи на правосъдието. Основателност на касационната жалба настоящият съдебен състав съзира в частта й относно явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция, възприемайки изцяло съображенията на предходния съд, е надценила значението на предходните осъждания на подсъдимия като отегчаващо отговорността му обстоятелство, макар че част от тях формират по-тежката квалификация на деянието като особен рецидив по чл.29, ал.1, б”а” и ”б” от НК и по силата на чл.56 от НК са изключени от оценъчна трактовка при индивидуализиране на наказанието. В същото време предходният съдебен състав се е въздържал да обсъди конкретните параметри на реалното увреждане на обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност. Инкриминираната дейност се отличава с краткотрайна, еднократна проява, без сериозни последици за жертвата. Тя не накърнява така застрашително публичния интерес, за да предизвика необходимост от девет години лишаване от свобода на подсъдимия. В този размер санкцията не съответства както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това налага нейното намаляване до шест години, които , предвид следвания процесуален ред по глава двадесет и седма от НПК, подлежат на редуциране по чл.58а, ал.1 от НК с една трета до окончателен размер от четири години лишаване от свобода. Така индивидуализирана продължителността на изолация на подсъдимия е адекватна на необходимостта от поправително, предупредително и превъзпитателно въздействие върху него, както и за възпитателно въздействие върху другите членове на обществото за постигане на целите на чл.36 от НК на плоскостта на личната и на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 97 от 19.05.2014 г. по внохд № 62/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, с което се потвърждава присъда № 12 от 07.02.2014 г. по нохд № 10/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, като намалява наложеното на подсъдимия А. Н. К. наказание лишаване от свобода от шест години на четири години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.