4 Р Е Ш Е Н И Е 305 гр.София, 29.10. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 11 октомври 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №1440 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 896 от 5 юли 2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по въззивно гражданско дело № 1078 по описа за 2011 г., в частите, с които е отменено решение № 379 от 7.2.3011 г. по гр.д. № 10935 по описа за 2010 г. на Варненския районен съд, ХІІ състав, и е постановено друго за осъждане на [фирма] да заплати на А. Л. Н. сумата от 3 806 900 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за 2007 г. по т.1 от допълнително споразумение от 1.11.2000 г., сключено с [фирма], и сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от 31.07.2008 г. до 13.7.2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата А. Л. Н. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила решението на въззивния съд в обжалваната част. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 417 от 20.03.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, който е от значение точното прилагане на чл.123а от КТ. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е следният: Когато между страните по трудовото правоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това работодателят бъде променен при запазване на трудовото правоотношение на основание чл.123а от КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите-стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя. По този въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.123а от КТ/предишна чл.123, ал.2 от КТ в редакцията и от 2001 г./ урежда запазване на трудовите правоотношения при отдаване на предприятие или на част от него под наем на друг работодател. По силата на ал.2 на чл.123а от КТ след отдаването под наем съществуващото трудово правоотношение се прехвърля с цялото си съдържание от насрещни права и задължения от стария върху новия работодател. По аргумент от ал.4 на чл.123а от КТ прехвърлянето има действие до изтичане на договора за наем. Следователно задължението на служителя да управлява добре обособеното звено, което е отдадено под наем, вече е към новия работодател. Ръководният служител трябва да реализира печалба за новия работодател, което поражда насрещното задължение за този нов работодател да му заплати процент от печалбата. Тази печалба трябва да е резултат от дейността в обособеното звено, което е отдадено под наем, поради което именно въз основа на печалбата на новия работодател трябва да се изчислява допълнителното възнаграждение. Печалбата на стария работодател не може да послужи като база за изчисляване на възнаграждението, тъй като след отдаването под наем служителят не управлява тази част от предприятието, която е останала при стария работодател. Този начин на определяне на възнаграждението важи докато изтече срокът на договора за наем. Едва след това правоотношението отново се възстановява със стария работодател. Ето защо доводът на ответника по жалбата, че прехвърлянето на правоотношението е само временно, поради което възнаграждението може да се изчислява въз основата на печалбата на стария работодател, е несъстоятелен. Без значение е също дали старият и новият работодател са свързани лица. Понятието „свързано лице” е от значение при преценката за относителна недействителност на дадена сделка/ например в хипотезата на чл.647, т.1 от Търговския закон/, но не ангажира отговорността на свързаното лице за задължения на друго юридическо лице. При този отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно, тъй като допълнителното трудово възнаграждение е изчислено в приетата съдебно-счетоводна експертиза въз основа на нетната печалба за 2007 г. на стария работодател- [фирма]. По делото липсват данни дали новият работодател [фирма] има нетна печалба за 2007 г. и какъв е нейният размер. Съдът няма необходимите специални знания да установи това обстоятелство само въз основа на данъчната декларация на дружеството за 2007 г., публикувана в Търговския регистър, както желае касаторът. Ето защо е необходимо след отмяната на обжалваното решение по делото да се изслуша съдебно-счетоводна експертиза със задачи да отговори на въпросите дали [фирма] има нетна печалба за 2007 г., какъв е нейният размер, какъв е размерът на допълнителното възнаграждение на А. Л. Н. и мораторната лихва върху него за периода от 31.07.2008 г. до 13.07.2010 г. В този случай на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 896 от 5 юли 2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по въззивно гражданско дело № 1078 по описа за 2011 г., в частите, с които е отменено решение № 379 от 7.2.3011 г. по гр.д. № 10935 по описа за 2010 г. на Варненския районен съд, ХІІ състав, и е постановено друго за осъждане на [фирма] да заплати на А. Л. Н. сумата от 3 806 900 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за 2007 г. по т.1 от допълнително споразумение от 1.11.2000 г., сключено с [фирма], и сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от 31.07.2008 г. до 13.7.2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ