Р Е Ш Е Н И Е № 581 гр.София, 08 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1811/2012 година Осъденият Е. С. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден от Софийския районен съд – като първа инстанция, и от Софийския градски съд – като втора (въззивна) и последна инстанция. Първоинстанционната присъда е от 12.ІV.2012 год. по нохд № 411/2005 год. и с нея СРС е наложил на С. 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок за извършената на 25.ІV.2000 год. кражба на стоки за 1 568 лева, с козметично предназначение, в която подсъдимият съучаствал с две, неустановени по делото лица, и която била извършена чрез взломяване на лекотоварния автомобил, където се намирали стоките – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.20, ал.2 НК. Второинстанционното решение – 380 от 20.ІІІ.2012 год. по внохд № 5026/2010 год., е постановено след въззивна жалба, подадена също чрез защитник, но уважена от СГС само по отношение на равностойността на предмета на кражбата, която той намалил на 1 426 лева. В отправеното по реда на възобновяването искане (отправено и за първи път) се настоява за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, доколкото тя е потвърдила осъдителната присъда, въпреки допуснатите в СРС, но допуснати и от нея съществени нарушения на процесуални правила. Искането, допълнено по реда на чл.426, във вр. с 351, ал.3 НПК, е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от основанията за възобновяване, които са претендирани в отправеното искане или са в негова подкрепа. Неприлагането на закона за давността (чл.80, ал.1, т.3 НК) и без друго не попада в приложното поле на чл.348, ал.1, т.1 НПК, след като се претендира не пряко, независимо от другото претендирано основание по т.2 от разпоредбата, а евентуално-в случай, че последното бъде уважено (за самостоятелното процесуално значение на всяко от основанията за отмяна вж. още т.р. 51/1964-ОСНК, както и нееднократните позовавания от ВКС на неговата актуалност по съвременния закон, като напр. в р.4/02-І, Бюл. 4/02). Неоснователни обаче са и възраженията срещу процесуалната законосъобразност на оспореното осъждане. Неубедително в последната насока е най-напред оспореното авторство на кражбата, поради това че осъденият не бил разпознат от св.А.И.. Неубедителността на възражението идва вероятно от неправилното разбиране, че установяването на идентичността, която имат предвид и чл.169-171 НПК, е възможно само чрез потвърждаването и́ от разпознаващия на базата на някакви признаци от физическата личност на разпознавания (телосложение, ръст, цвят на косите и др.под.). Идентичността обаче между осъдения и единия от тримата участници в кражбата е била потвърдена в случая категорично с всички обстоятелства около самото, станало веднага залавяне на осъдения (което, впрочем, и той не е отричал никога, но свързвайки го с една не по-малко неубедителна защитна версия, че се е оказал на местопрестъплението случайно и че сам е бил жертва на кражба на радиото от автомобила му, извършена по-рано от неиздирените съучастници в инкриминираното деяние). Като неуспешен трябва да бъде оценен и опитът да бъде разколебана доказаността и на останалите елементи на извършената кражба – най-вече на самото отнемане на чуждите вещи и на взломяването на ключалката към една от вратите на лекотоварния автомобил, от който са били отнети. Съдилищата в предходните инстанции не са имали никаква причина да не се доверят напълно в тази насока на свидетелите И. и Ш.. Ръководен от всичко изложено и съобразно с другите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 380 от 20 март 2012 год. по внохд № 5026/2010 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: