Ключови фрази
Договор за изработка * задължения на въззивния съд * обсъждане на доказателства от въззивния съд * съдебно признание на факт


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 65
София,30.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1656/2013 година



Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 1433 от 07.12.2012 г., постановено по т. д. № 1044/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 388 от 25.06.2012 г. по т. д. № 649/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против [община] искове за заплащане на сумите 74 412 лв. - възнаграждение за извършени услуги по ръчно метене за поддържане чистотата на общинските площи за периода 01.01.2008 г. - 10.05.2008 г., съгласно договор от 01.06.2006 г. и фактури № 61628/05.02.2008 г, № 187/04.03.2008 г., № 192/01.04.2008 г., № 61997/07.05.2008 г. и № 62042/14.05.2008 г., и 34 909.74 лв. - парична санкция по чл.31 от договора за забава на възнаграждението, и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете със законните последици. К. поддържа, че въззивният съд : Не е преценил правилно доказателственото значение на неоспорените актове за установяване на извършената услуга по ръчно метене, съдържащи точни данни за броя на отработените дни и за стойността на услугата, за която се претендира възнаграждение; Не е съобразил факта, че единствената причина актовете да не бъдат подписани от ответника - възложител е виновното неизпълнение на поетото от същия задължение да оказва необходимото съдействие за отчитане и приемане на извършената работа; Не е взел предвид направеното от ответника признание, че услугата по ръчно метене действително е изпълнявана и че като възложител по договора той не е съдействал за отчитането и приемането й; Мотивирал е изводите си за недоказаност и неоснователност на исковите претенции с произволно избрани свидетелски показания, без да обсъди в съвкупност писмените и гласни доказателства и заключението на счетоводната експертиза, установяващи извършването на услугата по ръчно метене в обема, отразен в констативните актове. Навежда и оплакване, че съдът е излязъл извън оплакванията във въззивната жалба на ответника, в която не е оспорвано самото извършване на услугата, а възлагането й за исковия период, и така е изместил същността на спора и предмета на доказване.
Ответникът по касация [община] - [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмени бележки.
С определение № 5 от 06.01.2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС при разрешаване на значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти; за произтичащото от чл.269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания; за доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от [фирма] против [община] обективно съединени искове за заплащане на сумите 74 412 лв. и 34 909.74 лв., представляващи дължимо възнаграждение за извършена работа по договор от 01.06.2006 г. за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване и поддържане на общинските площи, снегопочистване и зимно поддържане на територията на [община], сключен по реда на ЗОП, и парична санкция за забава по чл.31 от договора. Възнаграждението е претендирано за една от възложените с договора услуги - ръчно метене за поддържане чистотата на общински площи на територията на [община], извършена в периода 01.01.2008 г. - 10.05.2008 г. В исковата молба е посочено, че ответникът отказва да плати дължимото възнаграждение за извършената услуга, установена с 5 бр. актове и издадени въз основа на тях фактури.
Първоинстанционният съд е уважил исковете частично за сумите 25 934 лв. и 11 807.97 лв., след като е приел, че ищецът - изпълнител е доказал извършването на услугата „ръчно метене” в обема, отразен в представените 5 бр. актове, които не са подписани от ответника - възложител поради неизпълнение на задължението му за оказване на съдействие за приемане и отчитане на извършената работа, и има право на възнаграждение за изпълнението. За да отхвърли исковете до пълните им размери от 74 412 лв. и 34 909.74 лв., съдът се е позовал на клаузата на чл.3 от договора, предвиждаща общата цена на възложените и извършени услуги да не надхвърля утвърдената годишна план - сметка за приходите и разходите за поддържане на чистотата на територията на [община]. Като е съобразил заключението на счетоводната експертиза, че утвърдената с план - сметката за 2008 г. сума за ръчно метене е 71 819 лв., съдът е направил извод, че за исковия период 01.01.2008 г. - 10.05.2008 г. допустимият разход на средства е 25 934 лв. и че претенцията за заплащане на възнаграждение над този размер е неоснователна.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Пловдивски апелативен съд е постановил решение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение е отхвърлил изцяло предявените искове. Въззивният съд е мотивирал становището си по спора с липсата на представени от ищеца двустранно подписани актове за извършена работа, с които според уговореното в чл.4 и чл.20 от договора е следвало да се установява действително извършената работа и приемането й от възложителя като условие за плащане на възнаграждение в полза на изпълнителя. Макар да е констатирал, че ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за неоказване на съдействие за приемане и отчитане на извършената работа чрез съставяне на актовете по чл.4 от договора, съдът е приел, че след като представените с исковата молба 5 бр. актове не са подписани от възложителя, ищецът носи тежестта да докаже по несъмнен вписаните в съдържанието им факти, а именно - че за всеки месец от исковия период са отработени съответен брой човекодни, за които се дължи възнаграждение в съответния размер. След като е преценил, че показанията на свидетелите Мария Зантова и Н. Х. за извършвана от работници на [фирма] дейност по ръчно метене на територията на [община] през процесния период не са достатъчно конкретни, за да се отнесат към представените актове, и е отбелязал бланкетно, че „нито едно от останалите събрани в процеса доказателства не се отнася пряко или косвено до конкретното доказване на описаната в петте акта работа”, Пловдивски апелативен съд е формирал решаващия извод за недоказаност на иска за възнаграждение по основание и по размер, респ. за неоснователност на акцесорния иск за заплащане на санкция по чл.31 от договора за забава на възнаграждението.
Решението е неправилно.
В задължителната практика на ВС и ВКС, поради противоречие с която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, е застъпено становище, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства; При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.175 ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция; Правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са ограничени от разпоредбата на чл.269 ГПК, която го задължава да се произнесе по основателността на иска и по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните.
Основателни са поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата и при прилагането на чл.269 ГПК.
За доказване на исковите претенции ищецът /сега касатор/ [фирма] е представил 5 бр. едностранно съставени актове, придружени с фактури, в които са вписани броя на отработените дни, броя на работниците, изпълнявали услугата, и стойността на дължимото възнаграждение. Според твърденията на ищеца, актовете не са подписани от представител на ответника - възложител, тъй като същият е отказал да съдейства за отчитането и приемането на извършената в изпълнение на договора от 01.06.2006 г. работа с аргумент, че договорът е нищожен и че е възложил ръчното метене на общинските площи на друг изпълнител. С цел установяване на реалното изпълнение на работата по констативните актове ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства и счетоводна експертиза. Свидетелката Мария Зантова е депозирала подробни показания за извършване на услугата „ръчно метене” от работници на [фирма] на територията на [община] за времето от 01.01.2008 г. до 10.05.2008 г., за броя на работниците, които са изпълнявали ръчното метене, за начина на разпределение на работата помежду им и за отказа на ответника да съдейства за установяване и отчитане на работата по начина, уговорен в договора. Показанията на свидетелката Зантова са подкрепени с писмени доказателства - графици и скици на местата за почистване, поименен списък на работниците, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 КТ, които не са оспорени от ответника. Конкретни данни за изпълнение на услугата „ръчно метене” от работници на [фирма] на територията на [община] и за поведението на ответника като възложител по договора се съдържат и в показанията на другия свидетел на ищеца - Н. Х., както и в тези на свидетелката на ответната страна Й. Б.. В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на счетоводна експертиза, според което всички работници, посочени в списъка за изпълнение на услугата „ръчно метене”, са имали сключени трудови договори с [фирма] и в периода 01.01.2008 г. - 10.05.2008 г. са работили на територията на [населено място]; цената на извършената услуга по представените от ищеца 5 бр. актове е формирана съобразно уговореното в чл.2 от договора; фактурите за дължимото по актовете възнаграждение в размер на 74 412 лв. са осчетоводени от [фирма] и са включени са в дневника за продажби по ЗДДС. При наличие на всички тези доказателства въззивният съд е отхвърлил исковете с формалния мотив, че показанията на свидетелите Зантова и Х. не съдържат конкретика относно извършването на работата по петте констативни акта и че извършването на работата не се установява от нито едно друго доказателство. Свидетелските показания не са обсъдени задълбочено и във връзка с останалите доказателства по делото, а писмените доказателства и експертното заключение изобщо не са подлагани на преценка и обсъждане при формиране на извода за недоказаност на иска за възнаграждение. Извън преценката на съда са останали и важните за правилното разрешаване на спора обстоятелства, отнасящи се до причините за неподписване на актовете за установяване на извършената работа от ответника - възложител, както и събраните в тази насока доказателства. Като не е обсъдил всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е направил необосновани изводи за недоказаност и неоснователност на предявените искове.
Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и при прилагането на разпоредбата на чл.269 ГПК, като се е произнесъл по въззивната жалба на ответника [община] извън заявените в нея доводи и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. С въззивната жалба ответникът е въвел оплаквания срещу два от решаващите изводи на въззивния съд - изводът за преклудиране на възражението за изтекла погасителна давност и изводът за проведено от ищеца доказване по отношение изпълнението на работата, за която се претендира възнаграждение. Доводите, с които е обоснована неправилността на втория извод, не са насочени към оспорване преценката на първата инстанция за доказаност на фактическото изпълнение на услугата „ръчно метене” в обема, отразен в констативните актове, нито към оспорване на самото изпълнение като факт от значение за спора. Основанието ответникът да счита първоинстанционното решение за неправилно в частта, осъждаща го да плати възнаграждение и санкция по чл.31 от договора, е аргументирано на стр.4/5 от жалбата и се свежда до теза, че претендираното възнаграждение не се дължи, тъй като през исковия период услугата „ръчно метене” не е възлагана на ищеца, който въпреки несъгласието и изричното противопоставяне на ответника я е извършвал „самоволно” и е „натрапвал” изпълнението й. При така заявеното основание дължимата от въззивния съд проверка по чл.269 ГПК е следвало да бъде съсредоточена върху изследване на въпроса дали възражението за липса на възлагане по смисъла на чл.258 ЗЗД е въведено своевременно в процеса и дали е основателно, след като ищецът е натоварен с изпълнението на услугата „ръчно метене” още със сключването на договора от 01.06.2006 г., който е признат за действителен с влязлото в сила решение по т. д. № 37/30.05.2011 г. по т. д. № 275/2010 г. на ВКС, І т. о., и няма данни да е развален или прекратен до края на исковия период /10.05.2008 г./. Вместо да се произнесе по доводите в жалбата и в зависимост от тях да разреши спора за дължимост на търсеното от изпълнителя възнаграждение, въззивният съд е концентрирал преценката си върху доказването на изпълнението на работата по констативните актове, което ответникът не само не е оспорвал, но е признал в жалбата. Изпълнението на работата съставлява неизгоден за ответника факт, който подкрепя основателността на исковите претенции и съгласно чл.175 ГПК е следвало да бъде преценен с оглед на всички обстоятелства по делото. Произнасяйки се по правилността на обжалвания пред него първоинстанционен акт, а съответно и по исковите претенции, на основание, различно от въведеното с въззивната жалба на една от страните, въззивният съд е нарушил чл.269 ГПК като е подменил предмета на жалбата и е постановил неправилно решение, без да разглежда въззивната жалба на другата страна.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. След отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимостта от повторно провеждане на въззивно производство за проверка на решението по т. д. № 649/2011 г. на Пловдивски окръжен съд съобразно заявените във въззивните жалби на двете страни основания.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1433 от 07.12.2012 г., постановено по т. д. № 1044/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :