Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * признаване на чуждестранно съдебно решение

РЕШЕНИЕ

№ 276/2016 г.


София, 18.01.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2138/2016 година.


Производството е по чл.290-293 ГПК.
С определение №626/19.7.2016 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №109/14.01.2016 г. по гр.д.№1946/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., четвърти състав, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Необходимо ли е съгласно чл.3, ал.3 ЗОПДИППД/отм./ признаване по реда на чл.463 и сл. НПК на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, ответник в гражданското съдопроизводство по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, за извършено от него престъпление в чужбина ?, и 2. В случай, че проверяваното лице вече е изтърпяло наложеното с чуждестранната присъда наказание в държавата, където тя е постановена, какъв е редът за признаване на тази присъда в Република България, за да представлява тя годно правно основание за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност ?
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила изцяло решение от 14.10.2014 г. по гр.д.№10845/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I отделение, 16 състав, с което е уважен предявения от КОНПИ срещу П. Н. П. и И. Т. Т., и двамата от [населено място], с правно основание чл.4, ал.1 и чл.10 ЗОПДИППД(отм.), и го е отхвърлил изцяло.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай престъпната дейност не е установена по реда на НПК, като не е налице и признаване на присъдата на френски съд по реда на чл.463 НПК, в съответствие и с Европейската конвенция за международно признаване на присъди, ратифицирана от Република България със закон от 2004 г., относно ответника П. П.. Поради това съдът намира, че не може да се изисква от гражданския съд, сезиран с искане по специалния закон – ЗОПДИППД/отм./, да приеме, че автоматично следва да се счита призната присъдата на чуждестранния съд само, поради съвпадане на престъпните състави, за които ответникът е осъден във Франция. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.3, във връзка с ал.3 и чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
По въпросите, по които въззивното решение е допуснато до касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира следното:
При прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗОПДИППД/отм./, в производство по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, е необходимо признаване по реда на чл.463 и сл. ГПК на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, за извършено от него престъпление в чужбина. По естеството си въпросът е относим към тълкуването на правната норма на чл.3, ал.3 ЗОПДИППД/отм./, съгласно която „Производството по ал.1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.“. Цитираната норма не урежда изрично процедура, по която да бъде проведено производството по ЗОПДИППД/отм./ в хипотезите на ал.3. В ЗОПДИППД/отм./ единствено са уредени случаите, визирани в разпоредбите на чл.3, ал.ал.1 и 2 ЗОПДИППД/отм./, за които е налице разяснение в ТР №7/30.6.2014 г. по тълк.д.№7/2013 г. на ВКС ОСГК. Следователно тълкуването на правната норма на чл.3, ал.3 от ЗОПДИППД/отм./, следва да се съобрази с установените от наказателния процесуален закон/НПК/ и Европейската конвенция за международно признаване на присъди, в сила от 01.7.2004 г. процедури. Съгласно посочените актове не се предвижда пряко прилагане на постановената от чуждестранен съд присъда, за извършено престъпление в чужбина, без да се спазят изискванията на глава XХХVІ, раздели първи и втори от НПК.
С оглед отговора на първия въпрос, на втория въпрос следва да се отговори, че редът за признаване на чуждестранна присъда в Република България, за лице, което вече е изтърпяло наложеното с нея наказание, следва да се извърши по указания по-горе ред, за да може тя да представлява годно доказателство при предявяване на искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийския апелативен съд се твърди, че изводите на съда са неправилни и и са налице предпоставките за уважаване на искането по чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на искането.
Ответниците по касация П. Н. П. и И. Т. Т., посредством процесуалния си представител – адв.- И., оспорват жалбата и се пледира за оставянето й без уважение. Депозирана е и писмена защита.
Контролиращата страна – Прокуратура на Република България, посредством прокурор С., заема становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на ответниците по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
С оглед отговорите на поставените въпроси, наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. В процесния случай е представен препис от присъда и в превод, без за същата да има доказателства, за изпълнение на някоя от процедурите по глава XХХVІ, раздели първи и втори от НПК. Поради това не следва да се приеме, че същата може да послужи като доказателство за нуждите на производството по чл.28 ЗОПДИППД/отм./. Освен изложеното следва да се посочи, че е налице и признание на страните по делото, че не им е известно, присъдата на чуждестранния съд да е призната в България, както и че изтърпяването на наложеното от френския съд наказание „лишаване от свобода“ е станало във Франция.
Изложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №109/14.01.2016 г. по гр.д.№1946/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: