7 Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр. София, 2 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Валя Рушанова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1120 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. Г. В., чрез защитника й адвокат Т. С. от АК – [населено място], срещу решение № 209 от 24 юни 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, по внохд № 403 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 101 от 26 март 2015 година на Софийския градски съд, НО, 22-ри състав, постановена по нохд № 4153 / 2014 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като в негова подкрепа са заявени доводи за допуснато в досъдебната фаза на процеса съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо надлежното приобщаване на инкриминираното наркотично вещество към доказателствената съвкупност, което нарушение не е отстранено и коригирано в хода на процеса, а това е ограничило правото на защита на подсъдимата В. и е компрометирало изводите на съда по фактите, в резултат на което неправилно е ангажирана наказателната й отговорност. В съответствие с така направеното възражение, основното отправено до ВКС искане е за отмяна на атакуваното решение на въззивния съд и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане със съответни указания по чл. 355, ал. 1 от НПК. В заседанието пред касационната инстанция жалбоподателката-подсъдима М. В. и защитникът й адвокат С. не участват лично, редовно призовани. Подсъдимата се представлява от адвокат Ю. Н. от САК, който поддържа касационната жалба при направеното с нея възражение и отправени до съда искания. Излага и доводи за незаконосъобразност, свързани с изводите на съда по приложението на правото и по-точно – със специалната цел „разпространение” като елемент от състава на престъплението, която, според защитата, не е налице. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимата М. Г. В. за виновна в това, че: - на 13. 10. 2012 година, в [населено място], без надлежно разрешително, държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин, с тегло 4.22 гр., на стойност 126. 60 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, я е осъдил на една година лишаване от свобода, а на основание ал. 3 на нормата не й е наложил кумулативното наказание „глоба” и - на същата дата и същото място, без надлежно разрешително, разпространила, като дала на Т. П. И., високорисково наркотично вещество – амфетамин, с тегло 0.61 гр., на стойност 18. 30 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. 5 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, я е осъдил на десет месеца лишаване от свобода и на основание ал. 3 от същата норма не й е наложил кумулативното наказание „глоба”. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимата В., за двете престъпления, едно общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимата. В производство, инициирано по жалба на подсъдимата, е постановено атакуваното сега по касационен ред решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. ВКС намира касационната жалба на подсъдимата В. за частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения. Както вече бе посочено, извън конкретното възражение и доводи в негова подкрепа за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, касационната жалба съдържа общото оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В заседанието пред ВКС са изложени доводи за неправилното приложение на закона, както бяха посочени по-горе. Основният аргумент на защитата във връзка със заявеното нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствата по делото, касае приобщаването като веществено доказателство на инкриминираните наркотични вещества, предмет на престъпленията. Това е направено с протокол за доброволно предаване, съставен от органа по разследване (л. 80 от ДП), в който протокол се удостоверява предаването от страна на подсъдимата В. на „…един брой голямо черно найлоново топче, съдържащо бели бучки, запечатани в найлонов плик с картон серия А 0133960 и силиконов печат W=107НЕКД, СДВР”, както и с протокол за доброволно предаване със сходно съдържание, по отношение на предаденото от свид. И. количество от наркотичното вещество (л. 84 от ДП). Защитата на подсъдимата оспорва процесуалната годност на тези следствени действия, като твърди превратното им отразяване, доколкото подсъдимата и свидетелят няма как да са предали наркотичното вещество, запечатано в плик и с обозначения и печат на съответната полицейска дирекция. ВКС извърши проверката си по това основно възражение, касаещо годността на следствените действия по приобщаване и идентифициране на наркотичното вещество, предмет на престъплението, преди проверката по възражението за правилното приложение на закона, защото е известно, че наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би компрометирало изводите на предходните инстанции по фактите и би осуетило проверката по приложението на закона. Касационната инстанция не споделя доводите на защитата за допуснато нарушение като визираното в жалбата, макар да констатира известна непрецизност при изготвяне на протоколите за доброволно предаване. Различни количества от наркотичното вещество, както бяха описани, са намерени у подсъдимата В. и у свид. И., при извършената им проверка от свидетелите А. и Т. - полицейски служители. В РУП амфетаминът (съответно 4.22 гр. и 0.61 гр.) е запечатан от технически сътрудник в присъствието съответно на подсъдимата и на свидетеля и това изрично е отразено лично от всеки от тях в съставените протоколи за доброволно предаване, цитирани по-горе. Впоследствие, запечатаните пликове са предадени за експертно изследване, съставени са приемо-предавателен и констативен протоколи за съдържанието им, изготвени са експертни справки (л. 35 и л. 38 от ДП), извършено е съответното изследване и е изготвено заключение (експерт Й., л. 43 от ДП). Самите опаковки и кутийки, съдържащи наркотичното вещество и предадени от подсъдимата и свидетеля, са приложени по делото (л. 46 и л. 73 от ДП). Така че, проследяването на извършените процесуално-следствени действия по намиране, предаване, описване и изследване на предмета на престъпленията, не поражда съмнения относно неговата принадлежност и идентичност. Двете предходни съдебни инстанции са обсъдили и дали отговори на направени и пред тях възражения на защитата за процесуалната годност на приобщаването на веществените доказателства по делото. Няма причини изложените от съдилищата съображения да не бъдат споделени изцяло (л. 100 от нох дело, л. 5 от решението на въззивния съд), защото кореспондират с данните по делото, установени от всички доказателствени източници. ВКС намира за необходимо да добави единствено следното: Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на протокола за доброволно предаване, както не предвижда и изискване за предварителното разрешаване или последващо одобряване на това действие по съдебен ред. И това е така, защото доброволното предаване (за разлика от действията, ограничаващи права на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен обиск, задържане и изземване на кореспонденция и т. н.) е въпрос на упражнена лично и доброволно от лицето воля, при липса на елемент на принуда, винаги ограничаваща правата и свободите. Това обаче съвсем не означава да се отрече принадлежността на доброволното предаване към действията по разследването, когато то е осъществено в рамките на наказателното производство. При положение, че НПК не предвижда ред за съставяне на протоколите за доброволно предаване, приложими са общите правила по чл. 127 – чл. 131 от НПК. А когато чрез доброволно предаване се приобщават по делото веществени доказателства, какъвто е настоящият случай, то задължително са приложими и изискванията на чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от НПК – за тяхното оглеждане, подробно описване и по възможност фотографиране, както и прилагане по делото (когато това е възможно) и при взети мерки за предотвратяване на тяхното повреждане или изменяване. Важно е да се отбележи, че приобщените по този начин веществени доказателства представляват самостоятелен носител на информация, различен от протоколите за доброволно предаване като вид писмени доказателствени средства. Тези протоколи не възпроизвеждат доказателства, а само легитимират от процесуална гледна точка определен материален факт като веществено доказателство и така установяват неговата връзка с обстоятелствата по делото. Поначало, веществените доказателства могат да бъдат приобщени и чрез протоколи за оглед, за претърсване или изземване, а също и чрез фотоснимки, диапозитиви, планове и пр., т. е. чрез различни доказателствени способи. Доброволното предаване е само едно от действията по разследването, чрез което се попълва доказателствената съвкупност в рамките на наказателното производство (в този смисъл вж. и р. № 358/2009 година на ВКС, І НО, р. № 204/2010 година на ВКС, І НО, р. № 262/2013 година на ВКС, ІІ НО и др.). При изложените съображения, касационната инстанция не констатира претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила при провеждане на описаните следствени действия. Съдържанието на доброволно предадените от подсъдимата В. и от свид. И. полиетиленови пликчета, е било надлежно запечатано в тяхно присъствие и предадено на експертите, което се установява от съдържанието на протоколите и другите писмени и гласни доказателства, посочени по-горе. Действията на експертите са в рамките на възложените им от разследващия орган задачи и на техните правомощия, включващи и боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени им по съответния процесуален ред от разследващите органи. Техните констатации и изводи не са оспорени от страните и са приети от съда. Към надлежно установените по делото факти поначало е приложена съответната материално-правна норма на чл. 354а, ал. 1 от НК. Нормата регламентира престъпен състав за незаконно (без надлежно разрешително) произвеждане, преработване, придобиване или държане, с цел разпространение или разпространение на високорискови наркотични вещества или техните аналози. Касае се за едно и също престъпление, с пет различни възможни форми на изпълнителното деяние – всяка поотделно, всички или няколко в различни комбинации, в зависимост от установените по делото факти. Специалната цел е елемент от състава, освен когато самото изпълнително деяние се изразява в „разпространение” (предл. 5). В случая, тази специална цел при държането на наркотичното вещество е установена не само с оглед неговото количество, но и е обективирана от действията на подсъдимата по предоставяне на част от това вещество на свид. И. „за лична употреба”, както е изяснил самият свидетел. При изложените правни и фактически съображения ВКС намира, че инкриминираните деяния на подсъдимата В. неправилно са квалифицирани като две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 1, предл. 5 от НК, вместо като едно продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК несъмнено са налице – действията на подсъдимата В. по държане на общото количество амфетамин и по разпространяване на 0.61 гр. от него осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на субективното отношение на подсъдимата към извършеното и неговите последици. Правилното приложение на закона не налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като то може да бъде постигнато в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК. Преквалифицирането на деянията като едно престъпление не само не утежнява, но по принцип облекчава наказателната отговорност на подсъдимата, като елиминира съвкупността и възможността за прилагане на чл. 24 от НК. Такава промяна на правната квалификация не повлиява и преценката за конкретната тежест на единното престъпление. За него подсъдимата следва да понесе отговорност в рамките на определената й от една година лишаване от свобода, при отложено изтърпяване, на основание чл. 66 от НК, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 209 от 24 юни 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, по внохд № 403 / 2015 година, в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимата М. Г. В. за две престъпления по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 1, предл. 5 от НК, като преквалифицира престъпленията в едно престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 и предл. 5 от НК във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подсъдимата да изтърпи наложеното й наказание от една година лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила и отменя в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.