Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр. София, 06.10.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1887/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. Я. Г., понастоящем в затвора гр. П., чрез неговите защитници – адвокати С. П. и А. К., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 631/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание и увеличен размер на присъденото обезщетение. Повереникът на гражданският ищец Т. Н. счита, че жалбата не следва да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 44/13.04.2011 г., П.ският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е изменил присъда № 24/16.02.2010 г., постановена по нохд № 2481/2009 г., на Пловдивския окръжен съд, в граждански – осъдителната й част, с която подс. Г. Я. Г., е бил осъден да заплати на гр. ищец Т. А. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, като е увеличил размера му от 25 000 на 40 000 лв., заедно със законната лихва и е присъдил допълнителни държавна такса и разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която този подсъдим е бил признат за виновен в извършено на 26.02.2009 г., в гр. Пловдив, престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на осемнадесет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, приспаднато предварителното задържане, присъдени суми от 50 000 лв. за гр. ищца Т. Б. Н. и 40 000 лв. на В. А. Н. и решени въпросите за веществените доказателства и направените по делото разноски. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Г. Г., така както се твърди в жалбата. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Пловдивският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, провел е собствено съдебно следствие за изясняване на обстоятелствата по делото, във връзка с отменителното решение на ВКС - № 559/23.12.2010 г., по н. д. № 554/2010 г.. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за искания и устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Г., е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Въззивната инстанция, подробно в мотивите и в съответствие с данните по делото, включително и от проведеното съдебно следствие е посочила, защо не е възприела изложените от подсъдимия и неговата защита доводи, че той не е автор на инкриминираното деяние. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна този съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. П. с отказа да се допуснат допълнителни експертизи и с не провеждането на следствен експеримент, както е било указано в отменителното решение на ВКС. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства и въззивният съд е сторил именно това. С мотивирано протоколно определение от 24.03.2011 г., преценявайки депозираните и приети експертни заключения и събраните до момента доказателства, законосъобразно е било отказано искането, включително и за следствения експеримент, поради което не е било допуснато нарушение на процесуалните правила. Точни са изводите, че вещите лица са отговорили на поставените въпроси, обосновали са ги в рамките на своята компетентност и липсва съмнение за тяхната правилност. Неоснователно е и второто конкретно оплакване за не проведения следствен експеримент. В мотивите си въззивният съд е обсъдил този въпрос – стр. 15 и законосъобразно е приел, че извършването му би било в нарушение на чл. 167 и 168, ал. 1, пр. 2 НПК, като в тази връзка е изложил подробни и убедителни съображения. За пълното разкриване на обективната истина по тези въпроси, е била назначена инженерно – техническа експертиза, която е дала подробно и категорично заключение във връзка с твърденията на подсъдимия. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че липсват категорични доказателства подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Г., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посочения текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подс. Г., от показанията на свидетелите А., Й., М., И., Г., Х., Т., Х., К., Д., А., Т., Е. Т., Д. Г., Д., М., Ч., У. и Х., от приложените писмени и веществени доказателства, от многобройните експертни заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои данни се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността му. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на посочените по – горе доказателства. Твърденията на подсъдимия, че на черно е обработвал глави за двигатели се опровергават от показанията на св. И., Й., М., Х. и Г., че направените самопризнания пред полицейските служители са резултат на упражнено насилие, се опровергават от показанията на св. К., Д., У.. Отдадено е необходимото значение и обсъдени няколкото защитни версии изложени от подсъдимия за инцидента - стр. 13 от мотивите, включително и направеното накрая самопризнание, след откриване в дома му на голяма част от взетата сума. Точно е посочено, че това обяснение е подкрепено саморъчно в двата протокола за доброволно предаване – л. 80, 81, т. 2, на досъдебното производство, където е написал, че е нанесъл ударите със щанга по главата на пазача. Много внимателно са били обсъдени и експертните заключения с оглед обосноваване авторството на деянието, както и възможността подс. Г. да осъществи инкриминираните действия не само във времевия диапазон посочен от него, но и от този на свидетелите, както и причините да не останат следи от кръв и абразивни частици по иззетите като веществени доказателства щанги, дрехи и обувки. Настоящата инстанция възприема тези изводи и счита, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни по делото и излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Осъдителната присъда може да се изгради и само въз основа на косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направили вярното констатация, че събраните доказателства го изобличават еднозначно, като извършител на деянието. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличено обезщетение: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е определена от решаващия съд и потвърдена от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства за деянието и дееца, които имат значение за това, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание или приложение разпоредбите на чл. 55 НК, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Справедлив е и увеличеният размер като обезщетение на гр. ищец Т. Н. – от 25 000 на 40 000 лв. Въззивната инстанция правилно е преценила, че по делото няма данни приживе бащата и този син да са прекъсвали или влошили взаимоотношенията си, въпреки отдалечеността между тях, за да се прави извод, че личната им връзка не е била достатъчно силна. Затова основателно е решила, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционният съд, е силно занижено и несъобразено с претърпените болки и страдания и актуалната съдебна практика, поради което го е увеличила с 15 000 лв., заедно със законната лихва. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44/ 13.04.2011 г., постановено по внохд № 631/2010 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: