Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр. София, 3 август 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова...............…………………………………...в присъствието на прокурора П. Маринова.........………………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…........наказателно дело № 108 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. П. Д. против въззивно решение № 291 от 21.07.2014 г. по ВНОХД № 576/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд - НО, 3-ти състав, с което присъда № 13 от 31.03.2014 г. по НОХД № 41/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Перник е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление при условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и е оправдан по тази квалификация. В останалата част присъдата е потвърдена. С тази присъда Окръжен съд – гр.Перник е признал подсъдимия В. П. Д. за виновен в това, че на 29.10.2013 г. в [населено място],[жк]е направил опит, който останал недовършен по независещи от него причини, да извърши действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – 11-годишната И. Т. Р., като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, вр. чл. 58а от НК му наложил наказание 12 години лишаване от свобода, което намалил с 1/3 на 8 години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С атакуваното въззивно решение Софийският апелативен съд е отменил присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в това да е извършил деянието при условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и го е оправдал по тази квалификация. Потвърдил е присъдата в останалата част. В касационната жалба на подсъдимия са изтъкнати доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са съображения за прекомерно завишен размер на наказанието и е направено искане за намаляването му. В с. з. пред ВКС изложеното в жалбата искане се поддържа от подсъдимия лично и от неговия защитник. Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на касационната жалба, поради което предлага въззивното решение да бъде изменено, като се намали наказанието, наложено на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери следното: Оплакването за явна несправедливост на наказанието е ОСНОВАТЕЛНО. Съдебните инстанции не са оценили индивидуалната тежест на деянието съобразно действителното й съдържание и конкретна специфика, а именно, че в случая се касае до стадий на реализирана престъпна дейност – недовършен опит. Въпреки приложената принуда в двете й форми – сила и заплашване, които очевидно са били предприети с цел осъществяване на блудствени действия, доколкото подсъдимият е наредил на детето да свали дрехите си и да се обърне с гръб към него, то реално не се е стигнало до реализирането им. Вярно е, че това развитие е било предопределено от поведението на пострадалата, която е реагирала съпротивително, преодолявайки първоначалния си страх, като е вдигнала дрехите си и се е развикала, поискала е раницата си, която той й подал, след което е побягнала. Всичко това оправдава извод за неприложимост на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, с оглед установените причини, поради които престъплението е останало недовършено, но не и пълно игнориране на степента на осъществяване на намерението, което също е фактор от значение при отмерване на наказанието. Затова, отдавайки нужната тежест на спецификата на извършване на деянието в аспекта за недовършеност на опита и съотнасяйки нейното значение към останалите обстоятелства по чл. 54 от НК, които са били правилно отчетени, ВКС намира, че определеното по чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК наказание следва да бъде намалено от 12 на 9 години лишаване от свобода, а след редукцията с 1/3 – на 6 години лишаване от свобода. В този размер то е съответно на извършеното деяние и данните за личността на дееца, както и е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. В такъв аспект следва да се измени въззивното решение. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 291/21.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, НК, трети състав, постановено по ВНОХД № 576/2014 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия В. П. Д. наказание от 8 (осем) на 6 (шест) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: