Р Е Ш Е Н И Е
№14
гр.София, 22.02.2016год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: К. МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 4205 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. срещу Решение № 138 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 854/14 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е отменено първоинстанционното Решение № 84 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 278/13 г. на Добричкия районен съд, с което е уважен изцяло предявеният от касатора против Г. Н. Г. и Г. К. Г. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 72624.606.584 по действащата кадастрална карта на [населено място], като премахнат за своя сметка изградените в собствения им имот № 72624.606.573 ограда и подпорна стена на регулационната линия по западната граница с имота на ищцата, вместо което е постановено уважаване на исковата претенция чрез осъждане на ответниците да премахнат преграждането на естественото оттичане на водите от имота на ищцата чрез извършване на преустройство съобразно вариант ІІ от заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза, като искането за пълното премахване на подпорното съоръжение в имота на ответниците е отхвърлено. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от касатора негаторен иск по начин, съобразен с изготвена от компетентен хидроинженер Съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание касаторът поддържа искане за обезсилване на обжалваното въззивно решение като недопустимо- предвид научастието в производството на необходими задължителни другари на страната на ответниците, евентуално- да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск по чл.109 ЗС бъде уважен изцяло със законните последици.
Ответниците по касационната жалба- Г. Н. Г. и Г. К. Г. чрез процесуалния си представител поддържат в съдебно заседание становище за недопустимост на производството по предявения негаторен иск като предявен от лице, което не е собственик на имота, засегнат от нарушението, а титуляр на вещно право на строеж върху същия.
С Определение № 409/17.11.2015 г. касационното обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд е допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо като постановено без участието на необходими задължителни другари на страната на ответниците /т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл.109 ЗС, предявен от С. С. Г. против Г. Н. Г. и Г. К. Г.. Ищцата твърди, че е участник в съсобствеността по отношение на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.606.584 по действащата кадастрална карта на [населено място], като е индивидуален собственик на жилището на първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Поддържа, че ответниците са титуляри на правото на строеж върху ¼ ид.ч. от съседния имот- държавно дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.606.573. В исковата молба е посочено, че останалите идеални части от правото на строеж върху посочения имот принадлежат на лицата Ж. В. М., В. Ц. Б. и К. М. Б., като посочените лица и ответниците са собственици на различни етажи от изградената в мястото двуетажна жилищна сграда. Поддържа се, че въз основа на одобрени строителни книжа ответниците са изградили в имота си, на регулационната линия с процесния имот, ограда и подпорна стена, при наличие на стабилна ограда в последния, като в резултат на извършените строителни работи мазилката на съществуващата ограда е била накърнена с цел прикрепване към нея на новата ограда, при което по същество заварената такава е била надстроена и пристроена без съгласието на ищцата. Същата излага също така, че резултат на действията на ответниците е застрашено спокойното ползване на собствената й ограда, като заедно с това е създадена опасност за наводняване на имота й поради невъзможност за естествено оттичане на дъждовните води, предвид денивелацията на двата съседни имота. На това основание се иска осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях подпорна стена и ограда на границата между имотите.
С оглед така изложените фактически твърдения, според които ответниците не са индивидуални собственици на имота, в който се намират изградените от тях обекти, а заедно с други лица са носители на правото на строеж върху имот, представляващ частна общинска собственост по силата на П..42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г./, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради неучастието на всички необходими задължителни другари на страната на ответниците. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл.109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот-както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл.92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. По тези съображения следва да се приеме, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110, ал.1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята- собственикът и носителите на ограничени вещни права. Доколкото в конкретния случай производството се е развило само с участието на посочените от ищцата ответници, за които се поддържа, че са осъществили строителството, смущаващо собственическите й права, следва да се приеме, че въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, при което и съобразно постановките на т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на всички задължителни другари на страната на ответника в лицето на общината и физическите лица-титуляри на правото на строеж върху мястото.
Колкото до релевираното от ответниците оплакване за недопустимост на производството поради това, че ищцата не е собственик, а носител на вещно право на строеж върху имота, засегнат от нарушението, същото следва да се приеме за неоснователно. Н. иск по чл.109 ЗС поначало е предоставен на разположение на собственика, но според изричната разопредба на чл.111, ал.1 ЗС разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и за вещните права върху тях, с оглед на което титулярите на ограничени вещни права също са легитимирани по този ред да търсят защита срещу всяко неоснователно действие, което препятства спокойното упражняване на правата им. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, според която с иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещо право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение /Решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427/14 г. на ІІ г.о./.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 138 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 854/14 г. на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Добричкия районен съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |