Р Е Ш Е Н И Е № 604 [Град София], 07.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Ж.НАЧЕВА наказателно дело № 622 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ф. А. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 331/2010 г. и отмяна на въззивно решение № 103 от 5.10.2010 г. на Л. окръжен съд, с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че при установените фактически положения деянието е несъставомерно по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като представлява непристойна проява по УБДХ. В обвинителния акт не са били уточнени изречените псувни и закани, а във въззивното решение не са изложени мотиви относно съществен елемент, какъвто е умисълът на подсъдимия. Изтъква се също незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Изрично подчертава, че съдът не е имал задължение да приложи чл. 55 от НК, а в конкретния случай е определено най- подходящото наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 103 от 5.10.2010 г. по в. н. о. х. д. № 331/2010 г. Л. окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 31 от 11.05.2010 г. по н. о. х. д. № 75/2010 г., с която Тетевенският районен съд е признал подсъдимия Ф. А. Т. за виновен в това, на 29.12.2008 г. в[населено място] извор, Л. област, в бензиностанция на „Л.”, обект Б 97, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б” НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки съответно по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, всяка от тях за срок от една година, пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – сто и петдесет часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, както и наказанието обществено порицание. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. В негова тежест са възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения, които да обуславят отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По инициатива на осъдения първоинстанционното съдебно производство е проведено и е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие (чл. 371, т. 2 от НПК), след като в съдебно заседание на 11.05.2010 г. съдът е счел, че признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на същите факти и обстоятелства Л. окръжен съд законосъобразно е извел съставомерните признаци на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Изпълнил е процесуалните си задължения, излагайки достатъчно подробни съображения защо приема, че скандалното поведение на подсъдимия при конкретните условия и обстановка разкрива белезите на непристойни действия и обективира умисъл, насочен не само да се засегне личността на св. М., но и да се демонстрира във висока степен неуважение към обществото. Въпреки известна непрецизност в аргументацията, от съдебните мотиви става ясно, че при решаване на въпроса за наказанието Л. окръжен съд е отчел разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК (ДВ бр. 27 от 2009 г.) и стъпвайки на значимите обстоятелства, в т. ч. миналото осъждане на подсъдимия, е преценил, че наказанието пробация е по-подходящото по вид от алтернативно предвидените в санкцията на чл. 325, ал. 1 НК и съответно наложено с присъдата от първоинстанционния съд. Наказанието е индивидуализирано в пределите на закона и без съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. То отговаря на тежестта на деянието и данните за личността на подсъдимия, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. При отсъствието на съществени нарушения, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. А. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 331/2010 г.по описа на Л. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: