Р Е Ш Е Н И Е № 607 гр.София 29.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1116/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на В. Ц. Николов и М. Алексиева Н. чрез адв. Е. Й. от АК – София против решение № 80/10.04.2009 г. на В. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 117/2009 г. С него съдът е постановил на осн. чл. 28 ЗОПДИППД отнемането на подробно описани недвижим имот, два автомобила и парични суми, придобити от престъпната дейност на В. Ц. Николов за периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г., всички притежавани в условията на съпружеска имуществена общност от него и съпругата му М. Алексиева Н.. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1488/30.10.2009 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите какво означава по смисъла на закона имущество, придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник; към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му; каква е базата за изчисление на стойността на имуществото по чл. 1 ЗОПДИППД и възможно ли е по този закон да се отнеме имот, който е единствено жилище на ответниците при забраната по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./. По повдигнатите въпроси съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, дава следните отговори: Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД – изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 /§1, т. 3 от закона/. За да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД – от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД и то въз основа на мотивираното предложение на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /Комисията/. Това са хипотезите, когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия или наказателното производство е спряно на основание чл. 25 НПК. Следователно, съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Казаното се отнася и до данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имуществото на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпната дейност, за която при наличните условия на чл. 3 ЗОПДИППД е започнало производството от К. /арг. и от чл. 31 от закона – възможност за сезиране на Н. и ползване на събраните по ЗОПДИППД доказателства в данъчното производство, когато се отхвърли исканото по чл. 28 ЗОПДИППД/. Необходима е, поради изложеното и връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпната дейност, която има предвид специалния закон. Изводът следва и от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Въпросното имущество се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се Н.рави предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ - тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Ако се приеме, че липсата на законен източник в придобиването на имуществото е достатъчна за съществуване и на самото предположение, то при какви критерии ще се извърши преценка във всеки конкретен случай за връзката с установеното по надлежен ред престъпно деяние и кое придобиване - извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението, е релевантно, съответно кои са недействителните по отношение на държавата сделки по чл. 7 от закона. Едно имущество може да е придобито от престъпна дейност и при законен източник на вложените средства, но пак ще подлежи на отнемане по ЗОПДИППД, доколкото са осъществени останалите елементи от фактическия състав по чл. 4 от закона и след като не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. В заключение, имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. На въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му, не може да се даде еднозначен отговор. Той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр./. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Те имат отношение и към отговора на въпроса каква е базата за изчисляване на имуществото, придобито от престъпната дейност. Законодателят използва израза „придобивна стойност” или това е стойността, на която всяко едно имущество е станало притежание на извършителя на престъплението, съответно на лицата по чл. 9 от закона, която не винаги съвпада с действителната парична оценка на самото имущество. В случаите, когато придобиването е безвъзмездно, би следвало да се изхожда от пазарната оценка на движимото и недвижимо имущество към момента на придобиването, оценявано в състоянието му към този момент. При възмездните договори, имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на отразеното по договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна според твърдението на К.. Последната, като трето лице по сделката, не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата. Когато не е установено подобно несъответствие, съдът не може да изхожда Н.раво от пазарната цена на придобитото имущество. Противното би означавало, че според законодателя страните по договори винаги се договорят да прехвърлят едно имущество според пазарната му цена, а още и, че привидно сочат друга стойност. Подобен подход не е възприет нито при определяне на данъчните и други фискални задължения на правните субекти, нито по граждански, наказателни и административни дела, по които стойността по сделка е от значение за разрешаването на съответния казус. В специалния закон, който е рестриктивен, също не е въздигната пазарната цена като критерий, нито е тя е определена като „придобивната стойност” на имуществото. При възприемане на пазарната цена, вместо действително дадената, съответно получената по сделката, не може да се извърши преценка дали вложените средства са от законен източник. Възможно е, също така пазарната цена да е по-ниска от дадената, като в случаи на укриване на доходи, разликата може да е съществена. По въпроса дали е допустимо по чл. 28 ЗОПДИППД да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и на неговото семейство, съставът на Върховния касационен съд намира, че няма пречка за това, като общата забрана по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./ в случая не важи. Този извод се налага от специалния характер на ЗОПДИППД, вида обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел – да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да е и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и отхвърляне на искането. Молят за присъждане на разноски. К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София възразява срещу жалбата. Прокурор от В. главна прокуратура изразява становище, че касационните оплаквания са неоснователни. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния В.търновски окръжен съд е уважил искането на К. и е отнел от съпрузите В. Ц. Николов и М. Алексиева Н. недвижим имот в Г. О., с площ от 729 кв.м., ведно с построените в източната част двуетажна сграда – близнак, лек автомобил Опел Кадет с дата на първа регистрация 07.09.1984 г., лек автомобил Рено 19 с дата на първа регистрация 21.09.1995 г., сумата 3000 лева, получена от продажбата през 2003 г. на дворно място в кв. „Калтинец”, гр. Г. О., сумата 400 лв. от продажбата на лек автомобил марка В., сумата 5200 лв. от продажбата на лек автомобил Ауди 80, сумата от 200 лв. от продажбата на лек автомобил Рено 9, сумата от 500 лв. от продажбата на лек автомобил М. Е200. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че В. Николов е признат за виновен по нохд № 785/2006 г. на Районен съд – Г. О. за това, че на 18.05.2005 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение във В. Л., че последният ще може да продаде закупените от него за сумата от 1000 лв. 20 броя въртящи се втулки на несъществуващия Г., с което причинил на Л. имотна вреда в размер на 1000 лв. Престъплението е по чл. 209, ал. 1 НК и е от тези, които попадат в приложното поле на чл. 3, т. 8 ЗОПДИППД. Съдът приел, че сборът от паричната стойност на имуществото, предмет на иска е над 60 000 лв., поради което е значително по смисъла на закона. Изследвал е приходите на ответниците за целия проверяван период 1983 г. – 2007 г., като приел, че са в размер на 71,26 месечни работни заплати. В същото време били изразходвали 2595,09 месечни работни заплати, без да има данни за законни доходи, поради което е Н.равен извод за осъществен фактически състав на чл. 4 ЗОПДИППД. Решението е неправилно. Съдът е постановил отнемане на имущество, за което нито е установено, нито може да се предположи, че е пряко или косвено придобито от престъпната дейност, с оглед на която е подадено искането по чл. 28 ЗОПДИППД. Само лекият автомобил Рено 19 е закупен след 18.05.2005 г., когато Николов е осъществил престъпния състав по чл. 209, ал. 1 НК, но не е изяснено каква е предполагаемата връзка на покупката с престъплението. Такава не се обосновава и спрямо отнетите недвижим имот в гр. Г. О. и лек автомобил Опел Кадет, а и те са закупени през 2001 г. - преди осъществяване на престъпната дейност, за която е осъден Николов. Паричните суми, за които е постановено отнемане, не са налични. Те са получени в един период около 10 години от ответниците и са цената според уговореното в договорите. За тези продажби, извършени съответно през 1998 г., 2003 г., 2006 г. и 2007 г. няма нито установени, нито дори посочени обстоятелства, които да ги определят в пряка или косвена връзка с престъплението, за което е осъден Николов. Не може да се предположи, че прехвърлените вещи от своя страна са били придобити пряко или косвено от престъпната дейност на Николов, за да се преценява евентуално хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – сумите да се отнемат, като действително получените от Н. от трети добросъвестни лица. Липсват и подобни твърдения, а и искане от К.. По съображенията, изложени в отговора по чл. 290 ГПК, неправилно е прието от апелативния съд, че имуществото подлежи на отнемане, щом може да се предположи, че е придобито от друга престъпна дейност – в случая според въззивната инстанция в резултат на укриване на данъци и неподаване на декларации. Искането на К., представляващо искова молба, не е основано на извършено от В. Николов престъпление по чл. 255 НК, нито такова престъпление е установено спрямо него по надлежен ред. Неправилно също така е прието, че подобно предположение може да се Н.рави само поради това, че общият размер на установените законни доходи на ответниците за периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г., съпоставени с разходите им, са незначителни с оглед определената стойност на отнетото имущество. С разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се определя срокът, в който държавата може да упражни правата си по закон, а не, че всичкото имущество, придобито в този период от извършителя на престъпното деяние, е от установената му престъпна дейност, след като не е установен законен източник. При това, установяването на доходите, разходите и стойността на отнетото имущество, е извършено от въззивния съд също в нарушение на материалния закон. Не са преценявани предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД за всяко конкретно придобиване – на каква стойност е, какви средства са вложени в него от ответниците, те от законен източник ли са, какви са били доходите и разходите по същото време на извършителя, съответно на семейството му, възможната връзка с установеното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Съпоставката е извършена механично между общия сбор от законните доходи, получени за 25 години от ответниците с установените за същия период от време разходи. Стойността на отнетия недвижим имот, който е закупен през 2001 г., е определена по пазарни цени към датата на извършване на съдебната експертиза - 24.10.2008 г., ведно с извършените през годините подобрения. Стойността на отнетите два автомобила е изчислена по пазарни цени към датата на сделките, а получените суми от продажбата на движимо и недвижимо имущество, са определени според посоченото в договорите. Подобно различие в начина и момента на оценяване не може да се обоснове в случая. Липсват основания да се приеме и, че част от имуществото е придобито не по определените в договора, а по пазарни цени; няма и подобни твърдения от К.. Н.ротив, тя приема за валидни уговорките по всички сделки, но счита, че от значене за стойността само на отнеманото в полза на държавата имущество, във всички случаи е „справедливата му пазарна цена”, което не съответства на разпореденото в закона, както съдебният състав вече изясни. Основателни са и оплакванията на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства за приноса на съпругата М. Н. в придобиването по време на брака й с В. Николов имущество. Те касаят обстоятелства, които са от значение за приложението на чл. 10 ЗОПДИППД - само установената липса на принос може да е основание това имущество да се отнеме в полза на държавата. Всичко изложено обуславя извод за неправилност на обжалваното решение. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът не е допуснал нарушение на чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./, като не се е съобразил с това, че отнетия недвижим имот съставлява единствено жилище на ответниците. В заключение, въззивния съдебен акт следва да се касира. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните норми не са от такова естество, че да се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящият състав ще реши спора по същество. Няма основания да се предположи, че купените през 2001 г. недвижим имот и лек автомобил Опел Кадет, както и закупеният през 2007 г. лек автомобил Рено 19, са придобити пряко или косвено от извършеното през 2005 г. престъпление от В. Николов, при което се е облагодетелствал с 1000 лв. Същото се отнася и до получените от него и от съпругата му суми от продажбите, осъществени през 1998 г., 2003 г., 2006 г. и 2007 г. При това положение, без значение е каква е стойността на отнетото от ответниците имущество. То, освен това се притежава в условията на съпружеска имуществена общност от извършителя на престъплението и неговата съпруга М. Н., което само по себе си е пречка за отнемането му по реда на чл. 28 от същия закон. В случая, не само, че има доказателства за участието на М. Н. чрез труд и влагане на средства от трудова и занаятчийска дейност, както и от отглеждане животни, но няма никакви доказателства, установяващи липсата на неин принос. Липса на принос в придобиването на имуществото не се и поддържа от К., като самата тя е поискала отнемане на имуществото именно, като притежавано в условията на съпружеска имуществена общност от извършителя на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и М. Н.. По изложените съображения, искането по чл. 28 ЗОПДИППД се явява неоснователно. Допуснатите обезпечителни мерки следва да бъдат отменени, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗОПДИППД. К. трябва да заплати на касаторите – ответници по спора, всички съдебноделоводни разноски – 680 лв., сторени в първа инстанция и 530 лв., сторени в производството пред Върховния касационен съд. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 80/10.04.2009 г. на В. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 117/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 ЗОПДИППД на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София за отнемане от В. Ц. Николов и М. Алексиева Н. на тяхно имущество, притежавано в условията на съпружеска имуществена дейност и придобито в периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г. от престъпната дейност на В. Ц. Николов, осъществена на 18.05.2005 г. и установена по НОХД № 785/2006 г., а именно: недвижим имот, закупен с нотариален акт № 127/08.11.2001 г., нот.дело № 973 на нотариус К. Б. с район на действие Горнооряховски районен съд, който имот представлява дворно място с площ от 729 кв.м., ведно с построената в източната част двуетажна сграда – близнак, находящ се в гр. Г. О., кв. „Гарата”, ул. „С.” № 121; лек автомобил Опел Кадет с дата на първа регистрация 07.09.1984 г., ДК І ВТ 1278Н, рама № WOLOOOO33E5165487, двигател № 13S19153587, придобит с договор за покупко-продажба от 20.11.2001 г. ; лек автомобил Рено 19 ДК№ ВТ2749ВА, рама № VF1B53J2513744447, двигател № FQS742COOO33668 с първа регистрация 21.09.1995 г., купен с договор от 12.04.2007 г.; сумата от 3000 лв, получена от продажба на недвижим имот, оформена в нот.акт № 403, том ІІІ, рег. № 4153, дело 342 от 22.04.2003 г.; сумата 400 лв., получена на 12.10.1998 г. от продажбата на лек автомобил марка В. 2106 с ДК № ВТ 7167Н, рама № 21060192906, двигател № 2925798; сумата 5 200, получена от продажбата на лек автомобил Ауди 80 с дата на първа регистрация 21.09.1993 г. ДК№ ВТ 4836 АХ, рама № WAUZZZ8CZPAO88899, двигател № АВК 106392; сумата 200 лв. от продажбата на 03.05.2006 г на лек автомобил Рено 9 с дата на първа регистрация 21.09.1993 г., ДК№ ВТ 3246, рама № VF1L42200C0018586, двигател № C1JJ715000042280; сумата 500 лв, получена на 12.04.2007 г от продажбата на лек автомобил М. Е 200 с първа регистрация 28.11.1995 г. ДК№ ВТ6777АН, рама № WDB2100351A028766, двигател № 11194200003276. ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение № 35/31.01.2008 г. от Окръжен съд – В. Т. по ч.гр.д. № 128/2008 г. ОСЪЖДА К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София да заплати на В. Ц. Николов и М. Алексиева Н., двамата от гр. Г. О., ул. „С.” № 121 сумата в размер на 1210 лв. – сторени от тях съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: