5
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 87/2016 год.Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр.София, 3 август 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
със секретар Мира Недева
при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 87/2016 година
Делото във ВКС е образувано по касационни протест на съответния прокурор и жалба на гражданския ищец срещу въззивна (нова по смисъла на чл.336 НПК) оправдателна присъда на Пазарджишкия окръжен съд.
Присъдата е № 50/5.ХІ.2016 год. по внохд 135/2015 и е оправдателна за подсъдимия Г. Н. С. относно обвинението му в извършване на длъжностно присвояване в период от един месец (от 1 до 30.VІІ.2010 год.) на 7 875 лева, равностойност на чужди за него, най-вече вещи (преимуществено различни марки цигари) и на пари от поверените му във връзка с упражняваната от две търговски дружества търговска дейност, в едното от които С. е бил назначен на работа като продавач-разносна търговия. Обвинението е по чл.201 във вр. с чл.26 НК, защото длъжностното присвояване е квалифицирано правно и като продължавано престъпление. Отхвърлен е изцяло гражданският иск, съвпадащ по размер с обвинението и предявен срещу подсъдимия от търговското дружество, в което е работил – [фирма]-Пазарджик.
Оправдателната присъда е преди това и отменителна за присъдата на първоинстанционния Пазарджишки районен съд. Той признал подсъдимия за отговорен да е извършил длъжностното присвояване и му наложил наказание 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с изпитателен срок от 3 г. Гражданският иск на [фирма]-Пазарджик е бил уважен обаче не в пълния му размер от 7 875 лева, а за 6 840 лева; разликата, за която е бил отхвърлен, е приета за собственост на другото търговско дружество, на което гражданският ищец се явявал само търговски представител (гл.шеста от ТЗ).
(Нито въззивната, нито първоинстанционната присъда са единствените досега по делото срещу подсъдимия Г.С.. Първата осъдителна присъда на ПРС срещу него е от 2012 год. и е била потвърдена от ПОС през 2013 год., но още същата година друг състав на ВКС е отменил осъждането, като уважил искане от името на осъдения, по реда на възобновяването - по глава тридесет и трета от НПК. Делото започнало отново в досъдебната си фаза и постъпило в ПРС през 2014 год. с нов обвинителен акт, по който и след изменение на обвинението-чл.287 НПК, са постановени последните два съдебни акта.)
В касационния протест има позоваване на първите две от касационните основания по чл.348, а съответно на тях прокурорът е поискал ВКС да отмени оправдателната присъда на окръжния съд и да върне делото на съда за ново разглеждане, за да отстрани допуснатите при постановяване на присъдата нарушения на материалния и процесуалния закон. Подразбира се, че това е поискано от прокурора, за да бъде потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, защото той я определя като „правилна и законосъобразна […, и] добре мотивирана”.
В своята касационна жалба повереникът на гражданския ищец е направил сходни позовавания на НК и НПК, но аргументите му са свързани пряко с обжалваната присъда, а не с подкрепа на осъдителната присъда на ПРС, още повече, че и в последната се съдържа отхвърляне на иска, макар и само частично.
В съдебното заседание на ВКС участие са взели само представителите на обвинението и подсъдимия, и те са взели отношение съответно „против” и „за” оставянето на присъдата в сила.
ВКС намери, че оправдателната присъда трябва да бъде оставена в сила.
І. За отхвърлянето на касационния протест е достатъчно да се отбележи отново, че доводите в него са насочени всъщност не пряко срещу оправдаването-както е редно поначало, а в подкрепа на осъждането на подсъдимия в първата инстанция. При това, строго погледнато, става въпрос не за присъединяване към или за доразвиване на доводите на районния съд, а за един до голяма степен преразказ на обвинението и за одобрителна оценка на неговото потвърждаване в осъдителната присъда.
Освен обаче, че с подобно съдържание касационният протест трудно би могъл да разколебае правилността на оправдателната присъда като последващ съдебен акт, в отношението на прокурора не личи критичност даже към такива безспорни според ВКС слабости на обвинението, като например за присвояване да бъде смятано всяко обективно разпореждане с чуждо имущество, независимо дали то е било извършено с или без намерение за връщането му впоследствие (за необходимостта и от присвоително намерение у дееца вж. постановеното още през 1980 год. ТР 50/80-ОСНК; вж. и позоваването на него в р.509/01-00-І, Сб., с.75). По този повод ПОС е посочил недоказаността на обвинението от обективна страна, но за субективната му страна не е било казано нищо и в обвинителния акт.
Впрочем безкритичността към обвинението в протеста и подходът при оспорване на оправдателната присъда са може би реакция на убедителността, с която се е аргументирал окръжният съд. Той е подчертано убедителен при аналитичното обсъждане на обстоятелствата около извънпроцесното самопризнание на С., както и на свидетелските показания с отношение към неговата достоверност; открояващо силни са и аргументите от количественото съотношение между липсващите и наличните цигари само за един ден - деня на инвентаризацията (1:7), и от това какви са доказателствата за перото на неотчетените пари в брой.
ІІ. За разлика от протеста касационната жалба признава правилността на някои от решаващите изводи за издаване на оправдателната присъда, но в същото време ги смята за правилни само по принцип; гражданският ищец намира, че съдът правилно се е позовал на забраните тя да почива на предположения и самопризнание на обвиняемия, но и че позоваването му се основава върху превратен доказателствен анализ. В какво обаче се изразява превратността, жалбоподателят не е могъл да илюстрира и е спрял до декларативни твърдения за това кое по делото е истина и кое-не. Вероятно и тук, както в касационния протест, позицията на оспорващия може да се обясни с непреодолимата за него убедителност на съдебния акт.
ІІІ. Иначе, разбира се, мотивите към оправдателната присъда търпят някои забележки. При правилно поначало отношение на съда към липсата като проявна форма на щетата (по въпроса вж. още р.854/06-05-І, Бюл. 5/06), убедителността на мотивите само би спечелила, ако напр. в центъра на аргументацията беше поставен неустановеният вдействителност размер на конкретната липса, която е в началото на претенциите към С.. Доказателственият проблем в тази насока е основен по дела като сегашното (също- р.634/05-04-І, Бюл. 10/04) и той съвсем не се изчерпва с неустановеното само по време задължение за обвиняемия, на което ПОС изрично се е спрял. Много по-съществено е било значението на пороците в отчетността на [фирма], към които в районния съд е проявена неуместна снизходителност- и от самия съд, по отношение на електронната форма на отчитане, и от вещото лице Ц., който пък е трябвало да бъде по-ясен за недостатъците при практикуването ѝ в дружеството.
Не е безукорен и диспозитивът на въззивния съдебен акт относно отхвърлянето на гражданския иск, което е извършено частично ненужно за втори път (в частта му, вече отхвърлена в първата инстанция-вж. и тук по-горе в уводната част), и това е позволило сега цялостното вместо само частичното му обжалване по касационен ред.
Ясно е обаче, че нито отбелязаното в този раздел, нито друго, което би могло да бъде отбелязано, е от такова естество, че да поставя под съмнение правилността на оспорения съдебен акт. Ето защо и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 50/5.ХІ.2016 год. по внохд 135/2015 на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|