Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
София, 05 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря: Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора: Петър Долапчиев
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно н.о.х.дело № 1314 по описа за 2015 година
Срещу решение по в.н.о.х.д. №170/27.05.2015 г. на Апелативен съд - гр. София са подадени касационни жалби от защитника на подсъдимия Т. М. А., от повереника на частния обвинител и граждански ищец П. П. У. , и от повереника на частния обвинител и граждански ищец М. К. З..
В съдебно заседание жалбата на подсъдимия, с ангажирани и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, се поддържа лично и от защитник , с алтернативно искане за оправдаване на Т. М. по повдигнатото му обвинение или за отлагане изпълнението на наложеното му наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК ,както и с намаляване размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения.
Гражданският ищец и частен обвинител П. У., лично и чрез повереник, поддържа подадената касационна жалба , с доводи за несправедливост на присъденото за неимуществени вреди обезщетение и искане за уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер.
Жалбата на гражданския ищец и частен обвинител М. З. се поддържа лично и от повереник , с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, неоснователно занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от въззивната инстанция и неправилно приемане наличието на съпричиняване от страна на пострадалия В. З.. В допълнение са представени писмени бележки, претендира се присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство на З. в размер, определен от съда.
Частният обвинител Е. П. З. се представлява от повереник, който в съдебното заседание пред настоящата инстанция не взема отношение по подадените касационни жалби, като предоставя на съда.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители за неоснователни при липса на нарушения, допуснати по доказателствената дейност на съда, при индивидуализация на наложеното на подсъдимия наказание и при определяне размера на присъдените обезщетения.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 273/04.11.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1975/2014 г. Софийски градски съд е признал подсъдимият Т. М. А. за виновен в това, че на 26.08.2011 г. около 09.00 ч. в [населено място], на [улица]в района срещу [жилищен адрес] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – на В. И. З. и на П. Н. Н.-З., както и средна телесна повреда на Е. П. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. ”б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, като го е оправдал за това да е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
На основание чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС на подсъдимия е определен общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 45 от ЗЗД Т. М. А. е осъден да заплати на М. К. З. сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като предявеният от З. иск е отхвърлен до пълния му размер от 300 000 лева.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на П. П. У. сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 300 000 лева.
С обжалваното решение № 170 от 27.05.2015 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 287/2015 г. на Апелативен съд - гр. София, първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият Т. М. А. е признат за виновен и в това, че е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , намален е размера на уважените граждански искове по отношение на гражданските ищци М. К. З. и П. П. У. на по 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ за всяка една от тях ,както и размера на определените държавни такси върху уважената част на гражданските искове.
В останалата и част, присъдата на Софийски градски съд е потвърдена.
По жалбата на под.Т. А. :
С жалбата са ангажирани всички касационни основания ,като според защитата съществените процесуални нарушения са в :1.- отказа на въззивния съд да назначи повторна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, защото „последната автотехническа експертиза обслужила изцяло интересите на обвинението ,но останала неизяснена фактическата обстановка по делото”,2.- въззивния съд не направил собствен анализ на доказателствата по делото , а преповторил изводите по фактите на първоинстанционния съд.
Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание, произтичаща от отказа на съда да приложи чл.66 ал.1 НК.
Искането е в три алтернативи :- да се оправдае подсъдимия и да се отхвърлят изцяло гражданските искове за неимуществени вреди ,да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС, или да се постанови приложението на чл. 66 ал.1 НК.
Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото.
Инстанционните съдилища са събрали ,по предвидения в НПК процесуален ред ,необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Последващия анализ ,не сочи на пропуски при оценка на доказателствената съвкупност ,на подценяване или надценяване на някое от доказателствата по делото.Подробно са обсъдени и гласните доказателствени средства ,извършена и проверка за достоверност ,като изводите на кое от тези доказателствени средства следва да се даде вяра и защо ,са правилни и съобразени с правилата на формалната логика.Изключително внимание е отделено на обясненията на подсъдимия, отчетена е двойнствената им природа и са съпоставени с останалите доказателства и доказателствени средства по делото.
Невярно е твърдението ,че въззивния съд не е „направил собствен анализ на събраните по делото доказателства”.Анализа на доказателствата е дори повече от дължимия такъв ,като се има предвид ,че въззивния съд е приел само едно различно фактическо и правно положение различно от тези приети от първоинстанционния съд , и то е това за нарушението на чл.16 ал.1т.3 ЗдВП.
Няма основание и оплакването за нарушено право на защита ,с отказа за назначаване на повторна комплексна експертиза ,която да не „обслужва интересите на обвинението” и да изясни фактическата обстановка по делото.От данните по делото е видно , че за изясняване на механизма на станалото ПТП и за характеристика на получените от пострадалите увреди, са назначени и изслушани общо осем вещи лица ,експертните заключения на които са подробно анализирани ,като са посочени и основанията поради които се възприемат.
При правилно и безпротиворечиво установи факти ,а именно ,че на инкриминираната дата и място подсъдимия е управлявал МПС с неразрешена съобразно чл.21 ал.1 ЗДвП скорост в населено място (не по-малко от 85 км./ч.) ,и в нарушение на чл.16 ал.1 т.3 НПК (съобразно въззивното решение ) и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица и средна телесна повреда на още едно лице - престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б „Б” вр. с ал.1 НК ,по който закон е осъден ,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК ,като съда е приел ,че по делото е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство (съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия).При обсъждане на наличието или не на предпоставките на чл.66 ал.1 НК ,също са взети предвид всички обстоятелства от значение.Извода ,че наказанието следва да се изтърпи ефективно и правилен и законосъобразен и от там наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 НПК.
ПО ЖАЛБИТЕ НА частните обвинители и граждански ищци М. З. и П. У. :
В жалбата на З. се релевира :първо -„неправилно е прието от двете инстанционни съдилища съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия” , и второ – „занижен е размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,при което не са взети предвид обстоятелствата ,че пострадалия е единствен син на ищцата ,а заедно с него е загинала и снаха й”.
Доводите са частично основателни.Приетото от инстанционните съдилища съпричиняване на вредоносния резултат е категорично установено, по делото – пострадалия е започнал маневра ,завой на ляво или обратен такъв,на неразрешено за тази маневра място и без да се убеди ,че не създава опасност на попътно движещите се МПС , и в тази връзка правилно инстационните съдилища са съобразили разпоредбата на чл.51 ал.ІІ ЗЗД.
Основателно е оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,при което не са взети предвид посочените по горе обстоятелства.Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД Върховният касационен съд на РБ намира ,че въззивното решение следва да се измени ,като размера на иска се увеличи до 100 000 лв.
В жалбата на П. У. ,доводите са за това ,че „майката няма отношение към съпричиняването на вредоносния резултат или нарушаване на правилата на ЗДвП” ,пледира се за увеличаване на размера на присъденото обезщетени.По изложените по горе съображения Върховният касационен съд на РБ намира искането основателно ,и решението и по отношение на У. също следва да се измени ,като се увеличи обезщетението до размер на 100 000 лв.
Предвид горното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение ,при спазване на процесуалните правила и закона ,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.Жалбите на частното обвинение и граждански ищци частично основателни.
Ето защо и на основание чл.354 ал.2 т.5 вр. с ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение по внохд.№287/2015 г. на Апелативен съд гр. София, като увеличава размера на присъденото на П. П. У. и М. К. З. , обезщетение за неимуществени вреди на по 100 000 (сто хиляди ) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. М. А. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 2400 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част,с която е изменена присъда по нохд.№1975/2014 г. на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |