Р Е Ш Е Н И Е № 417 С., 18.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 568/2012г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В.Г. М.-Т., Р. Т. Т. и Г. Т. Т.,със съгласието на своята майка и законна представителка В. Г. М.-Т.,,чрез процесуалния им представител адв.Д. Д. срещу решение № 96/23.01.2012 г. по гр.д.№2233/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО,ІV състав. С определение № 700/12.06.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение относно приложението на чл.165 ал.2 ГПК. В касационната жалба се прави оплакване,че неправилно въззивният съд е приел, че предварителният договор, сключен между страните няма характер на едностранно изявление на купувача,представляващо обратно писмо, съдържащо индиция за привидност на клаузата за продажната цена в окончателния договор и е счел за недопустими гласните доказателства, събрани за установяване на симулацията. Ответницата по касационната жалба С. Б. А.-И. ,чрез процесуален представител адв. В. Н. оспорва касационната жалба и изразява становище, че предварителният договор не представлява обратен документ. Касационно обжалване е допуснато по следния правен въпрос: представлява ли неоспореният предварителен договор сключен между страните по делото начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на посочената продажна цена в окончателния договор, оформен с нотариален акт и обуславя ли допустимост на свидетелски показания по реда на чл.165 ал.2 ГПК. Прието е,че той е решаван в противоречие с решение №1414/22.07.1961 г. по гр.д.№4696/1961 на ВС, ІІ г.о., решение №1117/01.10.2008 г. по гр.д.№4926/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №890/06.10.2008 г. по гр.д.№2746/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС,ІV г.о. приемайки,че практиката установена с цитираните решения е правилна, счита следното: Когато страна по окончателен договор за покупко-продажба иска да установи симулативността на посочената в него продажна цена,тя може да направи това чрез обратно писмо или чрез друг документ представляващ начало на писмено доказателство. Начало на писмено доказателство може да бъде и сключен между страните и неоспорен предварителен договор с посочена в него различна по размер продажна цена.Това е така защото няма пречка този документ да бъде съставен преди сключването на окончателния договор и защото в него се съдържа изявление за продажната цена не само от опровергаващата, но и от противната страна,което прави вероятно твърдението за наличие на симулация. Предварителният договор обуславя допустимост на свидетелски показания за пълното й доказване . Когато самият предварителен договор разкрива напълно привидността на изразеното в бъдещия окончателен договор съгласие, например чрез изрични клаузи,че в окончателния договор продажната цена ще бъде посочена в друг размер, тогава той представлява обратно писмо и не е необходимо да бъде подкрепен със свидетелски показания. По касационната жалба съдът приема следното: Жалбоподателите в качеството си на продавачи на недвижим имот са предявили иск против купувача за заплащане на продажната цена в пълен размер ,претендирайки въз основа на чл.200 ал.1 ЗЗД сумата 39 214 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 04.11.2009 г. до окончателното й плащане и мораторна лихва въз основа на чл. 86 ЗЗД в размер на 1000 лв. за забавата в плащането на главницата в периода от 04.09.2008 г. до 04.11.2009 г. Между страните бил сключен предварителен договор, в чл.2 от който е указано,че продажната цена на имота е в размер на 44 500 евро и страните я приемат за окончателна. Тя ще бъде платена със собствени средства на купувача в размер на 4 450 евро в деня на сключване на договора и 40 050 евро от собствени средства на купувача платени в деня на сключване на окончателния договор, и заемни средства по кредит ,които ще бъдат преведени в едноседмичен срок. В чл.9 е уговорено,че разноските по сключване на окончателния договор страните ще си разделят по равно на база данъчна оценка.В нотариалния акт, с който е сключен окончателния договор за покупко-продажба е посочено, че продажната цена на имота е в размер на 20 000 евро, която ще бъде платена на продавачите чрез кредит, а данъчната оценка на имота е 39 044 лв.Сумата от 20 000 евро е била преведена на продавачите, а исковата сума остава неразплатена.С решение от 12.04.2011 г. по гр.д.№10701/2009 г. на Софийски градски съд исковете са били уважени изцяло. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Съображенията на апелативния съд за това са ,че подписаният между страните предварителен договор не представлява начало на писмено доказателство, не е налице обратно писмо и при различия в размера на продажната цена в предварителния и окончателния договори за покупко-продажба, действителната воля на страните е изразена в окончателния договор. С оглед отговора на поставения обуславящ въпрос, за който е допуснато касационно обжалване на решението,становището на въззивния съд е неправилно. В предварителния договор е посочена продажна цена, за която страните са заявили,че я приемат за окончателна,описана е подробно схемата на плащане на сумата, указано е ,че при нотариалното оформяне на договора ще се платят разноски на база данъчна оценка, т.е. в нотариалния акт ще се посочи продажна цена в размер на данъчната оценка.При тези клаузи на предварителния договор следва да се приеме, че е налице пълно обратно писмо и за установяване на симулацията не е необходим разпит на свидетели. Независимо от това, по делото е разпитан свид.И.,посредник при сключване на договора, който потвърждава, че уговорената продажна цена е тази по предварителния договор.Следва да бъде отменено обжалваното решение и да се уважат предявените искове като основателни и доказани.Претендирани са разноски за всички инстанции, които следва да бъдат уважени в размер на сумата 6 423,28 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 96/23.01.2012 г. по гр.д.№2233/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО,ІV състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. Б. А. –И., ЕГ№[ЕГН], от [населено място], ж.к.”М. І”,[жилищен адрес]0 да заплати на В. Г. М.-Т., ЕГ№[ЕГН], Р. Т. Т., ЕГ№[ЕГН] и Г. Т. Т., ЕГ№[ЕГН], със съгласието на своята майка и законна представителка В. Г. М.-Т., тримата на адрес: [населено място],[жк],[жилищен адрес] , въз основа на чл. 200 ал.1 ЗЗД сумата от 39 214 /тридесет и девет хиляди двеста и четиринадесет/ лв.,представляваща неплатена изцяло продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 66, т.V, рег.№4144, нот.д.№821/2008 на нотариус Ц. З.,ведно със законната лихва от 04.11.2009 г. до окончателното плащане на сумата и въз основа на чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата 1000 /хиляда/ лв. представляваща лихва за забава за периода 04.09.2008 г.- 04.11.2009 г., както и сумата 6 423,28 лв. направени разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ