О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 193 София, 17.03. 2015 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 6800 по описа за 2014 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Л. К. Т., чрез адв. К. Т. срещу въззивно определение № 4849/04.03.2014 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, по ч.гр.д. № 1636/2014 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като от насрещните страни отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ чрез инспектор-юристи В. Б. и Б.Ц. от ТД София. Изразяват становище за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд прецени следното: Л. К. Т. е сезирала съда с искане да се установи неистинност на акт за раждане на М. К. в частта на удостоверения произход от баща по извършено от К. Т. припознаване. Твърди, че припознаването е нищожно, тъй като е извършено не в установената от закона форма и именно поради това издадения въз основа на него акт за раждане е неистински документ. По молбата са конституирани като страни С. община, К. и М. К. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. П. Б.. Л. Т. е майка на К. Н. Т., който е починал на 21.03.2010 г. Обуславя интереса си с правото на единствен наследник по закон на починалия К. Т.. Първостепенният съд прекратил производството по „иска за нищожност на припознаването”, по отношение на С. о. и К...., както и по отношение на всички ответници по „иска за установяване неистинност на акт за раждане на М. К. Т.”. Въззивният съд потвърдил определението, като променил съображенията на първостепенния съд досежно иска за установяване неистинност на акт за раждане, като приел, че спорът е от компетентността на административните съдилища, защото се оспорва индивидуален административен акт. Жалбоподателят се обосновава с въпросите дали актът за раждане е индивидуален административен акт, съответно кои съдилища са компетентни да се произнесат по иск за установяване на неговата неистинност – общите граждански или административните съдилища. Въпросите са от значение за постановения резултат. От представените съдебни актове към изложението от касатора, в мотивите на решение № 362/2012 г. по гр.д. № 74/212 г. на ІІІ г.о. на ВКС е дадена характеристика на акта за раждане и въприетото тълкуване е в противоречие с приетото в обжалваното определение – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В определение № 197/27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1925/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е даден отговор на въпроса за допустимостта на иск за оспорване акта за раждане и даденото тълкуване се различава от това във въззивното определение - относно този аспект на правния въпрос, е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато. Съставът на Върховния касационен съд намира, че актът за раждане е официален писмен документ, удостоверявщ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл. 34, ал. 2 ЗГР. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за раждане като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. Съгласно разпоредбите в раздел VІІІ от Закона за гражданската регситрация, по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна и вписване в акта за раждане, когато се отстраняват технически грежки и неточности в изписването на името на заинтересованото лице; да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен акт, както и промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а ЗГР, промяна на ЕГН на титуляра. Извън посочените изключения, по административен ред не може да се извършва промяна и вписване на данни в акта за раждане, които по същество променят смисъла на съставения вече акт – арг. чл. 76, ал. 1 ЗГРС. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Когато се оспорва акта за раждане в частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, при твърдение, че такова не е било извършвано или е нищожно на друго основание – напр. поради недостатъци във формата, неистинността се установява по реда на чл. 547 ГПК. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане или исковия ред по чл. 124 ГПК. При уважаване на молбата по чл. 547 ГПК, като последица, компетентния административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението и електронен личен регистрационен картон - чл. 27, т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане. Припознаването е способ за установяване на произход и от двамата родители без намесата на съда и представлява едностранно и формално заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Волеизявлението не може да бъде контролирано относно верността от административния орган, който го приема; той няма нито право, нито задължение да го проверява. При твърдение, че детето не произхожда от припозналия го, а волеизявлението за припознаване е извършено при порок на волята поради грешка, измама, заплашване или поради недееспособност, спорът се разрешава по реда на чл. 67 СК. При уважаване на иска се следва и промяна в акта за раждане, като последица от съдебното решение. Оспорване на припознаването по административен и по съдебен ред е предвидено в хипотезите на 66 СК. При уважен иск по чл. 66, ал. 4 и 5 СК, припознаването се заличава със съответната бележка в акта за раждане. В противоречие с дадения отговор, въззивният съд е приел, че актът за раждане е индивидуален административен акт, поради което оспорването на отразения в него произход от бащата в резултат на припознаване, подлежи на разглеждане от административен съд. Неправилно е и крайното разрешение, с което е прекратено производството по искането да се установи неистинност на факта на удостоверения произход в акта за раждане. В случая има висящо производство по молба на Л. Т. за установяване нищожност на припознаването, въз основа на което в акта за раждане на М. Т. е установен произход от баща К. Т., която следва да се разгледа по реда на чл. 547 ГПК. Оспорва се не произход, а акта за гражданско състояние (квалификацията на молбата, приета от СГС по ч.гр.д. № 1953/2013 г. не е обвързваща). Следователно искането за установяване неистинност на акта за раждане в частта, касаеща припознаването, е иманентно свързано с твърдението за нищожност на припознаването; няма предявени два отделни иска. Отделно, във всички изброени случаи, както настоящият състав изясни по-горе, когато се твърди неистинност на отразения в акта за раждане произход при припознаване, било защото е допусната грешка при съставянето на акта (чл. 547 ГПК), било защото припознаването е унищожено (чл. 67 СК) или поради оспорено припознаване (чл. 66, ал. 4 и ал. 5 СК), промяната на съставения акт за раждане съставлява следствие от уважената молба, съответно иск. При това разрешение, правилно като краен резултат е прекратено производството по делото по отношение на К.., но неправилно производството по делото е прекратено по отношение на С. община, която следва да участва като заинтересована страна съгласно чл. 544, ал. 2, т. 2 ГПК, към която препраща чл. 547 ГПК. Неправилно, също така е прекратено производството по «иска за установяавне неистинност на акта за раждане». Както съдът изясни, молбата е една - страната твърди нистинност на отразеното в акта за раждане припознаване поради неговата нищожност. Използваните от нея квалификации и правни изводи не са определящи. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 4849/04.03.2014 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, по ч.гр.д. № 1636/2014 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 4849/04.03.2014 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, по ч.гр.д. № 1636/2014 г. в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на К.., ОТМЕНЯ въззивно определение № 4849/04.03.2014 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, по ч.гр.д. № 1636/2014 г. в останалата му част и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: