Р Е Ш Е Н И Е № 411 София 03.12.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2987 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение от 9.02.15г.по в.гр.дело № 13785/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 22.05.14г.по гр.дело № 155/13г.на Софийски районен съд,66 състав.С него са уважени исковете по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка”,наложено със заповед № 447/4.12.12г.и „предупреждение за уволнение”,наложено със заповед № 436/26.11.12г.,както и исковете за защита срещу незаконно уволнение,извършено със заповед № 451/6.12.12г.,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от И. Й. С. срещу дружеството. С определение № 807 от 22.06.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: липсата на обсъждане и произнасяне в решението на въззивния съд по въведените във въззивната жалба оплаквания и събраните доказателства пред първата инстанция представлява ли процесуално нарушение,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 149 от 3.07.12г.по гр.дело № 1084/11г.на ІІІ г.о,решение № 401 от 11.01.12г.по гр.дело № 327/11г.на ІІІ г.о.,решение № 126 по гр.дело № 421/09г.на ІV г.о.и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти,като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани.Съдът обсъжда също и доводите на страните,които имат значение за решението по делото.Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл.235 ал.2 ГПК и има характер на процесуално нарушение. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 436 от 26.11.12г.на изп.директори на ответното дружество,с която на ищеца И. С.,на длъжност”огняр и длъжностно лице по ЗБУТ”,е наложено дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”,на основание чл.187 т.7 и т.10 вр.с чл.188т.2 КТ,за това,че е отказал да изпълни заповед на работодателя от 15.11.12г.,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че задълженията по заповедта имат срок за изпълнение ежемесечен и годишен,т.е.след като са възложени на ищеца на 15.11.12г.,то той е имал задължение да извърши проверка на носимите пожарогасители до края на ноември 2012г./ по т.1 от заповедта/и да установи подлежащите на подмяна носими пожарогасители до края на 2012г./по т.2 от заповедта/наказанието е наложено на 26.11.12г.по време,когато не е настъпил крайния момент на сроковете за изпълнение. Прието е,че и заповед № 447 от 4.12.12г.,с която на ищеца е наложено наказание „забележка” за това,че след пускане на парното отопление в сградите на ответника на 1.11.12г.,същият не е извършил необходимите проверки за поява на евентуални аварии,като в резултат на професионалната му небрежност е наводнена част от сградата от протекъл радиатор и са нанесени материални щети,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е немотивирана,тъй като не е конкретизирано къде се е намирал радиатора и къде са повредените подове,нито кога е протекъл, не се сочи причинно-следствената връзка между неизвършването на оглед на 1.11.12г.и материалната щета. За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ въззивният съд е приел,че посочените в уволнителната заповед № 451/6.12.12г.системни нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в недокладване и неинформиране на работодателя за състоянието на безопасни и здравословни условия на труд в дружеството и неизготвяне на необходимия годишен анализ за 2010г.и 2011г.,са изцяло неиндивидуализирани.Не е посочено нито кога,нито какво конкретно не е докладвано на работодателя и за какво не е бил информиран.Прието е също така,че ищецът не е имал задължение да изготви годишен анализ за 2010г.и за 2011г.,тъй като има задължения на длъжностно лице по ЗБУТ от 5.06.12г.,когато му е връчена длъжностна характеристика. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,че въззивният съд е пренебрегнал установените по делото факти, изтълкувал е превратно писмените и гласни доказателства по спора и е достигнал до неправилния извод,че ищецът не е осъществил посочените в процесните заповеди дисциплинарни нарушения. Ответникът по жалбата И. С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Изводите на въззивния съд,че ищецът не е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина и работодателят неправилно му е наложил посочените по-горе дисциплинарни наказания,са направени в нарушение на процесуалните правила – чл.235 ал.2 ГПК,доколкото не са обсъдени в цялост доказателствата,които са релевантни за решаването на спора. Необосновано е прието от съда,че заповед № 447/4.12.12г.,с която на ищеца е наложено наказание”забележка”е немотивирана. Съгласно Р-1069-2010-ВКС-IV ГО задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.В разглеждания случай описанието на нарушението в посочената заповед е напълно достатъчно да индивидуализира от обективна и субективна страна деянието.За ищеца очевидно не е имало съмнение в какво се изразява нарушението,след като в исковата молба не е въведен довод за немотивираност на заповедта,а оплакванията срещу нея се свеждат до твърдението му,че е бил много натоварен със служебните си задължения и не се е съгласил да изпълнява „пожарникарска дейност”.Това възражение е неоснователно. Отговорността му произтича от задълженията му по длъжностната характеристика в т.3 да извършва профилактика и ремонт на съоръженията в паровата централа,абонатните станции, топлопреносната мрежа и отоплителните инсталации.При неоспорените факти за настъпилата авария на 1.11.12г.след първоначалното пускане на парното отопление в административната сграда на ответното дружество и че на тази дата ищецът по график е бил на работа,видно от представената присъствена форма,се налага извод,че същият е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Необоснована е преценката на въззивния съд,че заповед № 436 от 26.11.12г.,с която на И. С. е наложено наказание „предупреждение за уволнение”,е незаконосъобразна,тъй като писменият му отказ да изпълни заповедта на работодателя за преглед на пожарогасителите,не означавал окончателен отказ от изпълнение,тъй като не бил настъпил крайният момент на изпълнение.Въззивният съд неправилно е интерпретирал фактите по делото,като не е взел предвид,че ищецът саморъчно е написал отказ да изпълни трудовите си задължения във връзка със заповед № 425/15.11.12г.,които са съобразени с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност” огняр и длъжностно лице по ЗБУТ”.Налице е нарушение на разпоредбата на чл.187 т.7 КТ,което е мотивирало работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Не следва да бъде споделен и изводът на въззивния съд,че не представлява дисциплинарно нарушение недокладването и неинформирането на работодателя за състоянието на безопасни и здравословни условия на труд в дружеството и неизготвяне на годишния анализ за 2010г.и 2011г.,защото за този период ищецът не е имал задължения на длъжностно лице по безопасни и здравословни условия на труд.Прието е,че тези задължения са станали части от трудовите му функции едва след връчване на длъжностната характеристика на 5.06.12г.Въззивният съд не е обсъдил в цялост доказателствата,които сочат,че още от 2010г.на И. С. е възложено да изпълнява функциите на орган по здравословни и безопасни условия на труд – длъжностна характеристика,връчена на ищеца на 23.03.10г.,в чиято т.13 е посочено,че осъществява дейност и носи отговорност като длъжностно лице,изпълняващо функцията на орган по безопасни и здравословни условия на труд;както и удостоверения № 367/25.05.10г.; № 004РГ/8.04.11г.;№ 911/18.11.11г.за преминато обучение по здравословни и безопасни условия на труд.Ето защо следва да се приeме,че ищецът не е изпълнил задълженията си за надлежно информиране на работодателя относно изискванията на Наредба № Із-2377/15.09.11г.като лице по ЗБУТ в дружеството, а и доказателства в тази насока не са ангажирани от него. По изложените съображения настоящият състав намира,че следва да отмени обжалваното решение и да постанови друго,с което да отхвърли като неоснователни предявените искове. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 882 от 9.02.15г.,постановено по в. гр.дело № 13785/14г.на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от И. Й. С. против [фирма] [населено място] по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка”,наложено със заповед № 447/4.12.12г.и „предупреждение за уволнение”,наложено със заповед № 436/26.11.12г.,както и исковете за защита срещу незаконно уволнение,извършено със заповед № 451/6.12.12г.,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.