Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 54

гр.София 24.03. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място] срещу решение № 507 от 13.4.2020 г, постановено по гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5086/21.11.2019 г по гр.дело № 9223/19 г на Районен съд-Варна, 48 състав.С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора, че Ц. Н. Т. от [населено място] не дължи сумата 10 863, 89 лв, за която е издадена фактура № ...../4.6.19 г за периода 31.5.17 г-30.5.18 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответницата по касационната жалба Ц. Н. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.В. Г. от ВАК.Счита, че, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лв. От данните по делото се установява следното : Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.С въззивното решение е прието, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект в [населено място], абонатен № [ЕГН].Установено е от протокол за монтаж, че на 17.6.2015 СТИ /средство за търговско измерване/ в обекта е монтиран с нулеви показатели за първа и втора тарифа.На 30.5.18 г е извършена техническа проверка на СТИ на адреса на ищцата. От констативен протокол от 21.5.19 г на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Русе е установена външна намеса в тарифната схема при софтуерното четене.Отразена е преминала електроенергия по тарифа ТЗ-059363.9 кВтч, които не са визуализирани на дисплея.Установено е от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесното СТИ е от одобрен тип, в метерологична годност.Същият е програмиран да отчита по две тарифи-дневна и нощна.Натрупването в тарифи 1.8.3 е резултат на софтуерно проникване в паметта на електромера.Доколкото става дума да близо 60 000 киловатчаса ел.енергия, същото е невъзможно да бъде потребено от битов абонат за една година.Вероятно става дума за период от 2-3 години, от момента на монтиране на електромера.Натрупаното количество не е било визуализирано в посочените две тарифи-дневна и нощна и съответно не е било заплащано от потребителя.Въззивният съд е приел, че се касае за неправилно вмешателство в програмата за параметризиране на СТИ и по-точно на тарифната схема.Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ обн.ДВ.бр.98, в сила от 16.11.13 г/ възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия.Цитираните Правила са издадени от председателя на ДКЕВР и имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт.Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетено количество и преминало количество за времето от допускане на грешката до установяването й за период не по-дълъг от 1 година.Към датата на извършване на проверката-30.5.18 г е отменена разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието чрез съставяне на констативен протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е приета от съда за незаконосъобразна и не е основание за ангажиране на отговорността на потребителя.СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора, а данните за измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален или дистанционен достъп, чрез пароли,определени от собственика.Ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната и, че ответното дружество е доставило на ищцата и тя е потребила фактурираното количество ел.енергия, предмет на извършената корекция.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
С определение № 640 от 27.10.2020 г, постановено по гр.дело № 1843/20 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. ГПК по въпроса „налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.
По отговора на поставения въпрос.
Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, решение № 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр.дело № 1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, с решение № 120 от 26.1.2021 г по гр.дело № 3754/2019 г на ВКС, Трето ГО, както и решение № 124 от 18.6.2019 г по гр.дело № 2991/2018 г на ВКС, Трето ГО споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуреденни в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.Следователно трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 ПИКЕЕ, ако са действали през исковия период. В периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя.Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя.
По касационните оплаквания:
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения по-горе отговор от състава на Върховния касационен съд.В случая съдилищата са приели, че нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са неприложими и е трябвало да съобразят приложимата към материалноправното правоотношение норма на чл.200 ал.1 ЗЗД.Не се касае обаче за недопустимост на съдебното произнасяне, а за неправилност на постановеното въззивно решение, което следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон, а делото върнато на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението, да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й.Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с така, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ.
По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 507 от 13.4.2020 г, постановено по гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: