Р Е Ш Е Н И Е № 527 София, 16 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1689/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. С. П. и неговия защитник адвокат А. А., срещу решение № 19 от 25.06.2013г. на Военно-апелативен съд-София, постановено по внохд № 6/13г. В двете жалби се изтъква единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода с приложението на чл.55 от НК и отлагане на изпълнението му на основание чл.66 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че наложеното наказание е законосъобразно индивидуализирано, при вярно отчетени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е констатирана една завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Адвокат А., защитник на подсъдимия, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Счита, че едно намаляване на наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК ще изпълнят целите по чл.36 от НК. Подсъдимият П. П. поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 131 от 16.11.2012г., постановена по нохд №131/12г., Варненският военен съд е признал подсъдимия П. С. П. за виновен в това, че за времето от месец януари 2010г. до 06.12.2010г. в [населено място], [населено място], общ.. и [населено място], обл., в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите Ю. Е., Т. Т., Е. И. и в съучастие с подсъдимия И. Т. като помагач, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 22 261,76 лева-големи размери, както и огнестрелни оръжия, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 10, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и два месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата са признати за виновни и останалите петима подсъдими, като са им наложени съответни наказания. Уважени са частично и приетите за разглеждане граждански искове за имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по разноските, държавните такси и веществените доказателства. Приложил е разпоредбата на чл.25 от НК, като групирането касае наказания по осъждания на подс.Ю. Е., по отношение на който е приложена и разпоредбата на чл.59 от НК. С решение № 19 от 25.06.2013г., постановено по внохд №6/13г., Военно-апелативният съд е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда. Касационните жалби на подс.П. и защитника му са неоснователни. Същите са с идентично съдържание, респективно искания и са насочени единствено относно наложеното наказание, като се твърди, че същото е несправедливо определено при условията на чл.54 от НК. Явна несправедливост на наказанието този подсъдим и защитата му са претендирали и пред въззивната инстанция, която обосновано не е възприела възраженията им. Правилни са изводите на въззивния съд за това, че първата инстанция е отмерила наказание на подс.П. на основание чл.54 от НК, след като е преценила всички относими обстоятелства. В резултат на правилно отчетени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и след като същите са били задълбочено анализирани в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, определеното наказание от три години и два месеца лишаване от свобода е в размер, надвишаващ само с два месеца законовия минимум за престъплението по чл.195, ал.2 от НК. Съдилищата не са подценили или надценили които и да било относими за индивидуализацията на наказанието предпоставки. Отчетени са сочените в жалбата смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, младата възраст, оказано съдействие във връзка с разследването, настоящата трудовата и социална ангажираност на подсъдимия. Всички тези обстоятелства са значими за определяне на наказанието, но не могат да бъдат пренебрегнати лошите характеристични данни, както и завишената степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият е осъществил седем деяния в рамките на продължаваното престъпление, за период от около една година, като цялостната му престъпна дейност се характеризира с водеща роля и организация от негова страна. На завишена степен на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление сочат и петте квалифициращи признака на престъплението кражба-осъществено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на МПС и на техническо средство, предварителен сговор, по отношение на огнестрелно оръжие, големи размери. Независимо от тези констатации, наличните смекчаващи обстоятелства са мотивирали съдилищата да приемат за справедливо едно наказание, определено при техния превес, но правилно се счели, че същите не са многобройни, за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, а и според настоящия съдебен състав не е налице и втората кумулативна предпоставка на този текст – най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Неоснователно е и твърдението, че определеното наказание от три години и два месеца лишаване от свобода е несъответно на генералната и специална превенции. При горните констатации е безпредметно обсъждането на доводите, касаещи института на условното осъждане, тъй като не са налице юридическите предпоставки за приложението на чл.66 от НК. В заключение следва да се посочи, че наложеното на подсъдимия П. П. наказание не е явно несправедливо. Същото е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не е налице релевираното в двете жалби касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което въззивното решение на Военно-апелативния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 25.06.2013г., постановено по внохд №6/13г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: