Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София 14.12.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 640 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест от прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура, жалба от особения представител на гражданския ищец и частен обвинител Т. Г. и жалба от защитника на подсъдимия П. А.. С присъда № 4 от 18.01.2019г. по НОХД 505/2017г. Русенски окръжен съд – Наказателна колегия е признал подсъдимия П. С. А. за виновен в това, че на неустановена дата през периода месец март 2016г.- 09.05.2016г. в [населено място], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица – А. Д. А. – [дата на раждане] , Ю. М. Ф. - [дата на раждане] и Е. Е. Г. – [дата на раждане] като на основание чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че в условията на реална съвкупност за периода от неустановена дата през месец март 2016г. до 09.05.2016г. в [населено място], извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – А. Д. А. и Е. Е. Г. и на основание чл. 149, ал.1, пр.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложил за всяко едно от деянията наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. Подс. П. А. е признат за виновен и за това, че на неустановена дата през месец декември 2015г. в [населено място], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Т. Р. Г. като блудството е извършено чрез употреба на сила и на основание чл. 149, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца като на основание чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание по отношение на А. – лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. С тази присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че през периода 06.10.2015г. – 23.06.2016г. в /населено място/ и в [населено място] в условията на продължавано престъпление държал на компютърни системи /чрез информационна технология/ порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години и на основание чл. 78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 159, ал.6, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК, налагайки му административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева. Уважени са частично и предявените от Т. Р. Г. и Ю. М. Ф. граждански искове в размер съответно от 8000.00 лева и 1500.00 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Русе и жалба от защитата на подсъдимия Великотърновският апелативен съд с присъда № 40 от 10.02.2020г. по ВНОХД 289/2019г. е оправдал подс. П. А. по обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6, пр.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, намалил е наложеното му наказание за извършено престъпление по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК от четири на три години лишаване от свобода, както и размера на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал.1 НК също от четири на три години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изтърпяването му за изпитателен срок от пет години. С присъдата е отменено приложението на чл. 53, ал.1, б.“а“ НК по отношение на отнети веществени доказателства по делото – стационарен компютър и асемблирана компютърна система и е намалено присъденото от първостепенния съд в полза на гражданския ищец Т. Г. обезщетение от 8000.00 лева на 2000.00 лева. В касационния протест се релевират и трите касационни основания – по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Претендира се, че въззивният съд не е изследвал обективно и пълно обстоятелствата по делото, неподлагайки на внимателна оценка събраните доказателства. В резултат на пропуските в оценъчната дейност на съда е бил нарушен и материалният закон с оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6 НК. Прокурорът изразява несъгласието си и с приложението на чл.55 НК при определяне на наказанието на подсъдимия за престъпленията, в чието осъществяване А. е признат за виновен като излага аргументи за неналичието на изискуемите предпоставки за приложението на тази разпоредба по всяко едно от обвиненията по чл. 149 НК. Депозира се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Великотърновски апелативен съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и правилно прилагане на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК, отмяна приложението на чл. 55 НК и увеличаване размера на наложените на А. наказания. Алтернативно прокурорът претендира да бъде прието наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК и след като бъде възприето неправилно приложение на условното осъждане на А., да бъде отменен актът в тази му част. В допълнително изложение към протеста прокурорът аргументира тезата си за допуснати от контролирания съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в едностранчива оценка на доказателствените източници и в частност на заключението на компютърно – техническата експертиза, назначена и изслушана от въззивния съд, която, според протестиращия, допълва констатациите на експерта, дал своето заключение пред първостепенния съд. Подобна е позицията на прокурора и по отношение анализа /или по-скоро липса на такъв/ на показанията на част от свидетелите по делото – Ю. Ф., М. Ф., М. П., С. И., Е. Г., А. А. и В. Ф., твърдейки, че не са обсъдени в съвкупност. Прокурорът обсъжда и неоснователно занижаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода касателно обвинението по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК и несъстоятелността на изложените за това мотиви за ниска степен на блудствените действия и техния кратък интензитет, мотивирал съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Излагат се и доводи за вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд относно наказанието за престъплението спрямо Т. Г., представляващо по своята същност и липса на мотиви. Несъгласие се афишира и по отношение на чл. 66, ал.1 НК, чийто път за приложение бил открит с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо подс. А. на три години. Коментираната висока степен на обществена опасност на дееца мотивира прокурора да изрази позицията си, че отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода не би могло да изпълни целите най-вече на индивидуалната превенция на наказанието. Настоящата инстанция е сезирана и с жалба от особения представител на гражданския ищец и частен обвинител Т. Г. по отношение произнасянето по предявения от нея граждански иск. С жалбата особеният представител – адв. В. изразява несъгласието с намаляване размера на присъденото обезщетение на доверителката му от 8000.00 лева, присъдени от Окръжен съд - Русе, на 2000.00 лева в атакуваната присъда. Излагат се твърдения за претърпените от Т. Г. физически и психически дискомфорт от действията на подсъдимия, изпитваните от нея срам и неудобство, довели до нараняване на нейната психика в степен по – висока, отколкото би била наранена тази на пълнолетно лице. Моли да бъде обезщетена неговата доверителка за претърпените й неимуществени вреди в размера, присъден от първостепенния съд. Защитникът на подсъдимия също изразява несъгласието си с постановения второстепенен акт, сочейки декларативно касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК и молейки настоящата инстанция да отмени присъдата на ВТАС и върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или неговият подзащитен да бъде оправдан по обвиненията за престъпления, за които е признат за виновен като бъдат отхвърлени изцяло предявените граждански искове. В допълнителни съображения към касационната жалба защитникът – адв. С. излага аргументи за изразената си позиция по отношение наличие на всяко едно от касационните основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Сочейки допуснати съществени нарушения на процесуалните правила защитата се фокусира върху подхода на второстепенния съд по отношение кредитиране показанията на св. Б. Д. – ИДПС, която обективира своите възприятия на разказаното й от малолетни свидетели преди да бъде стартирано досъдебното производство. Според защитата неоснователно нейните показания са възприети като коректив от съда за преценка достоверността на останалите свидетелски показания – на Ю. Ф., А. А., Е. Г., А. А. и В. Ф., чиито твърдения в съдебната фаза на процеса са приети за недостоверни в противовес на заявено от тях в досъдебната му фаза по реда на чл. 223 НПК. Сочи се, че превратно и еднопосочно са анализирани и интерпретирани доказателствените източници, довело до пороци и при формиране на позицията на съда. В контекста на тези разсъждения се коментира и неоснователното доверяване на показанията на гражданския ищец и частен обвинител Т. Г., акцентирайки на психичното й състояние, свързано с диагностицирани синдром на А. и шизофрения, влияещи върху правилната й оценка и възпроизвеждане на възприетите от нея факти. Като съществени процесуални нарушения са посочени и приети от контролирания съд фактически положения, които не са отразени в обвинителния акт и не са предмет на изследване по делото, изразяващи се в твърдения за докосване на децата по гърдите от страна на подсъдимия. Нарушения на съдопроизводствените правила защитникът съзира и в недаване отговор на възраженията, наведени от него за недостатъци в обвинителния акт, изразяващи се в липса на описание на фактическите обстоятелства, очертаващи признаците на престъпленията, която е препятствала възможността на подсъдимия да се възползва от диференцираната процедура, визирана в чл. 371, т.2 НПК. На последно място се претендира позоваване от съда на заключения на съдебнопсихиатрични и психологични експертизи по делото, които са изготвени от експерт, непритежаващ изискуемите качества от чл. 24 от Наредба №2/26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. В допълнителните съображения се коментира и нарушение на материалния закон от страна на Великотърновския апелативен съд, тъй като инкриминираните действия, извършени от подсъдимия, не покриват състав на вменените му във вина престъпления по чл. 149, ал.1 и ал.5 НК от обективна страна, защото не могат по същността си да доведат до възбуждане или удовлетворяване на полово желание. Коментира се и наличие на предпоставки за приложимост на чл. 9, ал.2 НК. Отново се претендира делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения или ако такива не бъдат установени от касационната инстанция, неговият подзащитен да бъде оправдан. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново, заявявайки, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила чрез неизпълнение задълженията на съда по чл. 13 и чл. 14 НПК, неполагайки усилия за изграждане на вътрешното си убеждение въз основа на всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Според прокурора съдът е игнорирал доказателствените средства и доказателствата, подкрепящи обвинителната теза и превратно ги е оценявал като по този начин е ограничил процесуалните права на държавното обвинение. Това нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6 вр. чл. 26 НК. Прокурорът се солидаризира с позицията в протеста за несправедливост на наложените на П. А. наказания в резултат на неправилна оценка за наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства за деянията, квалифицирани като престъпления по чл. 149 НК и игнориране наличието на отегчаващи такива, изразяващи се в проявена упоритост при осъществяване в условията на реална съвкупност на четири противоправни посегателства спрямо малолетни лица. Несправедливост на наложеното наказание прокурорът коментира и по отношение отмяната на ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода чрез отлагане на изпълнението му за съответен изпитателен срок. Изразява позиция, че жалбата на особения представител на гражданския ищец и частен обвинител следва да бъде уважена и претенцията бъде удовлетворена до размера на присъденото обезщетение от първата инстанция като оспорва жалбата от защитника на подсъдимия. Моли да бъде отменена атакуваната присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати нарушения на материалния закон при оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6 вр. чл. 26 НК, отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и приложение на чл. 54 НК по отношение на всички деяния и отмяна на постановеното отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител Т. Г. поддържа своята жалба и оспорва тази на защитата на подсъдимия. Излага идентични аргументи с тези, обективирани в касационната жалба и моли присъдата на Апелативен съд – Велико Търново да бъде изменена като бъде увеличено присъденото на Т. Г. обезщетение до размера, присъден от Окръжен съд – Русе. Защитата на подсъдимия оспорва протеста и жалбата на особения представител на гражданския ищец и частен обвинител, заявявайки, че обвинението по чл. 159, ал.6 НК не е доказано и не са допуснати твърдените от прокурора нарушения, ограничаващи правата на държавното обвинение по отношение на това обвинение. Защитата твърди за допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия и изразяващи се в превратна оценка на доказателствата и липса на прецизност при анализа на доказателствената съвкупност. Поддържа изцяло депозираната касационна жалба и допълнителните съображения към нея с релевирани две касационни основания – по т.1 и т.2 на чл. 348 НПК. В пледоарията си пред касационния състав акцентира на пропуски при оценка на заключенията на съдебно-психиатричните и психологични експертизи на малолетните свидетели, довели и до неправилна преценка кои техни показания да бъдат кредитирани. Тази неправилна оценка на доказателствените източници е довела и до неправилно приложение на материалния закон и чрез неправилно кредитиране показанията на Т. Г., чийто показания са в дисонанс с доказателствената съвкупност и с житейската логика. Моли да бъдат уважени алтернативно направените в жалбата искания и бъдат отхвърлени приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Подсъдимият П. А. в своя лична защита изразява несъгласието си с постановената присъда и изложените към нея мотиви, излагайки свой прочит на доказателствата по делото. Моли да бъде оправдан. Особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител Ю. Ф. изразява становище, че жалбата на подсъдимия по отношение извършеното спрямо доверителката й е неоснователна и действията, насочени към нея покриват състав на престъпление по чл. 149 НК от обективна и субективна страна. Преценява присъдата като правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила. В дадената му възможност за последна дума подс. П. А. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и жалбите от особения представител на гражданския ищец Г. и защитника на подсъдимия А. и в рамките на своите правомощията, прецени, че те са допустими, а протестът и касационната жалба от защитника на подсъдимия –основателни по отношение на част от изложените в тях доводи. В касационните протест и жалба от защитника на подсъдимия се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване съответно правата на държавното обвинение и на подсъдимия като в протеста се релевира и абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т.2 НПК – липса на мотиви по отношение изявената преценка за определяне на наказанието на А. за деянията, квалифицирани като престъпления по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК и по чл. 149, ал.2, т.1 НК. Въпреки претенциите на сезиращите страни и за нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание, следва да бъдат обсъдени на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като при подобна констатация, би се обезпредметило произнасянето по останалите наведени от страните доводи. В обобщение възраженията на двама от касаторите могат да бъдат обособени като насочени към пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд при преценка на доказателствените източници, изразяваща се в превратно тълкуване на заключенията на аудиовизуалните /компютърно-технически/ експертизи - в какъвто смисъл е оплакването в протеста и на показанията на част от свидетелите по делото и съдебно-психиатричните експертизи, каквито доводи се съдържат в касационната жалба от защитника на подсъдимия. В тези им части протестът и жалбата са основателни. В мотивите към постановената присъда въззивният съд е афиширал самостоятелно установявана от него фактическа обстановка, която всъщност не е обективирана, тъй като при описание на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на свидетели по делото и заключения на експертизи, декларирайки, че ги кредитира, без въз основа на тях да изведе описание на възприета от него фактическа обстановка. Този подход не само лишава настоящата инстанция от преценка относно позицията на контролирания съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи, но и води до липса на мотиви към постановения второстепенен акт. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, но при липса на изразена от съда оценка дали тази информация е достоверна или не въз основа на извършен правен анализ при съпоставяне на съответното доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ не изразява ясно волята на контролирания съд по предмета на спора и неговото разрешаване и съответно оставя без мотиви постановения съдебен акт. При коментар на показанията на свидетелите Ю. Ф., М. Ф., Е. Г., А. А., А. А. и В. Ф. съдът декларира, че кредитира тези от тях, депозирани в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, тъй като съответстват на показанията на св. Б. Д. – ИДПС, която е снемала обяснения от тези деца преди образуване на досъдебното производство. Като коректив на достоверността на показанията на тези малолетни и непълнолетни свидетели както въззивният, така и първостепенният съд приемат единствено показанията на св. Д., които от своя страна не са подложени на анализ и не са разгледани в контекста на останалите доказателствени източници, за да бъдат приети самите те като достоверни. Доверието в показанията на св. Б. Д. контролираният съд афишира, че базира на това, че те способстват за изясняване на обективната истина по спора и установяват факти, които тя лично е възприела при проведени беседи с малолетните лица преди образуване на наказателното производство. Тези констатации сами по себе си са верни, но не са способни да мотивират позицията на Апелативен съд за приемането им с доверие и то в степен те да бъдат единственият коректив за преценка достоверността на останалите гласни доказателствени източници в процеса, каквито са показанията на малолетните Ю. Ф., М. Ф., Е. Г., А. А., А. А. и В. Ф.. Всъщност св. Д. е снемала обяснения от тези деца, които впоследствие са разпитвани и по реда на чл. 223 НПК и впоследствие в хода на съдебното следствие препредава възприетото от тях. По реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК съдът е приобщил показанията на малолетните свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, която процесуална техника е дала възможност за изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите. Второстепенният съд също се е базирал на тези показания, заявявайки, че ги приема с доверие в противовес на тези, дадени от децата в съдебната фаза на процеса и основание за това е съответствието им с показанията на св. Б. Д., която преразказва споделеното й от тях пред нея преди стартиране на настоящото производство. Количественото натрупване на доказателствените източници, каквито са показанията на свидетели по реда на чл. 223 НПК, приобщени в процедурата по чл. 281, ал.1, т.1 НПК заедно с потвърждаването им от разпит на инспектор детска педагогическа стая, снемал обяснения от същите свидетели в непосредствен в темпорално отношение интервал преди разпита им пред съдия, не може да доведе до качествена промяна в завишаване степента на достоверност на тези свидетелски показания. Тя би следвало да се базира след разглеждане от съда детайлно на тези показания за тяхната вътрешна непротиворечивост и взаимовръзка с останалите доказателствени източници, на които съответстват или които ги опровергават. Неизвършвайки такава дейност, а съпоставяйки ги единствено с показания на полицейски служител, който потвърждава заявено пред него от тях и то при наличие на много сериозен доказателствен източник, каквито са показания по реда на чл. 223 НПК и със заключение на комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, напълно идентични за всички малолетни свидетели, са лишили контролирания съд от възможност да изрази ясно позицията си в един доказателствен анализ или по-скоро липса на такъв. В мотивите към постановената въззивна присъда неколкократно съдът афишира, че кредитира показанията на всички малолетни свидетели от досъдебната фаза на процеса, тъй като при психологичното им изследване не са открити нарушения в тяхното физическо и психическо състояние и възможност да възприемат фактите, както и достоверно да ги пресъздават поради несъзряна склонност на тези лица към фантазиране или преувеличение. Тази констатация на съда касае възможността на описаните малолетни лица да свидетелстват, но не дава отговор на въпроса защо се възприемат като достоверни изявленията им, депозирани по реда на чл. 223 НПК в хода на досъдебното производство, а не тези, дадени в хода на първостепенното съдебно следствие, в които две фази обследваните свидетели – малолетни са притежавали идентична психическа възможност за свидетелстване. Контролираната съдебна инстанция не е дала коректен отговор и на въпроса защо кредитира частично показанията на св. Б. Д., посочвана нееднократно като мерило на немалка част от останалите доказателствени източници, каквито са показанията на малолетните лица, част от които пострадали от деянията, а ги дискредитира в частта, в която тя пресъздава дадени пред нея обяснения от родителите на тези деца. Съдът се мотивира с вътрешно противоречиви аргументи - последващи разпити на родителите в хода на досъдебното производство след дадените от тях обяснения пред Д. – критерий, на който отговарят и децата им, които също са разпитвани и то по реда на чл. 223 НПК, както и пълнолетие на родителите, а малолетие на децата. Пълнолетната възраст на св. М. Ф., Е. Г. и М. М. е обстоятелство, което не би следвало да влияе върху преценката за годността на показанията на св. Д. по отношение на тези лица. Решаващият съд е следвало да извърши оценка не за годност, а за достоверност на носената от този производен доказателствен източник информация след разглеждането му в контекста на цялата доказателствена маса, каквато аналитична оценка не е извършвана от съда. Подобен е подходът на Апелативен съд и при коментар на носителите на гласна информация – показанията на близки приятели и роднини на подсъдимия, които са възприети с недоверие поради близостта им с А.. Никой доказателствен източник не притежава предварително установена доказателствена стойност, а тя следва да бъде преценявана след съпоставянето му с останалите доказателствени източници, въз основа на която съпоставка съдът следва да базира отношението си дали той да бъде кредитиран или не без априори да се възприема като недостоверен поради наличие на близки или респ. влошени отношения с някоя от страните в процеса. Това рефлектира върху оценъчната дейност на съда, последица от което е и твърдяното от защитата и от прокурора превратно тълкуване на доказателствените източници. За да отхвърли като недостоверни показанията на св. М. М. контролираният съдебен състав е мотивирал противоречието между дадените от нея свидетелски показания и заявеното в жалбата й до полицията, което противоречие съдът отдава на оказано спрямо нея въздействие от св. М. Н. и майката на подсъдимия. Този извод на съда почива на извършена несъвместима съпоставка между доказателствен източник, какъвто се явяват показанията на св. М. и документ, послужил като законен повод за образуване на досъдебното производство, но непритежаващ качеството на средство за доказване в това производство. Неяснотата в тезата на съда при компилацията в мотивите между фактите и доказателствата, които се сочат като допринасящи за тяхното установяване, се изразява и в противоречие при изразяването й. Обективен израз на това са изявленията на съда, че по косвен начин съпричастността на подс. П. А. към деянията, квалифицирани като престъпления по чл. 149 НК се доказва от обстоятелството, че мъж на възраст над 55 години проявява интерес към порнографски материали, а наред с това той е оправдан по обвинението за държане от негова страна на компютърни системи на порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 – годишна възраст. Подобно противоречие в мотивите, водещо и до липса на такива, се съзират и по отношение на наказанието за деянието с пострадала Т. Г. – вътрешно противоречива е позицията на съда, че за престъплението спрямо нея /по чл. 149, ал.2, т.1 вр. ал. 1 НК/ това наказание е несправедливо завишено, а впоследствие намалява размера на определеното на П. А. наказание по обвинението за престъпление по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК с пострадали А. Д. А., Ю. М. Ф. и Е. Е. Г., след което съдът заявява, че наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното спрямо Т. Г. е справедливо. Съдът не е и изложил съображения за причините за намаляване на наказанието на А. както за престъплението по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.1 НК, така и при определянето на общото най-тежко такова при групирането им за осъществени посегателства в условията на реална съвкупност. Липса на мотивировка у съда е налице и по отношение на престъплението по чл. 159, ал.6 НК, в какъвто смисъл е и протестът на прокурора. Съдът не е посочил причините, поради което не цени заключението на аудио-визуалната експертиза, изготвена в рамките на досъдебното производство от експерти А. и И. и изслушана от първостепенния съд, а дава вяра на това на експерт Л., чиято експертиза е назначена и изслушана в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Неналичието на заявена позиция на съда по отношение на тези доказателствени способи и причините за кредитиране на едни и дискредитиране на други лишава постановения акт от мотиви, последица от което е и отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. Неяснотата се задълбочава и от прокарваната теза на съда, че на компютърните устройства в [населено място] и в [населено място] са открити файлове, съдържащи порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години, но подсъдимият не ги е държал. Констатираните от настоящата инстанция процесуални нарушения рефлектират и върху правилното приложение на материалния закон както по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал.6 НК, така и по тези по чл. 149, ал.1, ал.2 и ал.5 НК. Въззивният съд не е дал отговор на поставените от страните въпроси дали действията на подсъдимия спрямо А. А., Ю. Ф., Е. Г. и Т. Г., изразяващи се в „близък физически контакт при сядане на детето върху краката на подсъдимия на шофьорската седалка“ и „вдигайки нависоко децата, хващайки ги под мишниците и смъквайки ги надолу“, ги докосвал по дупета или галил по косите /както и действия за първи път приети от въззивния съд и нефигуриращи в рамкираното обвинение – докосване по гърдите/ покриват от обективна страна състава на престъпления по чл. 149, ал.1 и ал.5 НК – чрез извършване на тези действия подсъдимият да е целял да възбуди и удовлетвори свое собствено полово желание без съвкупление. Заявеното в коментираните мотиви, че обективното проявление на блудствените действия по отношение на А. А. и Е. Г. се изразява в „отъркване през дрехите на областта на половия орган на подсъдимия в седалищните части /дупето/ на детето при сядането на детето върху краката на подсъдимия върху шофьорската седалка“ /стр. 26 от мотивите/ не съответства на носената от доказателствените източници информация /конкретно показанията на тези свидетели/, като при препредаването им в мотивите си, самият въззивен съд описва, че двете са се возили в „полата“ на подсъдимия без посочване на каквато и да било друга възприета от съда конкретика, която да води до впоследствие направения правен извод. На последно място въпреки декларираното наличие на обективна съставомерност на описаните деяния, самият решаващ съд е коментирал, че извършеното от подс. П. А. спрямо Ю. Ф., А. А. и Е. Г. граничи с родителски ласки /касателно обвинението по чл. 149, ал.5, пр.1 вр. ал.1 НК/, който извод е в дисонанс с поддържаната позиция за извършването му от обективна страна. При тези констатации за допуснати процесуални нарушения, не е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция по останалите наведени от страните доводи. Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд, представляващи по своята същност липса на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на вътрешното му убеждение определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на постановената присъда на Великотърновски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 40 от 10.02.2020г., постановена по ВНОХД 289/2019г. по описа на Великотърновски апелативен съд – Наказателно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.