Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
511_10_dec_290gpc.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 781
София, 30.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
при участието на секретаря С. Т.,
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 511 /2010 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1009 от 28.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване от Прокуратурата на Р. България на решение от 17.12.2009 г. по гр.д. № 957 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, г.о. единствено в частта, с която решението от 30.09.2009 г. по гр.д. 2009 xxxxxxxxxx на Районен съд – Л. е отменено в частта, с която искът с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ на Г. И. Д. срещу жалбоподателя за претърпени имуществени вреди в размер на 2,416.40 лева – разноски по наказателното производство е отхвърлен и вместо това жалбоподателят е осъден да заплати на Г. И. Д. сумата 2,416.40 лева и законната лихва върху нея, считано от 12.03.2009 г..
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение в останалата част е оставено без уважение.
Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение под формата на имуществени вреди в гражданското производство по искове по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за направените в наказателното производство разноски, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 92 /30.04.2009 г. по гр.д. № 6212 /2007 г. ІV г.о. ВКС, с което е прието обратното – че не се дължи, тъй като присъждане на разноски и по наказателното (както) и по гражданското дело е допустимо при висящ процес и е недопустимо да се претендират разноски по вече приключило дело в отделно исково производство.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради това, че е пропусната правната възможност да се присъдят направени в наказателното производство разноски и е недопустимо да се търсят в отделно гражданско производство по ЗОДОВ.
Ответникът в касационното производство Г. И. Д. оспорва основателността на жалбата с довод, че е правилен изводът на въззивния съд, че в наказателното производство не съществува правна възможност за присъждане на направените от подсъдимия деловодни разноски, единствената възможност за това е по реда на ЗОДОВ.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено съдебно решение № 355 /03.08.2010, по гр.д. № 1651 /2010, на ВКС, ІІІ г.о. на основание чл.290 вр.чл.291 ГПК, с което съдът е възприел разрешение, съответно на посочени от него други съдебни решения на други състави на ВКС, постановени на основание чл.290 вр.чл.291 ГПК, на които се е позовал – № 843 /23.12.2009 г. по гр.д. № 5235 /2008 г. ІV г.о., № 126 /10.05.2010 г. по гр.д. № 55 /2009 г., ІV г.о., .№ 433 /23.06.2010 г. по гр.д. № 563 /2009 г., ІV г.о.
Разрешението е в смисъл, че чл.301,т.1 НПК (както и чл.299,т.1 НПК отм.) регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невиновно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване, липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените от него в хода на наказателното преследване разходи, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл.4 ЗОДОВ.
Посочените решения на ВКС служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата, които трябва да се съобразяват с тълкуването с тях.
Настоящият състав приема същото разрешение и този извод обуславя неоснователността на единственото наведено касационно оплакване, с което се поддържа обратното.
При този извод и тъй като друг довод за неправилност на решението в допуснатата до обжалване част не е наведен, следва извод за неоснователност на допуснатата до разглеждане касационна жалба.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 17.12.2009 г. по гр.д. № 957 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, г.о. в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ на Г. И. Д. срещу Прокуратурата на Р. България за претърпени имуществени вреди в размер на 2,416.40 лева – разноски по наказателното производство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2009 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.