Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 28 март 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 225/2012 година. Производството е образувано по искане от осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на нохд № 1712/2010 год. на РС-Варна, отмяна на постановената по него присъда № 241/29.04.2010 год. и отмяна на решение № 262/30.08.2010 год. по внохд № 926/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което тя е потвърдена. В искането е релевирано основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК подкрепено с довода, че Ф. е осъден, без да е бил редовно призован за съдебно заседание на съда, с което е нарушено правото му на защита по чл. 55 от НК. Съобразно оплакването се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си, да възобнови наказателното дело като го върне за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 421, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 241/29.04.2010 год. по нохд № 1712/2010 год. на РС-Варна Г. Й. Ф. е признат за виновен за извършено от 22.05.2001год-01.06.2001 год. в гр. Варна престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 и 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е извършил групиране на влезлите в сила присъди по нохд № № 64/2003 год., 1232/2006 год., 2163/2007 год. на РС-Враца, нохд № 493/2004 год. на РС-Ботевград и нохд № 164/2002 год. по описа на РС-Велико Търново, с наказанието наложено по нохд № 1712/2010 год. и определил на осъдения да изтърпи едно общо най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като е приспаднал фактически изтърпяното до момента наказание. С влязло в сила на 30.08.2010 год. решение № 262 по внохд № 926/2010 год. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за недопустимо, макар, че е подадено от процесуално легитимирана страна срещу непроверено по касационен ред решение, тъй като е депозирано след изтичане на законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. На първо място, не е вярно твърдението на осъдения, че е осъден задочно, поради неучастието му в наказателното производство. Разглеждането на нохд № 1712/2010 год. на Варненския районен съд и постановяване на присъдата по него е станало с присъствието на Ф. и неговия защитник. По саморъчна въззивна жалба от осъдения е било образувано и внохд № 926/2010 год. на Варненския окръжен съд, като за датата на съдебното заседание Ф. лично е бил призован/л. 13 и 14/, но не се е явил, без да посочи уважителна причина, при което делото е разгледано в съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК. На следващо място, съгласно чл. 346 НПК, решение № 262 от 30.08.2010год., постановено по внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по жалба или протест, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му – 30.08.2010 год., каквото е императивното правило на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. При това положение шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство по молба на осъдения е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 28.02.2011 год. Искането на осъдения Ф. е подадено на 13.01.2012 год. чрез администрацията на затвора-Враца. Следователно, направеното искане се явява просрочено, поради което е недопустимо и не би могло да породи последици като предизвика разглеждане на искането за възобновяване по същество. Поради това, същото следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по негов повод наказателно производство пред ВКС - да бъде прекратено. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на внохд № 926/2010 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 262/30.08.2010 год. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: