Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София,21.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 06 .06., две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2265/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Я. Б. и И. Д. Б. срещу решение № 1062 от 09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3903/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 14.05.2016 г. по гр.д. № 7396/2013 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени преките искове на двамата касатори срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта,настъпила на 31.05.2010 г., вследствие на ПТП станало на 22.05.2010 г. на Д. Б.- на 27 години, син на двамата ищци за разликите както следва: от по 80 000 лева до общопретендираните по 150 000 лева за всеки от двамата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част относно общите размери на определените обезщетения за неимуществени вреди на всеки родител, както и относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствения материал по отношение на приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия увреден. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма]-София изпраща писмен отговор на същата със становище за неоснователност. С определение №115 от 20.02.2018 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 22.05.2010 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „А. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] И. Д. К. е причинена смъртта на Д. И. Б. в качеството му на пътник в същия автомобил. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид тежестта на душевната травма на неговите родители от загубата на сина им и младата възраст на пострадалия-27 г. към датата на смъртта му. Изложени са и съображения, че последният е съпричинил с поведението си фаталния резултат: качил се е да пътува като пътник в автомобил с водач лице, за което пострадалият е имал непосредствени впечатления, че е под въздействието на значително количество употребен алкохол. Последното е прието за установено от изложеното в мотивната част на присъдата, която е постановена по НОХД, с която е ангажирана отговорността на водача на МПС и въз основа на обясненията на прекия причинител в качеството му на трето лице-помагач на ответника-застраховател. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина на ищците в общ размер от по 120 000 лева на родител и е приел съпричиняване на резултата в обем на 1/3, като е присъдил по 80 000 лева. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд не е взел в предвид в достатъчна степен тежката травма, която представлява внезапната загуба за родителите на техния син, при това на една млада възраст от 27 години. Следва да се отчетат и конкретната семейна среда, изключително патриархална, със силна привързаност между родителите и техния син, на който се е гледало като опора и продължител на рода. С оглед тези обстоятелства, в показанията разпитания свидетел К. се изнасят и данни за пълната неадекватност, в която родителите изпадат при смъртта на сина им след състоянието на кома. Ето защо и с оглед практиката на ВКС по аналогични случаи за загуба на пълнолетен низходящ роднина от първа степен през съответния период, според настоящия съдебен състав следва да се определи размер на обезщетението за претърпените болки и страдания на всеки един от двамата родители от по 130 000 лева/т.е. с още по 10 000 лева над определените от въззивния съд/. По отношение на приложеното съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД от страна на самия загинал в процесното ПТП, като основание за намаляване на общия размер на определеното обезщетение , настоящият съд намира за недоказани самите обстоятелства , на които се базира въззивният съд, за да приеме за налично такова поведение. Последният е приел за установено, че пострадалото лице непосредствено преди да се качи като пътник в МПС, е употребило значително количество алкохол, концентрат и бира, в компания с водача на автомобила К. ,виновен за настъпилото ПТП. Тези факти са приети за доказани по спора, въз основа на обясненията на последния, дадени в процеса в качеството му на трето лице-помагач на ответника-застраховател на ГО и при сравняване на последните с приетата в мотивната част на присъдата по НОХД, с която е ангажирана наказателната отговорност на водача на МПС фактическа обстановка. Тази преценка на доказателствата е в противоречие с процесуалните разпоредби на чл.175 ГПК и чл.300 ГПК. Съдебният състав правилно е отчел евентуалната заинтересованост на делинквента от изхода на делото, с оглед намаляване своята регресна отговорност спрямо застрахователя на ГО, но е кредитирал обясненията му като съответстващи с възприетата от наказателния съд фактическа обстановка. Последната , възпроизведена в мотивната част на присъдата, няма обвързваща сила за съда, който разглежда гражданските последици на деянието. Присъдатата се ползва с такава само относно това, дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца. В тази насока е и Р № 63/04-06.2018 г. по т.д. № 2192/17 на Второ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и цялостната безпротиворечива практика на ВКС по въпроса. Следователно, от страна на въззивния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл.300 ГПК, което води и до необоснован извод за доказаност на квалифицираното като съпричиняне поведение на пострадалия. По изложените съображения следва изводът за липса на надлежно установяване на съответното поведение на загиналия в ПТП, което да попада във фактическия състав на чл.51 ал.2 ЗЗД като основание за намаляване на размера на обезщетението. Върху последното се дължи и законната лихва от датата на увреждането-смъртта на сина им на 31.05.2010 г. , съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 2000 лева върху уважената от ВКС част от иска, както и на касатора- припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 5 142, 86 лева-общо, с оглед отбелязването в договора за процесуално представителство на факта за плащане в брой на сумата от 7200 лева-общо , договорено възнаграждение . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1062 от 09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3903/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 14.05.2016 г. по гр.д. № 7396/2013 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени преките искове на двамата касатори срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта вследствие на ПТП станало на 22.05.2010 г. на Д. Б.- на 27 години, син на двамата ищци за разликите както следва: от по 80 000 лева до 130 000 лева за всеки от двамата, и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма]-София да заплати на В. Я. Б.,[ЕГН] и И. Д. Б., ЕГН: [ЕГН] застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта вследствие на ПТП станало на 22.05.2010 г. на Д. Б., техен син, в размер на още по 50 000-петдесет хиляди лева на всеки един от ищците , ведно със законната лихва от 31.10.2010 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на В. Я. Б. и И. Д. Б. ,припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 5 142, 86 лева-общо . ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.