Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 23 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №744 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на осъдения Б. Н. Л. срещу решение, постановено по ВНОХД 1221/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.София. С присъда №336, постановена на 28.11.2013 г. по НОХД №4859/2013 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Л. е признат за виновен в това, че за времето от 07.03.2012 г. до 14.03.2012 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на сила, е отнел от владението на Д. П, И. Т., П. К. и Н. А. чужди движими вещи на обща стойност 129 лева, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“, което да бъде изпълнено при първоначален „строг“ режим. С решение№48 от 24.02.2014 г., постановено по ВНОХД №1221/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.София е изменена първоинстанционната присъда, като същата е отменена по отношение на извършване на престъплението при съществуването на квалификацията по чл.29, ал.1, б.“б“ НК и по отношение на лични карти, пенсионерски карти и дебитни карти, принадлежали на пострадалите и включени в предмета на престъплението. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба са отразени оплаквания, относими единствено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Твърди се, че решаващите съдилища не са отчели ниската стойност на инкриминираните вещи, това, че цялостната престъпна дейност на Л. представлява едно продължавано престъпление и неговата обществена опасност не е висока. На тези основания се предлага определеното наказание бъде намалено. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Л. поддържа съображенията, отразени в касационната жалба и допълнително го аргументира, като моли да бъдат отчетени множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и корекцията на присъдата, осъществено от въззивния съд, изразила се в отпадане на квалификацията по чл.29, ал.1, б.“б“ НК. Отново се предлага по отношение на подсъдимия Л. да бъде определено по- леко наказание. Представителят на държавното обвинение твърди, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че наложеното наказание е справедливо и е отчетено обстоятелството, че пострадали от престъплението са четири жени. На тези основания моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Л. моли за по- леко наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени възприе изцяло изводите на първостепенния и въззивния съдебни състави по отношение на отмереното на подсъдимия Л. наказание. Правилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство е отчетена невисоката стойност на вещите- предмет на престъплението. Като такива обстоятелства трябва да бъдат съобразени и младата му възраст и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен краткия период от време, изминал от предходното осъждане на Л. до извършване на настоящото престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъдат преценени и многократните осъждания на подсъдимия, който не са относими към квалификацията по чл.29 НК, както и това, че те са все за престъпления срещу собствеността и очертават една негова трайна престъпна нагласа, която не се повлияла от изтърпените наказания. Правилно при определяне на наказанието на подсъдимия не е отчетено като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство, направеното самопризнание, тъй като това е съществена предпоставка за развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. Именно провеждането на тази диференцирана процедура е и основанието отмереното по отношение на Л. наказание да бъде редуцирано по реда на чл.58а НК. Касационната инстанция прецени, че правилно наказанието на подсъдимия е определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства под средния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.199, ал.1 НК. Допълнителното намаляване на наказанието би било неоправдано, несъответно на обществената опасност на извършеното престъпление и личността на Л., и не би могло да постигне целите на чл.36 НК за поправяне и превъзпитание на осъдения. Не са налице и предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото липсват както многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така и изключителни такива, а и предвиденото в нормата на чл.199, ал.1, т.1 НК минимално наказание не е несъразмерно тежко за конкретното престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по ВНОХД 1221/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.