Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 29.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 3097/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Добрич, против въззивна присъда на Добричкия окръжен съд, постановена по внохд № 462/2011 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, като искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Защитникът на подс. Н. П., счита протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 5/22.11.2011 г., Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 29/15.07.2011 г., постановена по нохд № 133/2010 г., на Районен съд гр.Каварна, с която подс. Н. П. П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление на 17.06.2002 г. в гр.Тервел, по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК и вместо нея го е признал за невиновен оправдавайки го по това обвинение, като е отхвърлил предявения граждански иск. Произнесъл се е по направените разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен правен извод, че подсъдимият не е извършил престъплението. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направеният извод, че подс. П. не е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това, въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели, подробно изброени в мотивите, обясненията на подс. П., приложените писмени доказателства, експертното заключение. Следователно, както бе посочено и по-горе в мотивите, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на посоченото престъпление. Обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае за извършено престъпление от подсъдимия, са законосъобразни. Правилно е било прието, че не е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление. При така събраните доказателства, не може да бъде направен друг извод освен този, че подс. П. не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При установяване на решаващите факти, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията на подсъдимия през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това. В тази връзка законосъобразно въззивният съд е посочил, че твърдението на собственика К. Т. за връщане на сумата с която подс. П. е заплатил веща, позовавайки се на РКО № 340/25.03.1997 г. се опровергава от мотивите към Решение № 137/28.12.2010 г. по к.ах.д. № 350/2010 г. на Добричкия окръжен съд, тъй като е било установено по делото, че подписа върху ордера не е на подсъдимия, а наказателното производство срещу Т. за извършено документно престъпление е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. Последният от друга страна не е установил реално фактическа власт върху веща, каквато не е установил и подсъдимия - да я ползва за свои цели и облаги. Точни са и изводите, че в случая предмета на деянието е недвижим имот, с оглед безспорните данни, че за ползването на „хидрофора”, следва да бъде трайно закрепен за земята и че не може да бъде демонтиран без да се наруши неговата цялост. Правилно е било прието, че от субективна страна подс. П., консултирайки се и с юрист – св. С., в съзнанието си е сметнал, че след изтичането на пет години я е придобил по давност и може да се разпорежда с нея, както е отразено и в договора за покупко – продажба. От тук и законосъобразността на изводите, че съставът на това престъпление не е осъществен както от обективна така и от субективна страна. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че подс. П. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване на искането по касационният протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/ 22.11.2011 г., постановена по внохд № 462/2011 г., на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: