Р Е Ш Е Н И Е № 88 Гр. София, 06.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2370 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Г. П. Б. (чрез адв. З. Т.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1287/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, отмяна на решение № 339 от 12.11.2012 г. и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е отговорил обосновано на възраженията на жалбоподателя и не бил извършен доказателствен анализ. Наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и на дееца, който бил млад, неосъждан и трудово ангажиран. В съдебно заседание осъденият Г. П. Б. не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като не е допуснато посоченото процесуално нарушение и наказанието е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 339 от 12.11.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1287/ 2012 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъда № 133 от 26.03.2012 г. по н.о.х.д. № 4084/ 2011 г. на Пловдивски районен съд, с която осъденият Г. П. Б. бил признат за виновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр.Пл., в съучастие като съизвършител с Т. М. Ф., отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 024,81 лева, от владението на френския гражданин Ж. Ф. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода. Със същата присъда Г. П. Б. бил признат за виновен в това, че на 16.09.2009 г., при условията на продължавано престъпление в гр.Пл. и в село Я., без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества – марихуана, на обща стойност 7,84 лева, като за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК били определени наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв., а също бил признат за виновен и в това, че на 16.09.2009 г. в с.Я. придобил и държал боеприпаси – 10 бр. бойни патрони, кал. 5,6 мм, без да има за това надлежно разрешение, като на основание чл. 339, ал.1 НК било определено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК, на осъдения Г. П. Б. било наложено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното на осъдения Б. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години. Съдът извършил разпореждане с веществени доказателства, а направените по делото разноски били поравно възложени в тежест на двамата подсъдими. Процесуално допустимото искане на осъдения Г. П. Б. е неоснователно. То съдържа в голяма част анализ на доказателствените факти и обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, посочени в искането за възобновяване на делото. В решението си окръжният съд е изложил убедителни и логични съображения, с които е обосновал изводите си по възраженията, направени с въззивната жалба. Осъденият не е посочил конкретни доводи в подкрепа на това свое твърдение и по кои от въпросите, повдигнати с жалбата, не е получил отговори. Неоснователно осъденият Б. поддържа, че въззивната инстанция е нарушила материалния закон (основание по чл. 348, т. 1 от НПК), след като не е посочила доказателствата, установяващи признаците от обективната и субективната страна на осъществените три престъпления. Подобен пропуск може да води до съществено нарушение на процесуалния закон (основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), ако са били нарушени правата на подсъдимия (респ. осъдения). Нарушението не е налице. Не е необходимо въззивната инстанция да преповтаря доказателствения анализ, изложен в мотивите на обжалваната присъда. Окръжният съд е приел за правилни изводите на първата инстанция, считайки ги за задълбочени и аргументирани (стр. 7 от решението). Изложил е допълнителни съображения по направените възражения, приемайки оспорените от жалбоподателя факти за несъществени (мястото на посрещане на постр. А. от свид. К.; от кого била наета квартирата на подсъд. Ф.; кой от двамата нападатели поискал огън от свид. К.; у кого били цигарите и др.). Въззивният съд е направил собствена проверка на доказателствата и е извел (на стр. 8) аргументи в подкрепа на обвинителната теза за участието на подсъдимия Б. в извършените престъпления. Определеното наказание от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо. То е наложено при условията на чл. 23 от НК като едно общо за цялата негова престъпна дейност, разглеждана по делото. Предпоставено е от престъплението по чл. 198 от НК, като подбраният срок е в минималния размер, предвиден от закона. Съдът не е намерил изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (такива не са изтъкнати и в искането за възобновяване), които да налагат приложението на института по чл. 55 от НК, затова и санкцията е определена по общите правила на чл. 54 от НК. Посочените от осъдения Б. обстоятелства, като: младата му възраст, неосъждан и трудово ангажиран, са взети предвид при индивидуализацията и не са изключителни. Разликата в наказанията на двамата съпроцесници е аргументирана в съдебните актове, включително и с довод за охраняване на принципа reformatio in pejus. Искането на осъдения Г. П. Б. за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не са налице посочените в него основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, нито за оправдаване на осъденото лице. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. П. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1287/ 2012 г., по описа на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.