Ключови фрази
Частна касационна жалба * деликтна отговорност * вреди от забавено разглеждане на делото * правна квалификация


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535


София, 11.07.2014 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2927 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 347 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 422/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 03.01.2014 г на Софийски градски съд, с което исковата молба по гр.д. № 12394/2013 г. е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 3591 от 25.03.2014 г., подадена от Г. М. Х. от К., [община], Б. област. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите допустимо ли е да се разглежда по общия ред иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ и по кой ред следва да се разгледа иск да вреди при позоваване на прякото действие на чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧОС при противоречие между чл. 8, ал.1 и чл. 8, ал.2 и § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ, които в определението на въззивния съд са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 12394/2013 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която Г. М. Х. е предявил против П.и С. искове за имуществени и неимуществени вреди от забавено провеждане на наказателно производство, приключило на 02.10.2008 г. С разпореждане от 07.09.2013 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в седмичен срок да уточни от кои актове, действия или бездействия на правозащитните органи са причинени вредите, както и дали претенцията му се основава на незаконосъобразност на актове, действия или бездействия или на забавеното им извършване. С молба от 24.10.2013 г., ищецът е посочил, че искът му за вреди се основава на твърде бавно извършените следствени и съдопроизводтвени действия. С разпореждане от 25.10.2013 г., съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да внесе дължимата по делото държавна такса от 1829,07 лева, квалифицирайки спорното материално право по чл. 49 ЗЗД вр. с л. 45 ЗЗД. С молба от 21.11.2013 г. ищецът е уточнил, че претенцията му е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, основана на прякото действие на чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧОС, поради което за производството не са дължи държавна такса. С разпореждане от 05.11.2013 г. съдът е дал повторно възможност за внасяне на държавна такса по делото и поради неизпълнение на указанията, с разпореждане от 25.11.2013 г. е върнал исковата молба на ищеца на основание 129, ал.3 ГПК.
Определението на Софийски градски съд е потвърдено с определение № 347 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 422/2014 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени, поради което чл. 129, ал. 2 ГПК е приложен законосъобразно. Приел е, че предявената от ищеца претенция не може да бъде разгледана по реда на ЗОДОВ с оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и § 9ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ. Бр. 98/2012 г.) – наказателното производство, за забавяне на което се претендира обезщетение е приключило през 2008 г., т.е. преди началото на шестмесечния срок по § 9ПЗР ЗИД ЗОДОВ; че предявеният иск за обезщетение на основание чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧОС следва да се разгледа по общия исков ред, поради което внасянето на държавна такса е предпоставка за редовността на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд по процесуалния въпрос за правното основание на иск за вреди от забавено правораздаване, когато производството е приключило извън срока по § 9ПЗР ЗИД ЗОДОВ.

В чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ГПК има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл. 49 ЗЗД. В този смисъл и решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г. ІV г.о. и решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 92/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила като правилно по същество. Изводът на въззивният съд, че правната квалификация на спора е по чл. 6 ЕКЗПЧОС е неправилен – действително нормата на чл. 6 ЕКЗПЧОС има пряко действие, но искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане, настъпило от нарушението на правото по чл. 6 ЕКЗПЧОС за процес, който да приключи в разумен срок. Правилен обаче е изводът, че ищецът дължи внасяне на държавна такса по делото, тъй като искът подлежи на разглеждане по общия съдопроизводствен ред, поради което невнасянето на държавна такса обуславя връщането на исковата молба като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК вр. с чл. 128, т. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 347 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 422/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 347 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 422/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: