Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 29.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 927 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. Б. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД 301/2019г. по описа на Районен съд – Павликени и връщане на делото за разглеждане във фазата на досъдебното производство. С присъда №7/17.07.2020г. по НОХД 301/20198г., чиято отмяна след възобновяване на производството се претендира, Павликенският районен съд е признал за виновен С. Б. А. по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 НК и го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 500 лева. Присъдата е влязла в сила на 04.08.2020г. В искането на С. А. се твърди, че след като е задочно осъден от Районен съд – Павликени, в производството по екстрадиция пред съд във Федерална република Германия са дадени гаранции от страна на българските власти, че делото, чието възобновяване се претендира, ще бъде разгледано повторно. Моли за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото в досъдебната фаза на процеса. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав служебният защитник на осъдения моли да бъде уважено неговото искане, тъй като, въпреки че е бил представляван в хода на съдебните прения от упълномощен от него защитник, не се е възползвал от дадената му от закона възможност за последна дума. С. А. подкрепя позицията на своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли делото да бъде възобновено, тъй като не е бил призоваван за явяване в съдебното заседание по делото. Прокурорът моли искането на А. да бъде оставено без уважение като неоснователно. Изразява позицията, че е налице визираното в чл. 423, ал.1 НПК изключение и осъденият се е укрил след като е притежавал знание за предявеното му обвинение и за предаването му на съд. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – задочно осъден подсъдим и е депозирано в шестмесечен срок от фактическото му предаване от Федерална Република Германия на Република България – А. е фактически предаден на 30.10.2020г., а молбата му е депозирана на 13.11.2020г. в компетентния първостепенен съд. Досъдебното производство е водено срещу А. за престъпление по чл.343 в, ал.2 НК и е приключило с участието на обвиняемия тогава А.. Пред първостепенния съд производството по делото е образувано по обвинителен акт срещу А., с който му е предявено обвинение по същия текст от материалния закон. В хода на първостепенното съдебно прозиводство С. А. е участвал лично заедно с упълномощен от него защитник както в разпоредително заседание по делото на 16.12.2019г., така и в съдебни заседания, в които са се извършвали съдопроизводствени действия на 15.01.2020г. и 19.02.2020г. За съдебно заседание на 17.06.2020г. той е редовно уведомен по телефона, но не се е явил като впоследствие за провеждане на поредно заседание по делото на 17.07.2020г. неговите родители С. и Б. Ю. са отказали да получат призовка за сина си, заявявайки, че от два месеца той и неговото семейство не са осъществявали контакт с тях. Подобна е позицията и на упълномощения от А. зашитник, участващ в съдебното заседание на 17.06.2020г., заявяващ, че на 04.06.2020г. е осъществил последен контакт със своя подзащитен. Тази информация се потвърждава и от изисканите от решаващия съд справки за местонахождението на С. А., от които се установява, че 10.06.2020г. в 05.56 часа той е напуснал пределите на Република България. При тази ситуация съдът е разгледал делото по реда на чл. 269, ал.3, т.1 НПК и с участието на упълномощения от А. защитник е приключил съдебното производство с присъда, с която е осъдил А. на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 500 лева. По повод изпълнение на наказанието лишаване от свобода прокурор при Районна прокуратура – Павликени е издал Европейска заповед за арест на 27.08.2020г. и на 11.09.2020г. компетентните власти на Федерална Република Германия са допуснали нейното изпълнение, предавайки на 30.10.2020г. осъденият на българските власти. От проведената кореспонденция между издаващата и изпълняващата ЕЗА държави е видно, че издаващият ЕЗА прокурор детайлно е разяснил на компетентните немски власти възможността, която предоставя нашият процесуален закон за възобновяване на наказателното производство в ситуация, в която делото е приключило по реда на чл. 269, ал.3 НПК. Нито в издадената Европейска заповед за арест, нито в отговора до Генерална прокуратура Кьолн – ФРГ прокурорът е предоставил задължителни гаранции за възобновяване на делото, но такива не са били и необходими. В сега действащата редакция на ЗЕЕЗА не е налице задължително изискване за предоставяне на гаранции за възобновяване на производство по делото при приключването му в отсъствие на подсъдимия. Такива задължителни гаранции са налице единствено за изпълнение на ЕЗА, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. В конкретната ситуация С. А. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и за престъплението, в чието извършване е признат за виновен, не се предвижда наказание доживотен затвор. В тази хипотеза в правомощията на издаващата държава /Федерална Република Германия/ е да прецени дали да изпълни или откаже да изпълни издадената от прокурор при Районна прокуратура Павликени Европейска заповед за арест, тъй като задочното осъждане в издаващата държава е факултативно, а не абсолютно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА. Очевидно немските власти са преценили, че не са налице основания за отказ за изпълнение на ЕЗА и след получаване на допълнителната информация от Република България са допуснали предаването на А.. Действително, процесуалният ни закон предвижда възможността за възобновяване на делото от съда без да бъде преценявано дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него, ако Република България е предоставила гаранции пред изпълняващата държана, че делото му ще бъде възобновено. Но тъй като не сме изправени пред хипотезата на безкритична преценка основанията за възобновяване на делото, обективирана в разпоредбата на чл. 423, ал.5 НПК, то настоящият съд съобразява наличието или липсата на основанията, визирани в ал.1 на чл. 423 НПК. И отговорът за основателността на искането на А. след тази оценка е негативен. Осъденият С. А. след като се е явявал в съдебни заседания по делото, бил е запознат с възможността то да бъде разгледано и да приключи в негово отсъствие и е притежавал знание за предявеното му обвинение по внесения за разглеждане обвинителен акт, се е отклонил от наказателното производство, напускайки пределите на Република България като не се явил и в съдебно заседание без посочване на уважителни причини за това. Очевидно е, че той е афиширал недобросъвестно процесуално поведение, отклонявайки се от водения срещу него наказателен процес, поради което и не може да черпи права от свое недобросъвестно поведение, претендирайки възобновяване на наказателното производство срещу него поради неучастието му в последната фаза на съдебното производство и произнасяне на присъдата, тъй като по своя воля се е поставил в тази ситуация. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. А. за възобновяване на наказателно дело – НОХД 301/2019г. по описа на Районен съд - Павликени. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.