РЕШЕНИЕ № 452 София, 16. ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 621 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 08.12.2009 г. по гр.д. № 642/2009, с което е отменено решението на Кюстендилския районен съд от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1130/2008, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задълженията на първоинстанционния и въззивния съд във връзка с доклада по делото и даването на указания на страните и по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за вредите от извършването на негодна работа. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните (списък на правно релевантните факти). Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва нейното изявление в протокола и дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част. Той не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.). Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Служебно въззивният съд може само да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона, но не в доклада, а във въззивното решение. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че при наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за обезщетение на вредите от извършването на негодна работа, каквото не се дължи, ако договорът за изработка не е развален. Страните са сключили договор за изработка, не е установено ищецът да е заплатил възнаграждение, но ответникът е изработил зъбните конструкции и няма доказателства ищецът да е възразил за недостатъци нито да е развалил договора. Правилно въззивният съд е приел, че във въззивната жалба са направени оплаквания за погрешна квалификация на предявения иск и за неправилно установяване на факта на извършено плащане на част от уговореното възнаграждение. Също правилно съдът е приел, че страните са сключили договор за изработка и ответникът е изработил процесните зъбни конструкции, но в нарушение на материалния закон е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 265, ал. 1 ЗЗД, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е приел, че възнаграждение не е платено, не са направени възражения за недостатъци на изработеното и договорът не е развален. Ответникът по делото не е представил никаква документация по изпълнението на поръчката, заявил е, че зъбните конструкции са изработени от изпълнител – трето лице, което по реда на чл. 192 ГПК отрича да е приемало такава заявка, прието е експертно заключение, което установява дефекти в изработеното и са събрани свидетелски показания за изплащане на възнаграждение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответникът е приел да изработи горна и долна зъбни конструкции за ищеца, срещу което е получил възнаграждение в размер на 1.800 лева. Ищецът е изработил зъбните конструкции, но горната е неправилно планирана и макар да е технически добре изпълнена (с 3 висящи средни лети зъби в дясно и 4 висящи средни лети зъби в ляво), не може да изпълни предназначението си, а долната не е добре изработена, защото е разлепена в областта на два зъба и има счупена керамика в областта на други два, което затруднява дъвченето, нарушава естетиката и създава дискомфорт. Съдът приема, че конструкциите са изработени от ответника, като прецени неговото изрично признание на този факт в първоинстанционното производство с оглед на всички обстоятелства по делото. Фактът, че ответникът е получил възнаграждение в размер на 1.800 лева, съдът приема за установен при условията на чл. 161 ГПК от разпита на свидетелката С. С. (съпруга на ищеца), преценен с оглед на съществуващия обичай в практиката да се предплащат разходите за материали, предвид необходимостта изпълнението на конструкциите в материал да бъде възложено от зъболекаря на зъботехник или зъботехническа лаборатория и с оглед поведението на ответника, който е създал пречки за събирането на доказателства, като не е представил никаква документация по изпълнението на поръчката, заявил е, че зъбните конструкции са изработени от изпълнител – трето лице, което по реда на чл. 192 ГПК отрича да е приемало такава заявка. Видно от изложеното, като претендира последиците от развалянето на договор за изработка – връщане на изплатеното възнаграждение, макар и да е квалифицирал иска за обезщетение на вреди от изпълнението на негодна работа, ищецът е развалил договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Изработеното от ответника е негодно за употреба, поради което той следва да бъде осъден да върне на ищеца полученото възнаграждение в размер на 1.800 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от предявяването на иска 29.07.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и всички разноски по делото в размер на 524 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Кюстендилския окръжен съд от 08.12.2009 г. по гр.д. № 642/2009. ОСЪЖДА П. Н. П. от К. да заплати на А. К. С. от К. сумата 1.800 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 29.07.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 524,00 лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.