Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60180
София, 24.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2393/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
И. С. М., чрез пълномощника си – адв. С. Н. е подал касационна жалба против решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът, чрез пълномощника си, е поддържал подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е пострадал, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала получените увреждания, в контекста на периода за тяхното лечение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал обосновано и е определил недостатъчно за обезщетяването им остойностяване на претърпените болки и страдания.
Ответникът по касация- ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. А. И. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищеца, в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „ Ситроен Косара“, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 30.12.2018г. ПТП. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за достатъчно определеното обезщетение от първостепенния съд в размер на 20 000лв., въззивният съд е мотивирал постановения резултат, като е изброил получените травми съпоставени с периода за възстановяване и кратко е посочил, че дава превес на това, че функцията на пострадалия крайник е възстановена напълно, а периода на страданията бил кратък.Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетението от 20 000лв.
С определение № 60533 от 08.10.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „ Относно определяне на справедлив размер съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г.
По същество, касационната жалба е основателна.
Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не се е съобразил с установеното по спора- релевантните съобразими, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това се е задоволил само да изброи получените травми без да обсъди подробно изслушаната медицинска експертиза и установените с нея факти, релевантни за спора. Липсва и подробно обсъждане на предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които следва да обосноват извода за определяне на посочения конкретен размер на стойността на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г., като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено мотивирано съдържание. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е следвало да съобрази изброените медицински манипулация в резултат на получените травми а именно – наложеното от травмата оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза, предполагащи допълнителна медицинска интервенция. Експертът изрично е подчертал за конкретния случай, че освен счупената лъчева кост е налице и фрактура на двете кости на предмишниците, така че след приключване на възстановителните процес пострадалият ще изпитва болезненост в областта на гривнената става, която ще се появява при натоварване на крайника, както и при промяна на времето като тези последици ще бъдат доживотни.Именно тази част от заключението е пренебрегната от възивният съд, който противно на даденото заключение е направил извод, че лицето се е възстановило напълно без наличие на последици за него от травматичното увреждане. Или всичките тези установени факти водят до извод, различен от направения от въззивния съд . С оглед изложеното и липсата на обоснованост на решението на САС, следва извода, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора – сега касатор – вреди.
Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживяните от ищеца страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът макар мотивирал решението си с установеното по спора, неправилно е съобразявал посочените от него критерии в контекста на тези факти. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищеца. Или доказани са и с оглед тези данни, претърпените неимуществени вреди – получени травми счупвания на дясната ръка, на две места проведеното оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза / която пердполата и оперативното й изваждане/. Продължителността на страданията и неудобствата при обслужването си за период от 5-6 месеца. Трудностите създадени на млад човек / 26 годишен/, както и психическото му натоварване причинено от тези страдания / вж. показания на свидетелката Г./. Не е съобразена и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП – 30.12.2018г. Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на преживяното, както и последиците от него, променящи живота на ищеца, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 30 000лв. Или решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 20 000лв. до пълният предявен размер от 300000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 10 000лв.
При този изход на спора на касатора се дължат на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски. Съобразявайки това, разноските за цялото съдебно производство намират своят сумарен израз в сумата 2036.60лв. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца – адв. С. К. за осъществено по делото безплатно процесуално представителство.
Ответникът по касация на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 200 лв.
По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд. в частта, с която, е потвърдено решение №157 от 11.11.2019г. по т.д. № 97/19г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от И. С. М. против ЗД „ Бул инс“ АД иск по чл.432,ал.1КЗ за разликата над 20 000лв. до пълният предявен размер от 30 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] да заплати на И. С. М. разликата над 20 000лв. до 30 000лв. или още 10 000лв. - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от увреждания в резултат на ПТП на 30.12.2018г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 30.12.2014г.. до окончателното изплащане, както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 230лв.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] да заплати на София К. Н. сумата 2036,60лв. направени по делото пред всички съдебни инстанции разноски за осъществено по реда на чл.38,ал.2 Задв. процесуално представителство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: