Р Е Ш Е Н И Е № 381 С о ф и я, 17 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 о к т о м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1171/2014 година. С касационен протест от Апелативна прокуратура-София се атакува решение № 135 от 16.04.2014 г., постановено по ВНОХД № 166/2014 г. от Софийския апелативен съд, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при приложението на материалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Ж. С. Ц. от [населено място], област София, лично и чрез защитника си адв.М.Х. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 387 от 13.12.2013 г., постановена по НОХД № 1832/2013 г. от Софийския градски съд подсъдимият Ж. С. Ц. от [населено място], област София е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.354а, ал.1 от НК. Разпоредено е намереното количество наркотично вещество – 42,19 грама хероин, да бъде унищожено след влизане на присъдата в законна сила. По бланков въззивен протест и допълнение към него с развити оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение, с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 135 от 16.04.2014 г. по ВНОХД № 166/2014 г. Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационният протест на апелативна прокуратура-София е насочен срещу доказателствения анализ на въззивния съд, считайки го в разрез с регулиращите го процесуални правила и при неправилно приложение на материалния закон, заради което се претендира отмяната на въззивния съдебен акт и връщане на делото на САС за ново разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество – за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Според протестиращия решението прокурор, съдът е извършил неверен прочит на редица доказателствени източници, които касаели изразената от подсъдимия теза, комуто неоснователно било дадено вяра и въпреки приетите за безспорни по делото обстоятелства относно твърдян от него опит за проникване в автомобила преди постъпването му по спешност на лечение в болнично заведение и за ползването на личното му МПС и от други лица счита, че те не са достатъчни да оборят постъпилата в МВР анонимна информация много преди констатациите за държано именно от него в автомобила му „голямо количество наркотично вещество”, за което той следвало да понесе наказателна отговорност. Всъщност, тези оплаквания са вариация на оплакванията във въззивния протест относно психическото състояние на подсъдимия при откриване на наркотичното вещество в автомобила и репликите му, отнасянето им към констатациите в огледния протокол, включително коментарите на извършилите полицейската проверка св.Д. и св.Д., бизнес проблемите на Ц. и на неговите съдружници като повод и време, които давали основание да се приеме позицията му като защитна, а оправдаването му – за постановено в разрез с уреждащите доказателствената дейност на съда процесуални правила, заради което апелативният прокурор претендира след отмяна на решението ново разглеждане на делото от друг въззивен състав за постигане осъждането на Ц.. Макар да възразява срещу фактическите изводи на съда, които били и в разрез с формалната логика, прокурорът твърде пестеливо ползва доказателствената съвкупност и прави общи съждения, въпреки възражението му за наличие на „многобройни косвени доказателства за виновността” на подсъдимия, които обаче пропуска да коментира. Още градският прокурор е изразил във въззивния си протест завидни познания по разпространението и разкриването на наркотици – относно мирисови следи от тях в определен времеви период и поведенческите реакции на дейците, като и двамата протестиращи прокурори считат за следващи се от визираните от тях доказателствени източници противни на изведените от съда факти. Тези им оплаквания не се оправдават с оглед сторения доказателствен анализ от съда на събраните по делото доказателства, с което е дал отговор на всички спорни въпроси. Бизнес-проблемите на подсъдимия и съдружниците му очевидно са били твърде сериозни, след като са довели до сериозни телесни увреди на единия и до смъртта на друг от тях, чието разрешаване не може да се свърже с разпространението на наркотични вещества, за Ц. на около 42 грама хероин на стойност близо 2100 лв. От друга страна, ако хероинът е бил поставен в колата му от него самия (да го крие и „държи с цел разпространение”) преди неправомерния опит за проникване, е логично да бъде изнесен от нея, а още по-малко в такъв случай би имало основание той да се обърне за помощ към полицията. Неясно остава съображението в протеста, че след като „безспорно е установено ..... автомобилът ... да е претърпял известни интервенции ..., но въпреки това вратите му се затваряли и заключвали”, това обстоятелство било „подценено” от съда. Логично е собственик на МПС, установил следи от взлом по някоя врата и заключващото я устройство, но при липса на отнети от вътрешността й вещи, да приеме това за опит за проникване, а не за осъществено такова, още по-малко да предполага поставяне (а не укриване) в него на каквато и да е вещ, особено забранена за притежание. Няма категорични, било преки или косвени данни подс.Ц. към предполагаемия момент на поставяне на наркотичното вещество в колата му той да се е занимавал с разпространителска дейност на такова вещество или да е бил негов потребител. Свързано с датата на анонимния сигнал, нелогично е бездействието (най-малко 4 денонощия) на съответните органи да го проверят своевременно, още по-малко да чакат още 3 дни от изписването му от болничното заведение, за да извършват въпросната проверка на 11.11.2012 г. Именно резултатите от нея, които потвърждават конкретиката в анонимния сигнал за съхранявано (укрито) в автомобила на подс.Ц., впоследствие намерено наркотично вещество, позволяват да се направи противно на изведеното от прокурора категорично заключение хероинът да е бил поставен под задната седалка на автомобила само от него, а на инкриминираната дата да е упражнявал фактическата власт с изискуемата се от закона цел за разпространението му. Опровергано е от констатациите в огледния протокол и възражението на прокурора, че в колата е имало „тайник”, където се съхранявало такова „голямо количество хероин”. Тези фактически обстоятелства имат своето съществено значение за наличието или не на обективните и субективни признаци на състава на възведеното му като обвинение престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Всички тези доводи са били наведени и пред въззивния съд и са получили своя задълбочен и логично обоснован отговор в резултат на обективния, всестранен и взаимосвързан анализ на доказателствените източници. С основание съдът е кредитирал с доверие обясненията на подс.Ц., но като ги е проверил чрез показанията на полицейските служители св.Д. и св.Д., на поемните лица св.С. и св.В., на майката на детето му св.А.Г., на св.Ц. и св.В., на съдружниците му св.Т. и св.М., както и чрез другите относими доказателства. Голямата част от тези доказателствени средства са пропуснати от погледа на протестиращия прокурор, както и следващите се от тях фактически изводи на съда при пространния им анализ (стр.8-15 от мотивите на решението), които настоящият съд споделя и няма каквото и да е основание да пренебрегне или да настои за преосмислянето им. Няма игнорирани или превратно оценени/надценени доказателства и доказателствени средства, като са спазени процесуалните правила по установяване на фактите от кръга на чл.102 от НПК, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение. В рамките на правилно установените факти материалният закон е приложен правилно, като формално наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е подкрепено с каквито и да е доводи, свързани с обективната или субективна съставомерност на инкриминираното деяние като престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, поради което настояването на прокурора за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за осъждане на подс.Ц. по предявеното му обвинение следва да бъде оставено без уважение. Протестът като изцяло неоснователен следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 16.04.2014 г., постановено по ВНОХД № 166/2014 г.от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :