2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3700/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр.София, 25.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 3700/2013 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 2623 от 21.12.2012 год., постановено по гр.дело № 2345/2011 год., с което е потвърдено решение № 3686 от 12.08.2011 год. по гр.дело № 10015/2008 год. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав за отхвърляне иска на Н. Ц. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 против К. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] И. В. К., ЕГН[ЕИК] от [населено място], [улица] М. Г. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ап.130; - за осъждане на ответниците К. К. К. и И. В. Карова да предадат владението на ищеца върху следния недвижим имот – реална част от поземлен имот № 6050 по ПНИ на м.”Т.”, находящ се в землището на[жк], [община], обл.В. с площ на реалната част от 555 кв.м., оцветена в син цвят на приложената скица, целият с площ от 1870 кв.м. при граници на реалната част: останалата част от ПИ 6050, ПИ 6051, ПИ 312 и ПИ 315, при граници на целия имот: ПИ 6051, ПИ 319, ПИ 317, ПИ 315 и път и - осъждане на ответника М. Г. М. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап.130 да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: реална част от поземлен имот № 6051 по ПНИ на м.”Т.”, находящ се в землището на[жк], [община], област В., с площ на реалната част 274 кв.м., оцветена в червен цвят на приложената скица, целият с площ от 1448 кв.м. при граници на тази част – от две страни останалата част от ПИ 6051, ПИ 6050 и ПИ 2922, при граници на целия имот ПИ 6050, ПИ 6049, ПИ 2922, ПИ 2921 и път, на основание чл.108 от ЗС. Недоволен от въззивното решение е касаторът Н. Ц. Й. от [населено място], представляван от адвокат М. К. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон относно приложението на чл.10, ал.7 и ал.13 ЗСПЗЗ и статутът на земеделска земя, дадена като обезщетение за имот, отчужден по ЗТСУ/отм./. От ответника по касация М. Г. М. от [населено място], представлявана от адвокат С. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. От ответниците по касация К. К. К. и И. В. К., двамата от [населено място], представлявани от адвокат С. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът/касатор/ се позовава, че е собственик по дарение на имот пл.№ 314 по КП от 1987 год., целият с площ от 611 кв.м. като е установено, че разпореждането е извършено с имот, получен като обезщетение срещу отчужден имот за предвидено по ЗРП мероприятие – Ботаническа градина в курортен комплекс „Д.” съгласно чл.98 и сл.ЗТСУ/отм./, собственост на С. Я., М. Я. и В. И., при което на първата е предоставен в обезщетение имот в територия на селскостопански имоти със статут на вилна зона, извън чертите на населеното място, който не е обхванат от действието на влязъл в сила РП, поради което е запазил земеделския си характер. Съобразено е, че от събраните писмени доказателства, включително заключенията на едноличната и тричленна технически експертизи е доказана идентичност на имот № 314 с реална част от имот ПИ 6050 на СО”Т.” с площ от 555 кв.м. Взето е предвид, че ищецът претендира права върху реални части от два съседни имота № 6050 и № 6051 с обща площ 829 кв.м. Отчетено е, че ответниците К. са придобили имота през 2005 год. от правоимащо лице К. Г. К., който го е получил с разпоредителна сделка през 2004 год. Направен е извод, че доколкото придобиването е в зависимост от правата на реституирания собственик Т. К. Т. – то собствеността е възстановена за имота, който последния е заявил, при доказани права преди кооперирането през 1958 год. като решението на ПК е валидно и подписано от оторизираните лица, за което е приложена разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗСПЗЗ, съобразена с ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС и при отсъствието на доказателства, че парцел 21 /както е по скица № 155/81 г./ е включен в строителните граници на населено място – липсва промяна в статута на земята. По аналогични съображения искът за ревандикация е отхвърлен и за реална част от имот ПИ 6051, собствен на ответницата М. Г. М., при което в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ правата на ищеца/сега касатор/ не са противопоставими на придобитите от праводателя на ответницата по силата на издаденото в тяхна полза конститутивно решение на ПК-В.. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 545 от 01.11.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение с № 2633 от 21.12.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2345/2012 год. на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следния въпрос: Какъв е характера на процесните реални части от имот/и/, предоставени като обезщетение срещу отчужден/и/ имот/и/ по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла” сега местност „Т.”-В.? По въпроса, по който в производството по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.291 ГПК настоящият състав на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Обжалваното въззивно решение противоречи на уеднаквена съдебна практика: на решение № 90 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 590/2009 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.290 ГПК по иск с правна квалификация чл.108 ЗС, в което е прието, че отчуждаването със заповед № 570 от 27.03.1981 год. на основание чл.95 ЗТСУ във връзка с чл.268, ал.2 ППЗТСУ на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет В. е в полза на държавата – за мероприятие „Ботаническа градина в курортен комплекс „Д.” и обезщетяването е с друг недвижим имот, към който момент представлява терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в землището на [населено място], поради което няма характер на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.1 ЗСПЗЗ и неправилно е възстановен с решение на Поземлена комисия /както е и в случая/. Аналогично е прието и в решение № 839 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 590/2009 год. на същото отделение и съд, постановено в производство по чл.290 ГПК и влезлите в сила решения № 20 от 04.01.2013 год. и № 641 от 28.03.2013 год., двете по гр.дело № 2972/2012 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, осми състав, на които не е допуснато касационно обжалване с определение № 30 от 22.01.2014 год. по гр.дело № 7036/2013 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, я намира основателна по следните съображения: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не го е сторил с оглед правомощията си. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. ,че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира за настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. К. е придобил процесния имот по дарение от майка си В. Т. В., извършено на 20.09.1996 год. с нот.акт № 1, том ХХХІІІ, дело № 8685/1996 год. на нотариус С. при Варненския районен съд (В.), дарителката го е получила по дарение, извършено на 11.02.1982 год., от майка й С. Я. Д. както е по нот.акт № 192, том І, дело № 388/1982 год. на нотариуса при същия съд, която се е легитимирала с нот.акт № 96 от 30.12.1981 год., том ІХ, дело № 4534/1981 год. на нотариус П. при В., за собственост върху същия имот, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Установено е по делото, че със заповед № 1412 от 15.07.1981 год. / по чл.98 ЗТСУ/ ИК на Варненския ОБНС на основание чл.95 ЗТСУ във връзка с чл.268, ал.2 ППЗТСУ е отчуждил в полза на държавата собствен имот на С. Я. Д. като е обезщетена с друг недвижим имот – празно незастроено място заедно с насажденията, намиращо се в землището на [населено място], м.”Мута ачма” в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди, представляващо парцел 21, по скица 155 от 17.03.1981 год., цялото с обща площ 611 кв.м., а оценителния протокол от 06.07.1981 год. на Окръжния народен съвет – [фирма]-В. съдържа информация за собствеността на същия терен /но е посочена местност „О. ачна”/, че е собственост на общинския народен съвет, а подобренията и насажденията – на АПК”Г.П.”, [населено място]. При това положение имотът, представляващ парцел 21, предоставен като обезщетение на праводателката на касатора /негова баба/ по реда и условията на ЗТСУ срещу отчуждаване на имота й за мероприятието „Ботаническа градина в курортен комплекс „Д.”-В.”, не е притежавал статут на земеделска земя, какъвто е имал с внасянето му в ТКЗС през 1958 год. или процесният имот не е земеделски по смисъла на чл.2, ал.1 ЗСПЗЗ и неправилно е възстановен на Т. К. Т. с решение № 607 от 19.04.1999 год. на Поземлена комисия-гр.В.. Правата на праводателката на касатора и негова баба С. Я. Д. са успешно противопоставими на основание издадения в нейна полза нотариален акт по чл.134, ал.4 ЗТСУ на правата на ответниците, чиито праводатели не са възстановили правото си на собственост върху претендираните реални обекти, поради отсъствието на законовите предпоставки за това. От заключението на изслушаната тричленна съдебно-техническа експертиза, която е приета за компетентно дадена, след съобразяване на данните по преписката за отчуждаване, записа за собственост в разписните листи към плана и данните за обезщетените собственици се установява, че имотите отразени на скица № 155/1981 год. по местоположение и графика са съответни на имотите по съставените впоследствие кадастрални планове: имот пл.№ 314 по КП/1987 год. е съответен на имот пл.№ 401 по КП/1983 год., а двата имота са частично съответни на парцел 21 по скица № 155/1981 год. като в ПНИ на м.”Т.” имот пл.№ 314 по КП на м.”Т.” не е отразен графично и е включен изцяло в новообразуваните ПИ № 6050 и ПИ № 6051 като в първия ПИ попада реална част от 553 кв.м. от имот пл.№ 314, а във втория попада ПИ реална част 276 кв.м. от имот пл.№ 314. Със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на ИД на А. е одобрена кадастралната карта на [населено място], зона „Т.”, в която новообразуваните ПИ 6050 и ПИ 6051 по ПНИ са съответно с идентификатори № 10135.2420.6050 и № 10135.2420.6051 като НПИ № 6050 е в границите на имот № 3976 по П./стари имотни граници/, признат за възстановяване на Т. К. Т. с решение № 607 от 19.04.1999 год. на ПК-В.-лозе с площ от 3.747 дка като с протокол № 746 от 05.07.1999 год. е въведен във владение на имоти пл.№№ 305, 306, 307, 318, 316 и 314 (включва част от процесния имот – 555 кв.м.). С нот.акт 130 от 08.03.2004 год., т.І, рег.№ 1209, дело № 109/2004 год. на нотариус С. Д. рег.№ 363 в регистъра на Нотариалната камара(НК) с район на действие В., Т. К. Т. продава на К. Г. К. поземлен имот, находящ се в [населено място], район Приморски,[жк]местност „Кум тарла”, представляващ имот пл.№ 6050 по ПНИ на селищно образование(СО)”Т.”, идентичен с части от имот пл.№ 318, пл.№ 316 и имот пл.№ 314 по КП/1989 год. „Т.” с площ по акт за собственост – 1874 кв.м., а по скица – с площ от 1870 кв.м., а с нот.акт № 30, т.І, рег.№ 643, дело № 24/2005 год. на същия нотариус на 24.01.2005 год. К. Г. К. продава на К. К. К. същия имот (по време на брака му с И. В. К.). С решение № 597 от 10.03. ПК-В. признава правото на собственост на наследниците на П. В. П. върху нива с площ от 2.943 дка в м.”М.”, землище „В.”, представляваща имот № 3974 по П./стари имотни граници/ на м.”Т.”, а с протокол за въвод и скица № 1022 от 07.03.2000 год. на ПК са въведени във владение върху 420 кв.м., отразен с № 6051 на скицата, обхващащ части от имоти пл.№№ 318, 316 и 314 по КП/1987 год. „Т.” като с нот.акт № 149, т.VІ, рег.№ 6563, дело № 527/2002 год. на 28.12.2002 год. същият имот е продаден от М. В. Т., П. А. Н., М. П. П. и П. А. С. на ответницата по иска за ревандикация – М. Г. М.. Към 1981 год. за територията на [община] няма действащ регулационен план, а към 14.12.1981 год. ПИ № 6050 по ПНИ”Т.” попада в територия-зона за здравни и курортни нужди, определен съгласно чл.5, т.1 ЗСГ с решение по протокол № 16 от 22.09.1973 год. на ИК на ОНС-В., с което са определени райони в територията на Варненски окръг, в които селскостопанските имоти извън строителните граници на населените места се считат за вилни, т.е. процесния имот попада в границите на курортните нужди. С оглед събраните по делото доказателства е налице идентичност между претендираните за ревандикация реални части, които ответниците владеят без правно основание, поради което настоящата инстанция приема, че са установени трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.108 ЗС и касационната жалба следва да се уважи като след отмяна изцяло на въззивното решение на основание чл.281, т.3 ГПК поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила спорът реши по същество съгласно чл.293, ал.2 ГПК като се уважи иска за ревандикация. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора се присъждат направените разноски за всички инстанции в размер на сумата 5 352,14 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло решение № 2623 от 21.12.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2345/2011 год. по описа на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] и И. В. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.108 ЗС да предадат собствеността и владението на Н. Ц. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот № 6050 по ПНИ на м.”Т.” с идентификатор 10135.2420.6050, находящ се в землището на[жк], [община], област В., с площ на реалната част от 555 кв.м., целият с площ от 1870 кв.м. при граници на реалната част: останалата част от ПИ 6050, ПИ 6051, ПИ 312 и ПИ 315, при граници на целия имот: ПИ 6051, ПИ 319, ПИ 317, ПИ 315 и път. ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап.130 на основание чл.108 ЗС да предаде собствеността и владението на Н. Ц. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот № 6051 по ПНИ на м.”Т.” с идентификатор 10135.2420.6051, находящ се в землището на[жк], [община], област В. с площ на реалната част от 274 кв.м., целият с площ от 1448 кв.м. при граници на реалната част: от две страни останалата част от ПИ 6051, ПИ 6050 и ПИ 2922 и граници на целия имот: ПИ 6050, ПИ 6049, ПИ 2922, ПИ 2921. ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] И. В. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап.130 да заплатят на Н. Ц. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5 352,14/пет хиляди триста петдесет и два + 0,14/лева разноски по делото за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ