Ключови фрази
Плащане на застрахователното обезщетение * подзастраховане * застрахователно обезщетение * застраховане на бъдеща реколта

 

                                      

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

128

 

                                       София12.07. 2010 г.

 

                       В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  шестнадесети юни  две хиляди и десета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

                                                                               БОНКА  ЙОНКОВА   

 

при секретаря  Лилия Златкова

изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова

т.дело №  969/2009 година

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Х. от гр. П., действаща като Е. с фирма „Н”, срещу решение на Софийски градски съд, ІV-„а” състав от 01.07.2009 г. по гр.д. № 778/2009 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2008 г. по гр.д. № 18501/2007 г. на Софийския районен съд, 48 състав, за отхвърляне на предявения срещу ЗАД ”Б” АД иск за заплащане, на основание чл.399/отм./ ТЗ, на остатък от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 7 225 лв. по застрахователна полица № 3500050500R00750 от 31.05.2005 г.- за настъпило на 03.07.2005 г. застрахователно събитие – „проливен дъжд и градушка”, причинило щети върху засети ниви с тютюн, ведно със законната лихва от 17.08.2007 г.

В касационната жалба са инвокирани основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му, с произтичащите правни последици. Поддържа се, че при определяне на застрахователното обезщетение неправилно е зачетен средностатистически анализ за страната, без да е съобразена волята на страните по застрахователното правоотношение, обективирана в раздел ІV, т.2 от Общите условия. Съгласно тази клауза „застрахователната сума се договаря между застрахования и ЗПАД”Б”, при съобразяване с производствените възможности на района”. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, с произтичащите от това последици.

С определение № 95 от 17.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по значим за изхода на спора правен въпрос, свързан с приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта.

Ответникът по касация, сега с ново наименование – ЗАД „Б”, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за неоснователност на жалбата, по съображения в писмено становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:

С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил изводите на първата инстанция за недължимост на разликата между изплатеното на застрахования обезщетение и пълния размер на причинените вреди от частично унищожаване на реколтата от засят тютюн, предвид констатирано подзастраховане по смисъла на чл.398, ал.1/отм./ ТЗ. Застъпено е становището, че застрахователният договор е сключен при застрахователна сума 250 лв. на декар и предвид конкретните уговорки между страните, следва да се приеме, че това е застрахователната стойност – изкупната цена на добив тютюн/кг от един декар. При среден добив 144 кг от декар, е направен извод, че всъщност ищцата е посочила цена на тютюна от 1.74 лв/кг, а съгласно представеният по делото ситуационно-переспективен анализ на МЗГ, средната изкупна цена за 2005 г. е 2.79 лв. Констатирано е, че всъщност това е и цената, на която ищцата е продала произведения от нея тютюн по фактура от 01.12.2005 г., което е обусловило извод за подзастраховане. С оглед действителната цена на застрахованото имущество – 401.76 лв/дка, при посочен от ищцата в застрахователния договор 250 лв./дка, застрахователното обезщетение е изчислено съобразно съотношението между застрахователна сума и действителна стойност на застрахователното обезщетение, което според съда е дори по-малко от определеното от застрахователя и изплатено обезщетение.

По поставения материалноправен въпрос и съобразно правомощията си по чл.291 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.398/отм./ ТЗ, при уговорена в застрахователния договор сума, по-ниска от застрахователната стойност на вещта, е налице подзастраховане. При наличие на подзастраховане, за определяне на дължимото от застрахователя обезщетение е релевантно съотношението между посочената в договора застрахователна сума или действителна стойност на вещта и застрахователната стойност към момента на осъществяване на риска. Не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ, както и, че с оглед характера на застрахователното обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно – въз основа на действителната стойност на вещта/застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата. Предвид различните застрахователни стойности на съответната вещ/ действителна стойност към момента на сключване на застрахователния договор, действителна стойност към момента на настъпване на събитието, възстановителна стойност/ принципно е възможно страните по застрахователното правоотношение да конкретизират застрахователната стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. Имайки предвид функционалната обусловеност на дължимото от застрахователя обезщетение от застрахователната стойност към момента на настъпване на събитието, то в случаите, когато темпоралната стойност е определена от страните по договора на база застрахователната сума, застрахователното дружество не би могло да се позовава на подзастраховане по смисъла на чл.398, ал.1 /отм./ ТЗ. Този извод е обусловен и от специфичния предмет на имуществената застраховка на бъдеща реколта – крайният продукт от земеделски култури. При този вид имуществено застраховане, застрахователната сума се договаря между застрахования и застрахователното дружество и то при съобразяване на производствените възможности на района, в който са засети съответните земеделски култури. При настъпило застрахователно събитие в периода на развитие на земеделските култури, не би могло дължимото застрахователно обезщетение да се определи на друга база, различна от договорената застрахователна сума, след установяване на конкретните настъпили вреди по културите, които са фактически засяти на съответните, посочени в приложението към полицата, площи. Освен общите правила за определяне на застрахователното обезщетение, при този вид имуществено застраховане следва да се имат предвид и специфичните правила, обективирани в полицата, неразделна част от която са съответните общи условия.

При така даденото разрешение на значимия правен въпрос, следва да се приеме за правилна практиката, обективирана във влазлото в сила решение на Софийски градски съд, ІV-„в” отделение по гр.д. № 2818/2008 г. според която, когато се касае за застраховани вещи, които тепърва ще възникват / напр. при застраховане на реколта, която тепърва ще се роди/ то очевидно не може да става въпрос за подзастраховане, тъй като действителната стойност на реколтата към момента на сключване на договора не е ясна.

Предвид горното, обжалваното въззивно решение е неправилно и подлежи на отмяна. При правилно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, фактическа обстановка относно валидността за правоотношението, настъпилото застрахователно събитие и надлежно установените щети на застрахованите култури, решаващият състав е направил незаконосъобразни правни изводи. Като необосновано следва да се прецени становището на Софийски градски съд, че застрахователната стойност на частично погиналите тютюневи насаждения следва да се определи на база средния добив от декар и съответно средната изкупна цена за съответния сорт тютюн, отразени в ситуационно- переспективен анализ на тютюн за 2005 и 2006 маркетингови години, изготвен от Министерство на земеделието и след съпоставка с посочената в застрахователния договор действителна стойност към момента на сключването му, да се прецени основателността на възражението за подзастраховане. Тези изводи не са съобразени с конкретните договорености между страните, обективирани в Общите условия към полицата, както по отношение начина за определяне на застрахователната сума по раздел VІ, т.2 – чрез договаряне между страните, при съобразяване на производствените възможности на района, така и по отношение специфичните правила за определяне на застрахователното обезщетение – на база застрахователната сума, определена на декар/ раздел ХІІ, т.1, предл.1/ Посочените договорни клаузи обосноват извод за неприложимост на средния добив за типа тютюн, засят в посочените в приложението към полицата площи, така и за минималните изкупни цени на тютюна, съгласно цитираните и неправилно възприети от въззивния съд анализи на МЗ. По делото липсват данни застрахователят да е приложил предвидената в ОУ възможност за извършване на две оценки на загубите, настъпили в резултат на застрахователното събитие, а именно: предварителна оценка/непосредствено след събитието/ и окончателна / преди прибирането на реколтата/, поради което не следва да се преценяват допълнителните правила, визирани в раздел ХІІ, т.2 от ОУ, касаещи начина за определяне на заместващата облага при частично погиване на реколтата, нито събраните писмени доказателствени средства, свързани с реализираната част от реколтата.

След като страните по застрахователното правоотношение принципно са предвидили като база на застрахователната стойност към деня на настъпване на събитието посочената в полицата застрахователна сума, то не би могло да се приложи предвидената в чл.398, ал.1/ отм./ пропорционална система на обезщетение. Това обуславя извод за дължимост от страна на застрахователя на исковата сума в размер на 7 225 лева, съставляваща част от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 03.07.2005 г. застрахователно събитие – природна буря, проливен дъжд и градушка, причинило щети върху ниви на Е. – касатор, засети с тютюн сорт” В. ”, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата.

Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като неправилно, и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови решение по същество в посочения смисъл - за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.399, ал.1/ отм./ ТЗ, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.

При този изход на делото, ответникът по касация дължи разноски на касатора в размер на 808 лева. В тази сума не се включва сумата 144.50 лв., внесени от касатора с преводно нареждане от 01.03.2010 г., в изпълнение на дадените в определението по чл.288 ГПК указания. При даване на тези указания не е отчетено, че дължимата ДТ за разглеждане по същество на касационната жалба е внесена предварително – още при подаването й, заедно с дължимата към този момент ДТ в размер на 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване. С оглед на тази констатация, недължимо/повторно/ внесената от касатора ДТ в размер на 144.50 лв. подлежи на възстановяване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло постановеното от Софийски градски съд, ІV-„а” състав решение от 01.07.2009 г. по гр.д. № 778/2009 година, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗАД „Б”, гр. С., ЕИК 000694286 да заплати на А. М. Х. с ЕГН5702102557, действаща като ЕТ”Н”, гр. П., сумата 7 225 /седем хиляди двеста двадесет и пет лева/ лева - остатък от дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица 3500050500R00750 от 31.05.2005 г.- за настъпило на 03.07.2005 г. застрахователно събитие – „природна буря, проливен дъжд и градушка”, причинило щети върху засети ниви с тютюн, ведно със законната лихва от 17.08.2007 г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата 808/осемстотин и осем/ лева – разноски по делото.

ДА СЕ ВЪРНЕ на касатора ЕТ”Н” недължимо внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 144.50 лв./ сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева/ по преводно нареждане от 01.03.2010 година.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: