Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София 12.11.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 4 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 270 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Д. П. Д. и С. К. Д., чрез адв. М. Х. против решение от 14.10.2011 г. по в. гр. дело № 547/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 326/12.05.2011 г. по гр.дело № 1298/2010 г. на Районен съд [населено място]. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите против С. Ж. Г., Т. К. Г. и М. К. Г. иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот от 1000 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор *, целият с площ от 1523 кв.м. по КК на [населено място], като неоснователен. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по жалбата С. Ж. Г., Т. К. Г. и М. К. Г., всички чрез адв.Т. В. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 410/10.07.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос при наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ. Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима. Предмет на исковата претенция е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 1000 кв.м. част от имот с идентификатор * целият с площ от 1523 кв.м. по кадастралната карта на [населено място]. От фактическа страна е прието, че на жалбоподателя-ищец Д. Д. е предоставен за ползване земеделски имот, като единствен такъв за неговото семейство. Прието е, че жалбоподателят подал молба за закупуване на имота по реда, предвиден в съответния нормативен акт и заплатил определената от лицензиран оценител стойност на имота. Със заповед № 319/10.03.1998 г. на кмета на [община] на жалбоподателя е признато на осн. пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделски имот кад.№ * с площ от 1000 кв.м. в м.”Т. х.” на [населено място]. Истинността на заповедта е оспорена от ответниците по иска и по делото е представена заповед със същия номер и дата - № 319/10.03.98 г. на кмета на [община], с която е отказано на наследниците на Д. А. да придобият собствеността върху земеделски имот с кад. № * в м.”Т. х.” на [населено място]. Във връзка с проведеното оспорване на истинността на посочената заповед от [община] е изпратено писмо от 09.02.2011 г., с което е удостоверено, че към 1998 г. в [община] е съществувал един регистър на заповедите и не съществува заповед № 319/10.03.98 г. на името на Д. П. Д.. В същото писмо е удостоверено, че заповед № 319/10.03.98 г. е издадена по подадена молба № 1161/22.06.92 г.от В. П. Т., че заповедта е отменена със заповед № 746/19.05.98 г. на кмета на [община], че при направена справка е установено, че под изх. № 194-Д-513/14.11.2002 г. съществува регистрационно-контролна карта на името на ищеца Д. П. Д., копие от която е приложено по делото. Установено е, че съдържанието на същата касае подадена от жалбоподателя молба за скици. С оглед оспорване истинността на заповед № 319/98 г. от която жалбоподателите черпят права съдът е приел оспорването за успешно проведено и я е изключил от доказателствения материал по делото. При липса на заповед на кмета на общината, с която на ищеца-ползвател да е признато правото да придобие собствеността върху земеделския имот съдът е направил извода, че не е осъществен фактическия състав, предвиден в пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ и ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот по посочения начин. Относно идентичността на имота, претендиран от ищците с площ от 1000 кв.м. с част от имот с идентификатор *, целият с площ от 1523 кв.м. е изслушана СТЕ. Възоснова на заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция. По правния въпрос: При постановяване на съдебното решение преценката на доказателствата от съда заема централно място в решаващата му дейност. Върху преценката на доказателствата съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили или не, съответно подвежда тези констатации под правната норма и стига до извода дали спорното право съществува или не. Съдът преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение. За правилното му формиране относно фактите следва да прецени всички относими и допустими доказателства по делото, събрани с участието на страните съвкупно - в тяхната взаимна връзка и зависимост. В някои случаи законът ограничава свободата за преценка на доказателствата, като въвежда задължение за съда да приеме за доказани определени факти при наличие на определени доказателства. Това са случаите с формалната доказателствена сила на документите и материалната доказателствена сила на официалните документи. Доказателствената сила на документите се определя от закона. Всеки подписан документ доказва, че материализираното в него изявление е направено и че изхожда от лицето, което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл.180 ГПК само за частните документи, но важи еднакво и за официалните документи. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан документ, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Формалната доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл.179,ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Обвързващата съда доказателствена сила на документите е оборима. Оборването на доказателствената сила на документа се извършва като страната, на която същият се противопоставя оспори неговата истинност и докаже, че документа е неистински. В случаите, когато документа е диспозитивен да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че същият е неавтентичен - подправен – т.е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Това е единственият път за защита срещу формалната доказателствена сила на документа, независимо дали е официален или частен. Когато документа е свидетелстващ оспорването на истинността означава да се заяви, че е неавтентичен – отрича се формалната доказателствена сила на свидетелстващия документ или да се заяви, че е неверен. В последния случай оспорващия отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа и то само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При диспозитивните документи въпросът за верността на материализираното в тях изявление не възниква поради естеството на това изявление, материализирано в тях. Диспозитивните документи в повече от случаите представляват различни видове граждански и държавноправни волеизявления – т.е. правни актове. Последните могат да бъдат валидни или невалидни, но не и верни или неверни. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193-194 ГПК се упражнява в предвидения в чл.193, ал.1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Когато се оспорва автентичността на документ, независимо дали е официален или частен проверката обикновено се извършва с помощта на графологична експертиза. Въз основа на проверката съдът или отхвърля оспорването или го уважава. Ако съдът уважи оспорването той изключва неистинският документ от доказателствата, като становището по истинността на документа съдът изразява с определение или с решението по делото. В заключение по поставения правен въпрос съдът намира, че при наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ съдът следва да обоснове фактическите си констатации и правни изводи на друг документ, ако по искане на ответниците е оборена доказателствената сила на официалния документ по реда и в сроковете на чл.193 и чл.194 ГПК. Като взема предвид изложеното становище по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Материалната легитимация на ищците като собственици на процесния имот съобразно твърденията в исковата молба произтича от предоставено право на ползване върху имота, трансформирано в право на собственост на осн. пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ. В подкрепа на твърденията ищците-жалбоподатели са представили писмени доказателства, от които констативен нотариален акт за собственост, издаден възоснова на писмени доказателства № 894/2002 г., с който ищецът Д. Д. е признат за собственик на осн.пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., пл. № * по КК на м.”Т. х.”, Х. з.. Представена е и заповед № 319/10.03.1998 г., издадена от кмета на [община], с която на ищеца Д. Д. е признато на осн.пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху процесния имот. Истинността на заповедта е оспорена от ответниците в с.з. 13.01.2011 г. – оспорена е автентичността на посочения документ. Първоинстанционният съд с определение от същата дата е открил производство по оспорване автентичността на заповед № 319/10.03.1998 г. на кмета на [община], като на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК е разпределил доказателствената тежест – указал е, че тежестта на доказване неистинността-неавтентичността на документа пада върху страната, която го оспорва – върху ответниците. В хода на делото пред първата инстанция са представени писмени доказателства – с писмо, изпратено от [община] № 11-03-01-44/09.02.2011 г./л.132/ е удостоверено, че заповед № 319/10.03.1998 г. на името на ищеца Д. Д. не съществува, че заповед с този номер и дата е издадена по повод постъпила молба № 1161/22.06.1992 г. от В. П. Т. и че същата е отменена със Заповед № 746/19.05.1998 г. на кмета на [община]. Графологична експертиза за проверка автентичността на процесната заповед не е назначавана от първоинстанционния, нито от въззивния съд. При тези данни районният съд е приел, че оспорването автентичността на заповед № 319/10.03.1998 г. на кмета на [община], издадена на името на ищеца Д. Д. е успешно проведено и е изключил същата от доказателствата по делото. В същият смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Неправилен е извода на въззивния съд, че ищецът Д. Д. не е придобил собствеността върху процесния имот по реда на пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ именно с оглед изключената заповед от доказателствата по делото. Представената от жалбоподателите-ищци заповед № 319/10.03.1998 г. на кмета на [община] представлява официален диспозитивен документ. Ответниците са оспорили истинността - автентичността на този документ по реда на чл.193,ал.1 ГПК. Оспорената автентичност на документа означава, че ответниците отричат формалната му доказателствена сила. Проверката на истинността на документа се извършва и с помощта на графологична експертиза, каквато в случая не е назначена. С оглед на това изводите на съда за неоснователност на исковата претенция са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила. Поради изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по оспорената автентичност на заповед № 319/10.03.1998 г. на кмета на [община], издадена на името на Д. П. Д., за което следва да се изслуша графологична експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице и останалите писмени доказателства съдът следва да се произнесе дали оспорването от ответниците е проведено успешно или не. След това съдът следва да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ и да изложи фактическите си и правни изводи относно наличието или не на спорното право. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 241/14.10.2011 г., постановено по в.гр.дело № 547 /2011 г. на Хасковския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: