Ключови фрази
Кумулации * приложение на чл. 25 НК

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр. София, 26 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесети година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар ..……………….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……...……… и с участието на прокурор …………… МАРИЯ МИХАЙЛОВА ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 366/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 210/2014 г. по описа на районен съд – гр.Омуртаг, отмяна на постановеното по него определение № 73 от 11.09.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В искането на главния прокурор е релевирано твърдение за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Като такова се сочи неправилното разбиране на първоинстанционния съд, изразено в мотивите на атакуваното определение, че при прилагането на принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание следвало да се има предвид и подлежащото на приспадане изтърпяно наказание на някоя от включените в съвкупността присъди. В т. 9 на ППВС № 4/1965 г. и Р № 11/1987 г. на ОСНК на ВС като предпоставки за определяне на най-благоприятното съчетание се посочвали единствено съотношенията, в които се намирали отделните престъпления, и размера на наложените наказания, без да се съобразява обстоятелството дали е изтърпяно или не наказанието по участващите в групирането дела.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения.
Осъденото лице И. А. И., не се явява, редовно призован, и не изпраща представител.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно.
С предложение на районния прокурор при РП – гр. Омуртаг РС – гр.Омуртаг е бил сезиран да определи по отношение на осъдения И. А. И. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание по две наказателни дела – НОХД № 135/2013 г. по описа на РС – гр.Омуртаг и НОХД № 353/2012 г. по описа на РС – гр.Омуртаг.
С определение № 73 от 11.09.2014 г. по НЧД № 210/2014 г. РС – гр.Омуртаг е определил на И. А. И. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание между наказанията по присъда № 49 от 22.04.2014 г. по НОХД № 135/2013 г. по описа на РС – гр.Омуртаг, потвърдена с решение № 51 от 11.07.2014 г. по ВНОХД № 107/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, в сила от 11.07.2014 г., и определение № 78 от 09.10.2013 г. по НОХД № 353/2012 г. по описа на РС – гр.Омуртаг, в сила от 09.10.2013 г., а именно най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 3 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изцяло изтърпяното наказание пробация по НОХД № 353/2012 г. по описа на РС – гр.Омуртаг.
Видно от приложената на л. 31 – л. 34 от НЧД № 210/2014 г. по описа на РС – гр.Омуртаг справка за съдимост на осъдения И., както и от приложените бюлетини за съдимост (л. 35 – л. 41 от НЧД № 210/2014 г. на РС – гр.Омуртаг), той е бил осъден общо 7 пъти, три от които са относими към разглежданото производството за кумулация:
- с присъда № 49 от 22.04.2014 г. по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг, влязла в сила на 11.07.2014 г., при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор за извършено на 10.11.2012 г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК (пункт 6 от справката за съдимост);
- с присъда № 60 от 21.05.2014 г. по НОХД № 116/2014 г. на РС – гр.Омуртаг, влязла в сила на 06.06.2014 г., на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно в рамките на две години за извършени на 07.05.2014 г. престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (пункт 5 от справката за съдимост).
- със споразумение по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг, одобрено с влязло в сила определение № 78 от 09.10.2013 г., осъденият е приел да изтърпи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца за извършено на 31.07.2011 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12. вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (пункт 4 от справката за съдимост);
Изброените престъпления по пунктове 6 и 4, съответно, 6 и 5, от справката за съдимост на осъдения А. поначало са в реална съвкупност помежду си. Деянието по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 6 от справката за съдимост), извършено на 10.11.2012 г., присъдата за което е влязла в сила на 11.07.2014 г., е в съвкупност с деянието, извършено от осъдения А. на 31.07.2011 г. по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 4 от справката за съдимост), определението за одобряване на споразумението по което е влязло в сила на 09.10.2013 г. От своя страна, деянието по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 6 от справката за съдимост), извършено на 10.11.2012 г., присъдата за което е влязла в сила на 11.07.2014 г., е в съвкупност и с престъпленията по НОХД № 116/2014 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 5 от справката за съдимост), извършени на 07.05.2014 г., присъдата за които е влязла в сила на 06.06.2014 г. Деянията по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 4 от справката за съдимост) и по НОХД № 116/2014 г. на РС – гр.Омуртаг (пункт 5 от справката за съдимост) не са в отношения на съвкупност помежду си.
Първоинстанционният съд сам е заключил, че с оглед по-голямата продължителност на наложеното наказание пробация по НОХД № 116/2014 г. по описа на РС – гр.Омуртаг, по-благоприятният за осъдения вариант за кумулация е обединяването му (и поглъщането му) от по-тежкото наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 135/2013 г. по описа на РС – гр.Омуртаг. В този случай за отделно изтърпяване остава по-лекото наказание пробация по НОХД № 353/2012 г. При кумулирането на наложените наказания по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг и НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг на отделно изтърпяване подлежи по-тежкото наказание пробация по НОХД № 116/2014 г., включващо задължителни пробационни мерки за по-дълъг срок – две години и шест месеца, както и допълнителна пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК.
Въпреки това, с атакуваното определение първоинстанционният съд е избрал като най-благоприятна от формираните съвкупности комбинацията между наложените наказания по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг (шест месеца лишаване от свобода) и по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг (пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца). При своя избор съдът е изходил от незаконосъобразното разбиране, че отправна точка при определянето на най-благоприятната за дееца съвкупност е не тежестта на съответните наложени наказания пробация по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг (с продължителност на определените задължителни пробационни мерки шест месеца) и по НОХД № 116/2014 г.на РС – гр.Омуртаг (с продължителност на задължителните пробационни мерки две години и шест месеца и допълнителна пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК), а обстоятелството каква част от наказанието пробация е изтърпяно и, съответно, подлежи на приспадане на основание чл. 25, ал. 3 от НК. Така, след като е констатирал, че подсъдимият А. изцяло е изтърпял наказанието пробация по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг в периода 16.10.2013 г. до 16.04.2014 г., а изпълнението на наказанието пробация по НОХД № 116/2014 г. е било спряно, съдът е счел, че фактически по-благоприятна за осъдения е комбинацията между наложените наказания по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг и НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг. Пренебрегвайки като фактор продължителността на наказанието, което подлежи на отделно изтърпяване, районният съд погрешно е разсъждавал на плоскостта каква част от изтърпените наказания ще бъде приспадната по реда на чл. 25, ал. 3 от НК. В тази насока в атакуваното определение са изложени съображенията, че при групирането между НОХД № 135/2013 г. и НОХД № 353/2012 г. от общото най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода ще се приспадне изцяло изтърпяното наказание пробация по НОХД № 353/2012 г. на РС – гр.Омуртаг, докато при комбинацията между наложените наказания по НОХД № 135/2013 г. на РС – гр.Омуртаг и НОХД № 116/2014 г. на РС – гр.Омуртаг от общото най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода ще бъде приспадната само незначителна част от наказанието пробация (поради спирането на изпълнението му).
Критерий при определянето на общо наказание съгласно принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание (ППВС № 4/1965 г., т. 9; Р № 11/27.02.1987 г. по н.д. № 3/87 г., ОСНК на ВС) са конкретно наложените наказания за съответните престъпления, включени в съвкупностите, а не обстоятелството дали някои от наказанията са реално изтърпени. В разглеждания случай съдът на практика е осъществил дейността по приспадане на наказанията пробация, преди да се произнесе по въпроса дали са налице условията за групиране на съответните присъди. Такъв подход е незаконосъобразен, тъй като изтърпяното изцяло или отчасти наказание от някоя от присъдите се приспада, само когато наказанията по присъдите законосъобразно се групират в най-благоприятния за осъдения вариант. Приспадането се осъществява, когато вече е определено общо наказание за изтърпяване. Тази последователност недвусмислено следва от регламентираната в чл. 25, ал. 1 – ал. 3 от НК поредност: съдът първо решава въпроса за групирането съобразно принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание (чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК), а едва след това пристъпва към приспадане на изтърпяното наказание по някоя от присъдите (чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК). Следователно, изтърпяното наказание по някоя от присъдите не е водещ фактор, който определя благоприятността на съответните варианти от съвкупности, общото наказание за които се формира съгласно правилата на чл. 25, ал. 1, вр. 23, ал. 1 от НК.
С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да уважи като основателно искането на главния прокурор за възобновяване на НЧД № 210/2014 г. по описа на РС – гр.Омуртаг и отмяна на постановеното по него определение № 73 от 11.09.2014 г. Допуснато е неправилно и неточно приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 210/2014 г. по описа на районен съд – гр.Омуртаг, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 73 от 11.09.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд – гр.Омуртаг от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.



2.