1 Р Е Ш Е Н И Е № 464 София, 31 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА ............. и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2190/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. М. срещу нова въззивна присъда № 221 от 17.06.2011 г., постановена от Окръжен съд – гр.Благоевград по ВНОХД № 157/2011 г. С първоинстанционна присъда № 1001, постановена от Районен съд – гр.Разлог, на 14.02.2011 г. по НОХД № 960 по описа за 2009 г., подсъдимият е бил признат за виновен в това, че в периода 29.07.-30.07.2000 г. в в гр.Банско с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи /три броя телевизори/, собственост на Б. М., за които е предполагал, че са придобити чрез престъпление, поради което на основание чл. 215 ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.Б вр. чл. 2 ал.2 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв., като е бил оправдан по обвинението, внесено с обвинителния акт срещу него, за престъпление по чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.1 и т.4пр.2 вр. чл. 194 ал.1 от НК. Отхвърлен е бил изцяло предявения срещу подсъдимия граждански иск за имуществени вреди. С новата въззивна присъда № 221/07.06.2011 г., постановена по ВНОХД № 157/2011 г. от Благоевградския окръжен съд, е била отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че периода 29-30.06.2000 г. в гр.Банско чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи – 3 бр. Телевизори марка „Панасоник” и 2 бр.телевизори модел СГУС на обща стойност 1350 лв., както и моторен трион марка „Щил” на стойност 370 лв. от владението на Б. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. Подс. П. е бил оправдан по обвинението с предмет златни накити, 25200 щатски долара и 1000 германски марки и по правната квалификация по чл. 195 ал.2 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 370 лв., представляваща равностойността на отнетия моторен трион, като гражданският иск в останалата част е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба на подсъдимия се съдържат доводи за наличие на всички касационни основания, като в допълнението към нея наличието на съществени процесуални нарушения се обосновава с неправилна оценка на доказателствата, както и на игнориране на факта, че нито едни от дактилоскопните следи не съвпадат с отпечатъците на подсъдимия. Сочи се, че при правилна оценка на доказателствата би следвало да се стигне до извод за недоказаност на обвинението, какъвто не е направен от въззивния съд. Излагат се аргументи за неотчитане на всички смекчаващи отговорността на П. доказателства. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на присъдата в частта на наложеното наказание, което да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец М. се съдържат доводи и за трите касационни основания. Твърди се, че неправилно въззивният съд е оценил доказателствата, като е игнорирал показанията на свидетелите М. относно липсващите накити и пари, без да изложи мотиви в тази насока. Това е довело до неправилното квалифициране на престъплението по чл. 195 ал.1 от НК вместо по чл. 195 ал.2 от НК, както и до неправилно отмерване на размера на гражданския иск. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се сочи, че неправилно са били изключени показанията на св. К. Р. от доказателствата по делото, както и че неправилно подсъдимият не е бил оправдан по първоначалното обвинение, по което е внесен обвинителния акт. Твърди се липса на мотиви в частта на същите, с които съдът е отказал да кредитира показанията на членовете на пострадалото семейство в частта им относно отнетите пари и златни накити. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа с твърдението за неотчитане на всички отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с несъответствието му с чл. 36 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да се признае за виновен по първоначалното обвинение и да му се наложи съответно на него наказание /каквото правомощие ВКС не притежава/, както и да се уважи изцяло гражданския иск и да му се присъдят направените разноски. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му не се явяват, въпреки редовното им призоваване. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата срещу въззивната присъда по изложените доводи и с направените в нея искания. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Твърди, че въззивната присъда страда от допълнителен недостатък предвид неприсъждането на направените пред въззивния съд разноски от частния обвинител и граждански ищец. Представителят на ВКП намира и двете жалби за неоснователни, тъй като всички доказателства са обсъдени и правилно оценени от въззивната инстанция. Правната квалификация е правилно приложена с оглед установените факти, а наложеното наказание е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец са частично основателни. На първо място, с атакувания въззивен акт е била приета за установена фактическа обстановка, посочена от прокурора с обвинителния акт, като единствената разлика във фактическата обстановка на въззивната присъда е размерът на предмета на престъплението. Именно с оглед на това обстоятелство се навеждат и основните доводи на жалбоподателите – подсъдимият, претендиращ, че е признат за виновен и осъден вследствие на неправилен анализ на доказателствата, от които не може да се направи извод за отнемане на пет бр. телевизори, след като са намерени и иззети само три, а частният обвинител – че неправилно са игнорирани доказателства, установяващи, че предмет на кражбата са и златни накити, и валута в определен размер. Във въззивната присъда е прието, че съдът е намерил за доказано обвинението срещу подс. П. по отношение на предмета, за който го е признал за виновен, въз основа на показанията на членовете на пострадалото семейство, които са подкрепени от други доказателства – показанията на св. С. и на св. З. /стр.5 и 6 от мотивите/. В същото време е отказал да кредитира показанията на пострадалите М. в частта им относно липсващите златни накити и пари със съображението, че те са единствените доказателства, които са противоречиви по отношение на размера и мястото на съхранението им, в подсъдимия не е намерена никаква част от тях, както и че това са единствените показания в подкрепа на обвинението. От мотивите към въззивната присъда по никакъв начин не е видно втората инстанция да е направила задълбочен анализ на доказателствената маса, касаеща предмета на престъплението. От една страна е приела, че показанията на пострадалите са противоречиви, а от друга, че не се потвърждават от други доказателства. В същото време не е подложила на съмнение тяхната достоверност. В мотивите /стр. 7/ окръжният съд декларативно е отбелязал, че в показанията на семейство М. са налице противоречия относно сумата и бижутата и къде са се намирали те. Липсва посочване в какво се изразява това противоречие, кое е спорното в показанията, както и на кого точно от всички свидетели. Въззивният съд не е използвал процесуалните възможности, които му дава НПК за изясняване на противоречията. На първо място, ако показанията на всеки от свидетелите Б. М., В. М. и М. М. са били вътрешно противоречиви, съдът е имал възможността да приобщи по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК към доказателствата по делото техните показания, давани пред друг съдебен състав /свидетелите са били разпитвани неколкократно – по НОХД № 367/2006 г. на Разложкия РС, както и по същото НОХД № 960/2009 г., но пред друг състав на съда/. На второ място, ако показанията на тези свидетели са били противоречиви помежду си, съдът е разполагал с възможността на осн. чл. 143 от НПК да проведе очна ставка между тях. Като не е използвал никоя от възможностите на процесуалния закон, въззивният съд сам се е поставил в невъзможност да достигне до обективната истина относно фактите, предмет на доказване или поне до извода, че след като е изчерпал всички процесуални възможности за това, не би могъл да приеме за установено обстоятелството, че подсъдимият е отнел златни накити и пари от пострадалите. Едва тогава той би имал възможност да приеме, че обвинението в тази му част не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Съдът е приел, че липсват други доказателства относно предмета на престъплението. По делото обаче са останали необсъдени показанията на св. М. / л. 236 от НОХД № 960/09г./, съдържащи определени факти, касаещи предмета на доказване. Те, заедно с констатацията , че при предходното разглеждане на делото е бил разпитан като свидетел и друг член от семейството на пострадалите – Г. М. /л.24/, който впоследствие не е давал показания, е следвало да мотивират въззивния съд да събере допълнителни доказателства с оглед задължението му по чл. 107 ал.2 от НПК. От мотивите на атакуваната присъда не се установява как доказателствено е било обезпечено вътрешното убеждение на съда, че подс. П. е отнел пет броя телевизори от владението на М., след като самият съд е приел, че обвинението се установява от показанията на св. С., на когото обаче са занесени само три телевизора, колкото са и върнати на пострадалия. Самите свидетели М. твърдят, че са им отнети пет броя телевизори. Спорният брой на отнетите телевизори е част от предмета на доказване и вероятно /поради липсата на мотиви в тази насока/ по отношение на разликата от два телевизора са кредитирани показанията на членовете на пострадалото семейство. Това обаче противоречи с другата част на мотивите, касаеща останалия спорен предмет на престъплението. Всеки съд, който има право да установява факти в наказателния процес, е свободен в рамките на доказателствената съвкупност да отдаде предпочитания на определено доказателствено средство, но е задължен да посочи защо възприема точно определен подход. Именно това посочване всъщност подлежи на инстанционен контрол, който следва да провери дали законосъобразно е формирана волята на съда или не. В настоящия случай са основателни доводите и на частния обвинител и граждански ищец, и на подсъдимия, че въззивният съд не е направил задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Процесуалното поведение на окръжния съд противоречи на принципа, заложен в чл. 14 от НПК, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По същество съдът не е изложил мотиви по отношение на спорните факти по делото, елемент от предмета на доказване, доколкото безспорно касаят обстоятелства от кръга на чл. 102 от НПК. С оглед на изложеното жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец са основателни в тези им части. Не се констатират обаче останалите сочени процесуални нарушения. На първо място, не почива на закона твърдението, съдържащо се в жалбата на частния обвинител, че неоснователно съдът не е взел предвид признанието на фактите, направено от подсъдимия при предходно разглеждане на делото, както и дадените обяснения на досъдебното производство, в които е признал фактите, касаещи предмета на доказване. При второто първоинстанционно производство по делото /НОХД № 317/2008г./ подсъдимият е направил искане за провеждане на производство по Глава Двадесет и седма, но в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК. В това производство не се изисква той да прави признание на фактите по обвинителния акт, а само да изрази воля да не се разпитват определени и или всички свидетели и вещи лица. В случая липсва каквото и да е обяснение от страна подсъдимия, за да може да се приобщава по какъвто и да е процесуален ред. Дори и да беше проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, отново не би била налице възможност за приобщаване на тези изявления, тъй като те по естеството си не са обяснения – единственото доказателствено средство, чрез което могат да се събират доказателства, изхождащи от подсъдимия. Не е била налице и възможност да се ползват обясненията на П. от досъдебното производство, доколкото спрямо тях не е била използвана процесуалната техника на чл. 279 от НПК, но същата е била и неприложима. Не е основателен доводът за неправилно изключване на показанията на св. К. Р.. Още първоинстанционният съд е установил, че той е извършвал действия по разследването, поради което за него съществува забраната на чл. 118 ал.2 от НПК да бъде разпитван като свидетел. Като е игнорирал показанията на Р. от общата доказателствена съвкупност, съдът не е допуснал каквото и да е процесуално нарушение, а е спазил закона. Не почива на материалите по делото и твърдението в жалбата на частния обвинител, че липсва оправдаване на подсъдимия за разликата между първоначалното обвинение срещу него и това, за което е бил признат за виновен. Въззивната присъда съдържа изричен оправдателен диспозитив относно правната квалификация и предмета на престъплението, за което е прието от съда, че са останали недоказани, поради което въззивната присъда отговаря на изискванията на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК. Следва обаче да се има предвид, че постановяването на оправдателен диспозитив при наличието на оправдателни доказателства, какъвто е настоящият случай, не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за предмета на престъплението. Това е и претенцията на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец в настоящия процес. След като обаче е налице игнориране на определени доказателства поради това, че те изобщо не са били обсъдени, а други са обсъдени частично и само декларативно са обявени за противоречиви, не може да се приеме, че е спазено изискването на чл.14 от НПК и че съдът е направил единствено възможния верен правен извод. Не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако той е игнорирал част от доказателствата и не е дал отговор за тяхната достоверност. При положение, че съдът е направил изводите си относно предмета на престъплението само върху част от доказателствените източници, а други изобщо не е обсъждал, въпреки че отговорът дали са достоверни и следва ли да насочват към същия или друг извод за предмета е бил решаващ за изхода на делото по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на съда са направени в нарушение на процесуалните правила. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Те по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Благоевградския окръжен съд. Поради това обстоятелство не е необходимо да се отговаря на останалите доводи в касационните жалби /вън от тези, получили отговор в настоящето решение/, доколкото те могат да бъдат пререшени в хода на новото въззивно производство. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения при необходимост и с провеждането на въззивно съдебно следствие. Съдът трябва да изследва и въпроса за направените разноски от частния тъжител и граждански ищец във въззивното производство, доколкото се твърди, че те не са били присъдени, но в делото не се съдържат каквито и да е данни за това дали са направени и в какъв размер. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 221 от 17.06.2011 г., постановена по ВНОХД № 157/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.