Р             Е           Ш             Е            Н           И          Е                                                             №  248                                         гр. София,   20.04.2010 г.                                       В       ИМЕТО      НА       НАРОДА                             Върховният касационен съд на република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 16 март през 2010 г., в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4247/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2973/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Прието е, че решението на ГС противоречи на задължителна практика на ВКС - ППВС №7/73 г., т.2, по съществения за спора въпрос: представлява ли принос за увеличение на наследството дадената от ищеца на наследодателя му приживе сума, вложена в покупката на процесния апартамент. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Й. П. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответницата с пр. осн. чл.12, ал.2 от ЗН - за сумата от 26 000 лв., представляваща пресметнато в пари увеличение на наследството, за което ищецът е спомогнал приживе на наследодателя и не е бил възнаграден по друг начин. Прието е, че приносът на сънаследника - ищец за увеличаване на наследството /за закупуване на наследствения апартамент/ е каузален – с дарени на наследодателя пари, може да се отчете с признаване на частична трансформация на тези лични на последния средства в имота и оттам- на по –голям дял от него, но не и по иск с пр . осн. чл.12, ал.2 от ЗН, възмездяващ невъзнаграден некаузален принос на сънаследника. Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни и необосновани: Според ППВС №7/73 г.размерът на наследствения дял на сънаследника не може да бъде уголемен поради приноса му за увеличаване имуществото на наследодателя по чл.12, ал.2 от ЗН. Сънаследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари – в случая искът е само за последното, тъй като претенцията не е била заявена в делбата /определение по делото на ВКС – ч.гр.д. №216/05 г./. Искът по чл.12, ал.2 от ЗН е особено приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин / с дарение, завещание, ползване на имота за определено време/. Наследникът може да иска това увеличение да се пресметне в негова полза в размера, който има при делбата, а не към момента на разходване на средствата за увеличение на наследството – Р №311/92 г. на ВС на РБ. От така приетото тълкуване на закона в задължителната и без задължителен характер практика на ВКС, в конкретността на настоящото дело се налагат следните изводи: Установено и безспорно е, че ищецът като наследник – син, на Г. Д. , поч. през 1992 г., дал на наследодателя през 1974 г. сумата 4026 лв. / удостоверение на л.8/, използвана за закупуване на ап.66, в гр. С., кв. Люлин, бл.329, вх. В, за цена от 8292 лв., с договор от 22.06.76 г. – л.39. Апартаментът е закупен през време на брака на наследодателя с М. Д. , поч. през 2002 г., чийто наследник е ответницата по иска Й. П. и придобит в бездялова СИО от съпрузите. Делба на апартамента е допусната на осн. чл.69 от ЗН при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца по настоящото дело К. Д. и 2/3 ид.ч. – за ответницата Й. П. , с решение по гр.д. №2511/03 г. от 30.06.03 г. Ищецът е сънаследник, допринесъл за увеличаване стойността на наследството / чрез намаляване на задълженията за наследствения имот/ с безвъзмездно дадените на наследодателя средства. Не всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните за такъв договор – чл.225, ал.1 от ЗЗД. В случая данните по делото сочат на нравствени недоговорни отношения на взаимопомощ между баща и син - синът помогнал на баща си с пари за заплащане цената на имота и така е спомогнал за увеличаване на наследството, което съставлява, без да е възнаграден по друг начин. Затова има право да иска увеличението да се пресметне в пари към момента на делбата / в съотношението спрямо стойността на имота към придобиването му -48,5%/. От заключението на в.л. Полихронова се установява, че пазарната цена на имота към делбата е 62 100 лв. или искът по чл.12, ал.2 от ЗН е основателен за сумата от 20 023 лв., според припадащия се на ответницата дял. Въззивното решение е неправилно в частта, с която до този размер искът е отхвърлен, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска в този размер. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО на Софийски градски съд по гр.д. №2973/07 г. от 25.04.08 г. в частта, с която искът по чл.12,ал.2 от ЗН е отхвърлен за сумата от 20 023 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Й. О. П. да заплати на К. Г. Д. на осн. чл.12, ал.2 от ЗН сумата от 20 023 /двадесет хил. и двадесет и три/ лв. – пресметнато в пари увеличение на наследството, за което е спомогнал сънаследникът ищец. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: