Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 207   София,24.02.2010 година                       В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      МАРИЯ СЛАВЧЕВА                   при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  578/2008 г.             Производство по чл.290 и сл.ГПК.           Образувано е по касационна жалба на Л.И.М. срещу решение № 287 от 22.04.2008 г. по гр.д.№ 120/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 24.09.2007 г. по гр.д.№ 120/2007 г. на Етрополския районен съд в частта, с която “О. З. К” АД е осъдена да заплати на касатора сумата 3 139 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.09.2006 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 125,56 лв. и е прекратено производството по предявения обратен иск на Л.И.М. от гр.Етрополе срещу “О.З.К” АД  за посочената сума като недопустимо. С определение № 513 от 11.08.2009 г. настоящият състав е дапуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса   налице ли е правен интерес за деликвента от  предявяването на обратен иск срещу застрахователя на увреденото лице, обусловен от отговора  на въпроса суброгира ли се той в правата му с изплащането на присъденото  на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени и неимеществени вреди, по отношение на който са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът поддържа, че е еналице правен интерес от предявения срещу застрахователя обратен иск, тъй като в резултат на неоснователния му отказ да изпълни задълженията си по сключения застрахователен договор е осъден да заплати на увреденото лице по предявения срещу него пряк иск суми, които самият застраховател дължи. Ответникът по касация “О.З.К”АД не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Ответницата по касация Вержиния Георгиева Аспарухова изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на съдебни разноски. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК,  приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че за касатора липсва правен интерес от предвяването на обратен иск срещу застрахователя за заплащане на сумата, която с влязлата в сила част на първоинстанционното решение е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на собственичката на застрахования при ответника лек автомобил по застраховка “пълно каско” като обезщетение за виновно причинените й щети, настъпили при предизвиканото от него ПТП. Изложени са съображения, че при изплащане на присъденото обезщетение от прекия причинител на увреденото лице, застраховано с договор за имуществена застраховка, застрахователното дружество се освобождава от задължението си да заплати застрахователно обезщетение (чл.213, ал.5 КЗ), а в случай, че застрахователят изплати  застрахователното обезщетение на увреденото лице на основание сключения между тях застрахователен договор, то застрахователят е този, който встъпва в правата на застрахования срещу причинетеля на вредата. Т.е. и в двете хипотези според съда деликвентът няма право да получи застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице, а има право единствено на обезщетение от своя застраховател по застраховка “гражданска отговорност”, ако е удоволетворил увреденото лице (чл.229 КЗ). От това е направен извод, че не е налице правният интерес от привличането на застрахователя като трето лице помагач, поради което  искът, предявен срещу него от касатора е счетен за недопустим. Въззивното решение в обжалваната му част е правилно      Твърдението на касатора, че по същественият процесуалноправен въпрос относно  наличието на правен интерес за предявяването му на обратен иск срещу застрахователя даденото от съда разрешение е незаконосъобразно е правно несъстоятелно. Макар и да липсва изрично произнасяне на въззивния съд по повдигнатият въпрос, доколкото същността на  суброгаторния иск, на какъвто касаторът по същество поддържа че е носител, е правно регламентирана в разпоредбата на чл.74 ЗЗД, то с отричането му такова да е възникнало в негова полза налага извода, че по този въпрос е налице произнасяне с  решението.   Постоянно и съобразено със закона е разбирането, изразено в практиката на съдилищата, в т.ч. и на ВКС, че право на регресен иск, а оттам и на суброгационен иск има само това трето лице, което като е изпълнило едно чуждо задължение, е имало правен интерес да стори това. Наличието на тези предпоставки, визирани в чл.74 ЗЗД не са налице в конкретния случай. Задължението на касатора да обезщети собственичката на увредения от него лек автомобил е израз на установения в чл.45, ал.1 ЗЗД принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е приничил другиму, при положение, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, репарирайки  претърпените от ищцата вреди, касаторът изпълнява свое собствено, а не чуждо задължение, т.е. в случая отсъства основната предпоставка за възниване на суброгационно право в лицето на деликвента. Нещо повече,  тъй като самият той е длъжник, то неговото изпълнение към застрахованата ще погаси правата й по застрахователния договор, т.е. вземането й към застрахователя за заплащане на обезщетение. Изложеното позволява да се обобщи, че деликвентът не разполага с регресен иск срещу застрахователя на увреденото от него лице, тъй като изпълнявайки свое собствено задължение, той няма качеството на трето лице и не може да  се суброгира в правата на застрахования по имуществените застраховки. Правото на обратен иск може да бъде упражнено от деликвента само срещу неговия застраховател по застраховка “гражданска отговорност”.       В разглеждания случай обаче ударът върху автомобила, настъпил по вина на касатора по време на управлението, предоставено му от ищцата не съставлява покрит от застраховка “Гражданска отговорност” застрахователен риск. Поради това, като пряк причинител на вредите, самият той дължи  на застрахователя възстановяване на обезщетението,  което последният би платил на ищцата. Нещо  повече,  при предявен  срещу застрахователя иск, то именно той, поради суброгиране в правата на застрахованата, би имал правен интерес да предяви  регресен иск срещу касатора – чл.213, ал.1 КЗ.   С така изложената правна аргументация настоящият състав по същество дава отрицателен отговор на въпроса налице ли е правен интерес за деликвента да предяви обратен иск срещу застрахователя на увреденото лице, застраховано по застраховка “Автокаско”. Настоящият състав намира, че в полза на ответницата по касация В.Г.А не е възникнало право на разноски по делото. Макар и вписана в списъка на призованите лица, тя не е страна по настощото производство, предмет на което е само решението в частта, с което въззивният съд се е произнвесъл по допустимостта на обратния иск. Решението в частта, с което предявения от нея иск е уважен не е обжалвано и е влязло в сила, затова тя не е имала интерес да бъде представлявана от адвокат пред касационната инстанция, респ.  няма право на направените при липса на основание  разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение                                      Р    Е    Ш    И:     ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 287 от 22.04.2008 г. по гр.д.№ 120/2008 г. на Софийски окръжен съд в обжалваната му част.                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: