ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420/12.06.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 2569 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. К. З. обжалва решение № 1993 от 25.07.2018 г. по гр.д. 4960/17 г., САС, 2 състав, в частта с което е отменил изцяло в осъдителната част решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен иска й за сумата от 27 000 лв по иска с правно основание чл. 226 от КЗ отм и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска й с правно основание чл. 226 от КЗ отм. до размер от 40 000 лв. и по отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Излага съображения за незаконосъборазност на решението като при преценка доказателственото значение на представена от третото лице помагач разписка за изплатена сума на пострадалата от 500 лв, съдът бил приел, че няма доказване на възражението за унищожаемост на волята на пострадалата и при приложение най-общо на ТР 1/2014 г. на ОСТК, е приел изводът, че на ищцата не се дължи обезщетение. Счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно. На първо място, липсвала спогодба. На второ място не бил съобразил всички критерии за определяне на обезщетение. Счита, че е доказан по размер иска й за 50 000 лв като пред настоящата инстанция го поддържа за 40 000 лв. Освен това излага съображения, че липсва съпричиняване. Моли да се отмени решението изцяло и да й се присъди обезщетение от 40 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Какви са предпоставките, при чието наличие, извънсъдебната спогодба може да обвърже съда, ако в последната не е очертано споразумение по материалното гражданско правоотношение, което е напълно идентично с това, което е предмет на съдебната спогодба и може ли да обвърже съда? В частност, предвид факта, че с процесното дело се претендира компенсиране на конкретно посочени вреди от ПТП, а в разписката, не се сочат никакви вреди, може ли да се приеме идентичност на предмета на съдебния спор и разписката. В този смисъл като е приел, че се компенсират вреди, които не са взети предвид, позовава се на решение № 161 от 17.01.2013 г. по т.д. 1040/11 г. 1 ТО на ВКС.

2. Допустим ли е в предварителният отказ от иск, който не е адресиран до съда в рамките на висящо съдебно производство в съответствие с изискваният на чл. 233 от ГПК? Посоченият въпрос бил разрешен в противоречие с решение № 780 от 19.12. 1995 г. по н.д. 751/95 г. 2 НО и бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не били изрично уредени нормативно и било налице противоречивото им разрешаване - основание по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

3. Предвид установеното в чл. 365, ал.1 от ЗЗД, че споразумението следва да съдържа обичайните за една спогодба взаимни отстъпки за страните, ако частен документ не съдържа обичайните за една спогодба взаимни отстъпки за страните и е с очевидно неизгодни за едната страна условия, налице ли е споразумение по смисъла на чл. 365, ал.1 от ЗЗД?

4. Длъжен ли е съдът при тълкуване на представената процесна разписка - приета за спогодба от него, да установи волята на страните, за да установи има ли изразена ясна и недвусмислена воля на ищцата, че всички вреди от процесното непозволено увреждане се обезщетяват с посочената сума от 500 лв, и че ищецът няма други претенции по отношение на застрахователя, който гарантира компенсиране на действителните вреди? Позовава се на разрешаването на този правен въпрос в противоречие с разрешенията в решение № 50 от 18.05.2017 г. по т.д. 598/16 г. 2 ТО - основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. А също така счита, че е налице противоречие в практиката и намира, че по отношение на същия въпрос е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

5. Предвид факта, че съдът отхвърля иска, като се позовава на ТР 1/14 г. на ВКС следвало да се отговори на въпроса: налице ли са предпоставки за ограничаване на отговорността на застрахователя и относима и задължителна ли е т. 1 от ТР 1/14 г. на ТК на ВКС при липса на уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента и определено по размер и присъдено от съда обезщетение на пострадалия срещу деликвента. Налице ли са основания обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на сума, посочена като удовлетворяваща и получена от пострадалия в разписка /декларация/ спогодба, която не представлява определено от съд и присъдено обезщетение срещу деликвента? Счита, че е налице постановено решение в противоречие с посоченото тълкуването решение - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Но освен това счита, че е налице допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

6. Какви са възможностите на съда при условията на предявен срещу застрахователя иск за компенсиране на вреди от деликт, при представена разписка/спогодба между пострадалия и деликвента за получена от пострадалия сума, различна от претендираната и определена за справедливо от съда по прекия иск - да приспадне получената от пострадалия сума от общия размер на обезщетението или да отхвърли иска поради наличие на спогодба? Въпросът бил разрешен в противоречие с решение № 50 от 18.05.2017 г. по т.д. 598/16 г. 2 ТО на ВКС - основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК и решение на САС.

Освен посочените основания се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - очевидна неправилност на съдебното решение.

Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване. Правилно съдът бил приел, че волеизявлението на пострадалата А. К. З. в посочения документ било ясно и еднозначно формулирано. Същата била заявила, че е напълно удовлетворена от така получената сума от 500 лв за причинените й болки и страдания и няма никакви претенции към деликвента Н. П. Д. относно процесното ПТП. Вземайки предвид заявлението на пострадалата, както и недоказаните твърдения за манипулиране на нейната воля при подписване на споразумението, въззивният съд правилно бил отъждествил предмета на настоящия правен спор с този на спогодбата - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от А. З. болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.07.2015 г. ПТП. Неоснователни били твърденията, че процесната разписка не се отнася за отношенията между страните по делото - ищцата и ответника, а не деликвента. Неоснователно било твърдението, че е налице споразумение по чл. 365 от ЗЗД. Неоснователно било оплакването за нарушение на ТР 1/2014 г. Излага съображения, че размерът на обезщетението следвало да бъде съответен на благосъстоянието на домакинствата, размера на МСРЗ , икономически ръст, което означавало, че лимитите на отговорност в едни и същи страни - членки на ЕС не формирали размер на конкретно застрахователно обезщетение, тъй като не отчитали конкретната икономическа обстановка , както и другите критерии по чл. 52 от ЗЗД.

Третото лице помагач Н. П. Д. не е изразил становище.

Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени осъдителното решение на първоинстанционния съд в осъдителната част и да потвърди в отхвърлителната част, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. Установено е наличието на договор за застраховка и право на ищцата да претендира от застрахователя обезщетение за действията при управление на МПС и осъществяване на ПТП на 09.07.2015 г. Освен това е прието, че от третото лице помагач е представена разписка за това, че пострадалата е получила сумата от 500 лв за причинените й увреждания от неимуществено естество и в пряка връзка с посоченото ПТП. Прието е, че не е доказано възражението, че е налице унищожаемост на волята й, както и че с оглед визираните в ТР 1/14 г. на ОТСК предпоставки за ограничаване на отговорността на застрахователя до тази на деликвента. Изводът следвал от естеството на отговорността на застрахователя - функционална спрямо отговорността на ползващия се от застраховката извършител на непозволено увреждане както по основание, така и по размер. Прието е какви уврежданият е доказано, че е получила пострадалата и е прието , че уврежданията предхождат издаването на разписката, както и че не е доказано влошаване на очния статус на пациентката след това и причинната връзка на състоянието на очите с катастрофата. Изводът на САС е, че пострадалата носи доказателствена тежест да установи наличието на вреди, излизащи от обхвата на постигнатото с деликвента споразумение и не установила наличието на такива. Поради това постановеното решение следвало да се отмени.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва на основанията, предвидени от законодателя в нормата на чл. 280 от ГПК като за основанията по чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК съдът следи и служебно, а основанията по чл. 280, ал.2 пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК следва да са обосновани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК. Върховният касационен съд може служебно да допусне касационно обжалване, ако установи, че е налице вероятност решението да е нищожно или недопустимо. В настоящия случай не може да се установи, че са налице основания, сочещи на вероятност решението да е нищожно. В съдебната практика се съдържат разяснения, които съдържат основания за нищожност на съдебното решение като това са случаите когато е налице незаконен състав, както и когато се заповядва нещо невъзможно или е абсолютно неразбираема волята на съда. В настоящия случай, не може да се направи извод, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно. Не може да се установят и предпоставки, изключващи правото на иск или ненадлежното му упражняване или процесуални пречки за постановяване на съдебното решение. Поради това не е вероятно решението да е недопустимо. Поради това не са налице основания по чл. 280, ал. 2, пр.1 и 2 от ГПК.

Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2 т. 3 от ГПК, обосновано съобразно задължението му от касатора. Налице е соченото основание тогава когато не се извършва проверка на правилността на решението с оглед съответствието му на събраните по делото доказателства и правилно приложение на закона. Очевидно неправилно ще е това решение, което съдържа такива изводи, които са в грубо нарушение на материалния закон или са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, за които съдът не следва да извършва същинска проверка. Това би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма или в обратен на действителния й смисъл, което основание може да се установи без същинска проверка. А също така и ако изводите на съда са изградени в нарушение на формалната логика. В настоящия случай, не може да се направи извод, че решението е очевидно неправилно. Изводите на съда следва да се проверят, за да се прецени дали са в съответствие с доказателствата по делото. А това изключва наличието на основание очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК.

Освен посочените основания, законодателят е предвидил и основание по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК, съгласно които допускането касационно обжалване на въззивното решение изисква касаторът да е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора.

В настоящия случай по отношение на посочения първия правен въпрос, така както е формулиран въпросът, не е разрешаван по делото. Липсва представяне на извънсъдебна спогодба. Дори да се приеме, че касаторът визира представената по делото разписка, то въззивният съд не е разглеждал въпрос за идентичност между компенсираните вреди, за които разписката свидетелства, че са заплатени и претендираните вреди. Въззивният съд е приел, че е налице идентичност между доказания според този съд размер на вредите и полученото като обезщетение от деликвента парично обезщетение. Поради това посоченият правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е приел, че е налице идентичност на обезщетените вреди, за което според този съд свидетелства представената разписка, поради това, не може да се приеме, че е разрешен правен въпрос за наличие на спогодба по материално правоотношение, което да е напълно идентично с предмета на спора. Въззивният съд е приел, че липсват вреди в по-голям размер от вредите, които са обезщетени от деликвента и с оглед функционалната отговорност на застрахователя, той не дължи обезщетение в по-голям размер. Законодателят изисква като общо основание за допускане касационно обжалване, правният въпрос да е обоснован от касатора като същият следва да е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обосновал изхода на спора. В случая с поставения 1 правен въпрос не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като макар и в предмета на делото да е включен въпросът за това какви са вредите и дали е налице обезщетение, то въззивният съд е направил решаващ извод, че наличието на вреди е обезщетено от деликвента, без да съпоставя претърпените вреди и вредите, за които евентуално е получено обезщетение. При липсата на мотивирано общо основание за.допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, не може да се извърши преценка и на сочените допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280 от ГПК. Следва да се отбележи, че и решенията по наказателни дела и присъди не са включени в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК като допълнително основание, така както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на посочения 2 правен въпрос. Липсва разрешаване на правен въпрос за предварителен отказ от иск. Формулировката в разписката за признание за получената сума, представлява репариране на вреди, не е обсъждана конкретно от въззивния съд, като и въззивният съд не е възприел наличие на предварителен отказ от иск. Ето защо този въпрос не може да се съставлява общо основание за допускане касационно обжалване на решението.

По отношение на посочения 3 правен въпрос. Така посоченият правен въпрос не е разрешен от съда и не е обусловил решението по делото. Въззивният съд е приел, че ищцата е получила сумата от 500 лв, представлява точен паричен еквивалент на установените в процеса болки и страдания от пострадалата и не се установяват други вреди, за да се приеме за основателен иска. Не е разглеждан въпросът за условията на спогодбата и дали съдържа явно неизгодни условия. В този смисъл не е обосновано основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на правен въпрос 4. Въззивният съд е установил волята на пострадалата - да получи сумата в обезщетение за причинените й вреди. Въззивният съд е приел, че е налице увреждане, но доказателствената тежест за това, че претърпените от ищцата неимуществени вреди като болки и страдания от увреждането са в размер, за който е обезщетена от третото лице помагач – деликвент, а това изключвало отговорността на застрахователя поради получаване вече на обезщетение за вредите. Едновременно с това прави извод, че с оглед събраните по делото доказателства ищцата, чиято е доказателствената тежест, не установява по-голям размер на вредите от вече получената сума от 500 лв. Така всъщност, позовавайки се на анализа на доказателствата по делото, въззивният съд е формирал извода си с оглед зачитане получената от пострадалата сума като изцяло репарираща претърпените от нея вреди. Но въззивният съд не е разсъждавал за наличието или липса на претенции по отношение на застрахователя, а е приел, че с оглед доказаните вреди в процеса, то изцяло съответно на тези вреди е обезщетение в размер на 500 лв. Не е обоснован изхода на спора от наличието или не на право на обезщетение за различни вреди от доказаните според въззивния съд в процеса. Поради това не е налице общо основание за допускане касационно обжалване по поставения правен въпрос. Липсата на общо основание изключва изследването на сочените допълнителни основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на правен въпрос 5 - Въпросът за това дали следва да се зачете заплатената сума като репариращи вредите на пострадалия от деликвента, е включен в предмета на делото, е подготвил е решението по делото, но не обусловил изхода на спора. Обуславящия изхода на спора извод е, че въззивният съд е приел, че установените чрез експертизата увреждания на пострадалата не са в по-голям размер от полученото от нея обезщетение от деликвента. Ето защо правният въпрос , по поставения от касатора начин, не е разрешаван. Така посоченият въпрос не може да обуслови достъп до касационно обжалване. Сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК не са обосновани.

По отношение на правен въпрос 6 – В случая въззивният съд е разрешил правния въпрос за наличието на получено обезщетение за вреди от пострадалото при пътно-транспортно произшествие увредено лице, получено от деликвента, и претенция на увреденото лице, отправена срещу застрахователя на основание застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при същото пътно-транспортно произшествие и е приел, че с оглед представена разписка по делото пострадалото лице е получило обезщетение в размер, адекватен на доказаните в процеса причинени вреди. В случая поставеният правен въпрос е свързан с определяне обезщетението за неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, по справедливост с оглед критериите, предвидени в чл. 52 от ЗЗД и с полученото реално обезщетение от деликвента. По отношение на този правен въпрос касаторът сочи решения на ВКС, като според него въззивният съд в случая е разрешил посочения правен въпрос в противоречие с така посочените решения. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил крайното решение по делото. С оглед поясненията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т.1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, да уточнява поставения от касатора правен въпрос, въпросът следва да се формулира по следния начин: Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 от КЗ отм. и определяне на това обезщетение съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента. Този въпрос не е разрешен в противоречие със сочените от касатора решения на Върховния касационен съд, но е налице соченото от касатора допълнително основание – чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, доколкото на съда служебно е известно наличието на Тълкувателно решение 1/30.01.2017 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед тълкуването, извършено в посоченото тълкувателно решение по задължителен начин, настоящият съдебен състав, намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението на съотношението на притезателните права на пострадалото лице спрямо деликвента и спрямо застрахователя и обвързващото действие на спогодбата между деликвента и пострадалото лице с оглед функционалната връзка между отговорността на деликвента и на застрахователя, както и размера на обезщетението, определено съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД, така както са разяснени в ППВС 4/68 г. и трайната практика на ВКС.

Това обуславя извод, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения 6 правен въпрос. Наличието на посоченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По изложените съображения ще следва да се допусне касационно обжалване на посоченото въззивно решение.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1993 от 25.07.2018 г. по гр.д. 4960/17 г., Апелативен съд – София, ГК, 2 състав в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: