О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 София, 24.02.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 251/ 2017 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №3947 от 25.11.2016 г. по ч.гр.д.№4953/2016 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Определение № 4364 от 10.08.2016 г. по т.д. №575/2016 г. на СГС, с което производството по делото по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, предявен от [фирма] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на гр.д. №2612/2016 г. на СГС по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] срещу И. П. М. - едноличен собственик на капитала на Е. и поръчител по договора за кредит, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че производството по несъстоятелност на [фирма] е във фазата на осребряване, след извършване на което вземането му ще бъде погасено на основание чл.739 ТЗ, включително и срещу поръчителя по договора за кредит. Поддържа, че тъй като заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417 т. 2 ГПК, и извлечението от счетоводните книги доказва действителното съществуване на дълг, е неотносима посочената от първоинстанционния съд съдебна практика, касаеща издадена заповед на основание документи по чл. 417 т. 9 ГПК. Обосновава, че дългът е доказан, затова на основание чл. 147 ЗЗД отговорността на поръчителя може да бъде ангажирана, и възразява срещу неправилно твърдение на първоинстанционния съд, че при отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК, поръчителят няма да може да се обезщети. Сочи, че са налице всички предпоставки за провеждане на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК и че вземането на Банката е потвърдено с Решение №773/15.04.2016 г. по т.д.№ 341/2016 г. на САС; обсъжда приетото от САС за неоснователност на направените по това дело възражения от длъжника, за когото се иска откриване на производство по несъстоятелност [фирма], и заключава, че с постановеното решение е установено, че Банката има изискуеми вземания от търговски сделки по см. на чл. 608 ал.1 т.1 ТЗ и може да иска откриване на производство по несъстоятелност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. т. 3 ГПК по въпроса за прилагане разпоредбите на чл. 229 ал. 1 т. 4, вр. чл. 417 ГПК, вр. чл. 739 ТЗ: Следва ли да се допусне спиране на образувано производство по иск по чл. 517 ал. 4 ГПК срещу дружествени дялове на поръчител по задължения на дружество в несъстоятелност, за което задължение ще се погаси на основание чл. 739 ТЗ. Искането обосновава с доводите, че при прекратяване производството по несъстоятелност срещу [фирма], вземането на Банката ще се погаси и срещу поръчителя, като Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните си книги - достоверно доказателство за съществуване на дълга. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], чрез управителя И. П. М. - от [населено място] оспорва същата, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, на производството по делото по чл. 517 ал. 4 ГПК, до приключване на гр.д. №2612/ 2016 г. на СГС с предмет иск за установяване вземане на Банката по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК срещу И. П. М. - едноличен собственик на капитала на Е. и поръчител по договора за кредит. Изложени са съображения, че по предявения от Банката иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на ответното дружество, е образувано гр.д.№ 1021/ 2013 г. на СГС, спряно срещу длъжника поради откриване за него на производство по несъстоятелност, а срещу поръчителя искът е отделен в т.д.№ 2612/2016 г. на СГС. Направен е извод, че изходът на настоящото дело, е обусловен от този по т.д.№ 2612/ 2016 г. на СГС, тъй като ищецът с конститутивния иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, е упражнил правото да иска прекратяване на дружеството, което в качеството на трето задължено лице осуетява изпълнението върху припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на запорираните му дружествени дялове, като вземането на ищеца не е безспорно и не е установено със сила на пресъдено нещо - това не е станало с решението по т.д.№ 5669/2012 г. на СГС за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], в което не се решава въпросът за съществуването и размера на вземането. Съдът е заключил, че на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е налице връзка на преюдициалност, като наличието на висящо изпълнително производство, е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, а отхвърлянето на иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК - отричане съществуването на вземането на взискателя със сила на пресъдено нещо - би довело до прекратяване на изпълнителното производство и отпадане на тази процесуална предпоставка за иска по чл. 517 ал. 4 ГПК. С оглед изложеното, релевантен за делото е въпросът: Следва ли да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517 ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради образуваното производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК по иск за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на Е.. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси, че ще се погаси вземането му и срещу поръчителя по реда на чл. 739 ТЗ поради прекратяване производството по несъстоятелност срещу длъжника [фирма] и за значението на издадена в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги, не са предмет на произнасяне от въззивния съд, не са обусловили изхода на въззивното производство и не са релевантни за делото - по тях касационно обжалване не може да се допусне. Поради липса на задължителна съдебна практика по изложения въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК, е висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял - в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№77/06. 06.2012 г. по т.д.№573/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№101/25.06.2012 г. по т.д. №877/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№104/10.07.2014 г. по т.д.№2144/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№76/10.07. 2014 г. по т.д.№2163/2013 г. на ІІ т.о. От това следва, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца, като взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК - ищецът вече не е активно легитимиран да води иска - отпаднала е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му. Когато е предявен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено срещу дружеството - ответник и по което взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска, тъй като съгласно чл. 422 ал. 3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен, изпълнението се прекратява, в случай на прекратяване на изпълнението, като резултат от отхвърлянето на иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, няма да е налице посочената положителна процесуална предпоставка - ищецът няма да има качеството взискател. В този смисъл правото на ищеца да иска прекратяване на основание чл. 517 т. 4 ГПК произтича от съществуване на вземането, предмет на образуваното изп.дело; решаването на спора по иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, приключило с отхвърляне на иска, има обуславящо значение за изхода на спора за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК - решението по установителния иск обуславя изхода на спора за прекратяване на дружеството. Налице е условието по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. В този смисъл е и създадената от ВКС по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК практика: Опр.№711/11.11.2014 г. по ч.т.д.№ 2056/2014 г. на ІІ т.о.;Опр.№702/10.10.2014 г. по ч.т.д.№2857/2014 г. на I т.о.;Опр.№ 448/01.06.2012 г. по ч.т.д.№188/2012 г. на ІІ т.о. По същество на частната касационна жалба: Тъй като въззивният съд е решил изведения процесуалноправен въпрос в съответствие с изложеното, жалбата е неоснователна. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение: О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3947 от 25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4953/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: