Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * сила на пресъдено нещо * преюдициално значение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53

Гр. София, 28.01.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2791/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ПЕТРОЛ АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 226 от 29.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 304/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 294 от 07.06.2019 г. по т.д. № 21/2019 г. на Ловешкия окръжен съд за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 104/2018 г. по описа на ОС – Ловеч.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон – чл.229 ал.1 т.4 ГПК, тъй като между двете дела не съществува връзка на преюдициалност. Оспорват се изводите на въззивния съд, че такава връзка се обуславя от идентичните факти, наведени като основание на исковите молби, респективно – идентичните възражения на ответника, като се сочи, че мотивите на съдебното решение не формират сила на пресъдено нещо. Твърди се, че исковете с правно основание чл.74 ТЗ имат за предмет различни решения на различни общи събрания на акционерите на ПЕТРОЛ АД /проведени на различни дати и по различен дневен ред/ и законосъобразността на същите следва да се преценява поотделно. В този смисъл жалбоподателят се позовава на практика на ВКС – определение № 427/18.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2476/2013 г. на ІІ т.о., според което липсва връзка на обусловеност между подобни дела, даже взетите решения от органа на дружеството да са идентични. Навежда доводи, че евентуалната отмяна на решенията на първото ОСА би имала действие занапред, поради което не може да се отрази на изхода на спора.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/ Налице ли е връзка на преюдициалност по см. на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между висящи дела с едни и същи страни, когато предмет на производствата по тях е отмяна по реда на чл.74 ТЗ на идентични решения, взети на различни общи събрания на акционерите; 2/ Ползват ли се мотивите към съдебното решение със сила на пресъдено нещо; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност; като по всеки въпрос се цитира и относима съдебна практика на ВКС, на която се твърди, че обжалваното определение противоречи.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /Н/, чрез процесуален пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност както на искането за допускане на касационно обжалване, така и на самата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че и двете дела са образувани по искове на КТБ АД /н/ с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА на ПЕТРОЛ АД от 18.02.2019 г. /по т.д.№ 21/2019 г./ и от 08.11.2018 г. /по т.д.№ 104/2018 г./. Решенията, касаещи намаляване на капитала и промяна на чл.7 и чл.8 на Устава, са идентични, а допълнително предмет на иска по т.д.№ 21/2019 г. са и решения за заличаване на член на Надзорния съвет и избор на нов такъв. Въззивният съд е намерил, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на преюдициална връзка между делата е правилен, с оглед на обстоятелството, че и по двете дела се иска отмяна на идентични решения на две ОСА, поради което, ако бъдат отменени решенията на първото ОСА, няма да е необходимо разглеждането по същество на иска за отмяна на решенията на второто общо събрание. Освен това по първото дело ще се установяват факти, които ще имат значение и по второто дело.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обобщения въпрос относно приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК - за съдържанието на връзката на преюдициалност и следва ли решението по обуславящото дело да създава сила на пресъдено нещо относно факти/правоотношения, релевантни за разрешаването на обусловеното дело, или е достатъчно същите да бъдат разгледани в мотивите.
В ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно служебно известното определение по ч.т.д.№ 766/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК изисква наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
В случая, по приетото за обуславящо дело няма да се създаде сила на пресъдено нещо по отношение на основанията за незаконосъобразност на решенията на второто ОСА, тъй като дори същите да се идентични, СПН няма да обхване фактите и правоотношенията, които съдът ще вземе предвид, за да разреши спора относно законосъобразността на решенията на първото ОСА. Разглеждането на едни и същи преюдициални факти и правоотношения и по двете дела, но без формирането на СПН по тях, не представлява основание за спиране по смисъла на цитираната по-горе норма. В този смисъл е налице служебно известна практика на ВКС по сходни казуси, вкл. цитираното от частния касатор определение по ч.т.д.№ 2476/2013 г. на ІІ т.о. Неправилен е изводът на въззивния съд, че ако първият иск по чл.74 ТЗ се уважи, ще отпадне нуждата от разглеждането на втория. Вторият иск може да не бъде разгледан, само ако съдът бъде десезиран или формира извод за неговата недопустимост. Съвпадение между част от решенията на ОСА от 18.02.2019 г. и на ОСА от 08.11.2018 г. има, но това обстоятелство не е наведено в исковата молба като основание за тяхната незаконосъобразност. Подобни решения не могат да се квалифицират и като нищожни, съгласно ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, т.1, нито пък решенията на второто ОСА са обусловени /представляват последица/ от решенията на първото ОСА. Решенията са еднакви като съдържание, но са взети от различни общи събрания на ответното дружество, отделно свикани и проведени, поради което липсва идентичност на фактическата обстановка. Нито уважаването, нито отхвърлянето на първия иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на събранието от 08.11.2018 г. ще може да се отрази върху спора по втория иск за отмяна на решенията от 18.02.2019 г. по начина, предвиден в чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Исковете са конститутивни, а не установителни.
С оглед изложеното обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него определение на Ловешкия окръжен съд се преценяват като незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 226 от 29.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 304/2019 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 226 от 29.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 304/2019 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него определение № 294 от 07.06.2019 г. по т.д. № 21/2019 г. на Ловешкия окръжен съд за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 104/2018 г. по описа на ОС – Ловеч.
ВРЪЩА делото на Ловешкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: