Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 20 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 609 по описа за 2014 година. С присъда № 37 от 19.04.2013 г. по нохд № 649/12 г. Районният съд-гр.Севлиево за деяние, извършено на 09.11.2012 г., осъдил подсъдимия Б. Р. С. на основание чл.151, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК СРС привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 333/12 г. по описа на СРС, като определил то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по разноските по делото, които възложил в тежест на подс.С.. Съответно на чл.412, ал.2, т.3 НПК посочената присъда влязла в сила на 07.05.2013 г. На 21.03.2014 г. осъденият С. е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело при съображения – съдът „постановил присъдата без мое присъствие не е взел под внимание дадените показания на пострадалата по време на предварителното производство, а е кредитирал показанията й по време на самото съдебно заседание”; „не е имало нищо насилствено между нас”. Молителят счита, че съобразяването на показанията на пострадалата, дадени от нея на досъдебното производство пред съдия ведно с изводите на съдебно медицинската експертиза очертава липсата на престъпление. Иска се отмяна на съдебния акт, тъй като е несправедлив и незаконосъобразен или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: От изложеното в искането на осъдения следва, че той преценява съдебният акт за незаконосъобразен и несправедлив, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила (щом се оспорва оценката на събраните по делото доказателства), респ. че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 - 3 НПК. От друга страна е подчертал, че делото е разгледано в негово отсъствие. 1. Искането основано на чл.422, ал.1, т.5 НПК следва да бъде оставено без разглеждане. Влязлата в сила присъда, оспорена от осъдения, е от кръга на съдебните актове по чл.419, ал.1 НПК и принципно подлежи на проверка по реда на глава 33 НПК – „Възобновяване на наказателни дела”. Безспорно е, че съответно на чл.420, ал.2 НПК осъденият С. може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл.422, ал.1, т.5 НПК, но това искане следва да бъде направено в шест месечен срок от влизане в сила на съответния акт – чл.421, ал.3 НПК. Атакуваната присъда на СРС е влязла в сила на 07.05.2013 г., като шест месечният срок по чл.421, ал.3 НПК изтича на 07.11.2013 г. Както вече се посочи, искането на осъдения С. е депозирано във ВКС на 21.03.2014 г., или след изтичане на предвидения в закона срок. Поради това в тази част искането на молителя следва да се остави без разглеждане. 2. От друга страна, в искането за възобновяване на наказателното дело е поставен акцент върху това, че присъдата на СРС е постановена в отсъствие на подсъдимия, с което, според защитата му, е ограничено правото му на лично участие при разглеждане на делото. При тези съображения ВКС приема, че е сезиран по реда на чл.423, ал.1 НПК. Съгласно последно посоченото правило на закона в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Данните по делото указват на следното: на досъдебното производство осъденият С. е взел лично участие, което добре е видно от постановлението за привличане на обвиняем от 13.11.2012 г. (л.3), протокола за разпит на обвиняем от 13.11.2012 г. (л.4), протокола за разпит на обвиняем пред съдия от СРС, по чнд № 598/12 г., от 13.11.2012 г. (л.6), протокола за предявяване на разследване от 03.12.2012 г. (л.29). С постановлението за привличане на обвиняем спрямо С. е взета мярка за неотклонение „Подписка”, по силата на която той се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като е уведомен и затова, че при неизпълнение на тези задължения взетата мярка за неотклонение може да се замени с по-тежка. Обвинителният акт срещу С. за престъпление по чл.151, ал.1 НК е внесен в СРС на 10.12.2012 г. С разпореждане от 11.12.2012 г. (л.5) съдия-докладчик при СРС насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2013 г., разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и разпореждането на подс.С.. Със същото разпореждане съдия-докладчика при СРС на основание чл.254, ал.3 НПК уведомил подс.С., че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК и потвърдил взетата спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка”. Преписите от процесуалните книжа (обвинителен акт и разпореждане на съдия-докладчик), ведно с призовка за съдебното заседание на 15.01.2013 г. са връчени на бащата на подс.С. на 12.12.2013 г. (л.9), като той е поел задължение за му я предаде, ведно с книжата, за които стана дума – чл.180, ал.2 и 6 НПК. В съдебно заседание на 15.01.2013 г. подсъдимият С. редовно призован, не се явил (л.17). Явил се неговия баща – Р. К. С., който уведомил съда за това, че Б. С. е в Германия, „отиде на гости и трябваше да се върне, но не се върна и снощи ми се обади да дойда на делото Снощи като ми се обади каза, че не може да си тръгне, може би до края на месеца ще си дойде. Днес ще ми се обади и ще ми каже”. СРС с определение от същата дата изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 200 лева и постановил принудително довеждане на подсъдимия за следващото съдебно заседание на 15.02.2013 г. С докладна записка МП Главна дирекция „Охрана”, областно звено Габрово (л.26) СРС бил уведомен, че потърсен на 07 и 14.02.2013 г. подс.С. не е установен на адреса в [населено място], [улица]. При разговор с неговия баща е изяснено, че е трябвало да се прибере от Германия на 13.02.2013 г., както и това, че семейството живее на нов адрес в [населено място] – [улица]. При посещението на 14.02.2013 г., на новия адрес, органите на посочената дирекция установили, че подсъдимият не се е прибрал, а баща му не знае кога ще си дойде. В съдебно заседание на 15.02.2013 г. подсъдимият не се явил, не бил доведен. Съдът отложил делото за ново разглеждане за 19.03.2013 г. и постановил принудително довеждане на подсъдимия от органите на ОЗ „Охрана”-гр.Габрово от всички известни по делото адреси, на които може да пребивава – всички в [населено място] – [улица], [улица] и [улица]. При условията на чл.180, ал.2 и 6 НПК призовката за това съдебно заседание била връчена на бащата на подсъдимия. С докладна записка от 18.03.2013 г. (л.36) от органите на ОЗ „Охрана”-Габрово съдът бил уведомен, че при посещения на адреса на [улица] подсъдимият не е установен, а от разговор с неговия баща е изяснено, че той се намира в Германия. В съдебно заседание на 19.03.2013 г. (л.38) подсъдимият не се явил, не бил доведен; СРС изменил мярката за неотклонение от „Парична гаранция в размер на 200 лева” в „Задържане под стража”; на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК, във връзка с чл.25, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.21 т.3 от ЗПП съдът предоставил на подс.С. правна помощ по делото и поискал от Съвета на АК-Габрово посочването на адвокат за защитник на подсъдимия. Определението за изменение на мярката за неотклонение в „Задържане под стража”, не е изпълнено, тъй като подсъдимият не е установен (л.52 и 53). Призовката за съдебното заседание за 19.03.2013 г. на името на подс.С. била връчена на неговата сестра – Д. Р. С. , на 21.03.2013 г., като последната поела задължение да му я предаде. В съдебно заседание на 19.04.2013 г. СРС на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК назначил служебен защитник на подс. С. и дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” НПК ( подсъдимият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му там не е известно), като приключил съдебното разглеждане на делото с атакуваната присъда. Изложеното дотук сочи, че молителят е задочно осъден и като такъв може да направи искане за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.423, ал.1 НПК. Искането е подадено в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда – на 28.01.2014 г. (л.70 от нохд) осъденият, намиращ се в приемна на затвора в [населено място] е поискал от СРС препис от постановената по нохд № 649/12 г. присъда, след което на 21.03.2014 г. е направил искането за възобновяване, инициирало образуването на настоящото производство пред ВКС. Това искане обаче следва да се остави без уважение. В чл.423, ал.1 НПК изрично е указано, че искането на задочно осъдения се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена. Тъкмо последното е налице, поради което искането на задочно осъдения С. следва да се остави без уважение. От казаното по-горе е видно, че обвинението на С. е предявено в досъдебното производство на 13.11.2012 г., от който момент спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка” и той е поел задължение да не променя местоживеенето си. Независимо от това обаче, той напуснал пределите на Република България, не уведомил за това органите на досъдебното производство и съда, нито пък посочил адрес за призоваването му от Германия, макар, че непрекъснато поддържал връзка със своя баща. Това поведение на С. обективира, че той се е укрил от съда, поради което и процедурата по чл.254, ал.4 НПК не е изпълнена. При тези съображения ВКС намери, че искането на осъдения, основано на чл.423, ал.1 НПК, следва да се остави без уважение, тъй като след предявяване на обвинението в досъдебното произвоство той се е укрил, поради което и процедурата по чл.254, ал.4 НПК не е могла да бъде изпълнена. Водим от изложеното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Б. Р. С. за възобновяване на нохд № 649/12 г. на Районен съд-гр.Севлиево по реда на чл.420, ал.2, във връзка с чл.421, ал.3 и чл.422, ал.1, т.5 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Р. С. за възобновяване на същото наказателно дело по реда на чл.423, ал.1 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: