Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
СОФИЯ 30.07.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично
заседание на 20 април 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА
ДЕЧЕВА
при секретаря
Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско
дело № 748/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. П. като пълномощник на В. А. М. против решение № 109 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 128/09 г. на Окръжен съд Кърджали. С него е оставено в сила решение № 31 от 04.04.2008 г. по гр.д. № 1175/07 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. А. М. против “Г” А. обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване “С”, за ежегодно и пожизнено заплащане на сумата от 200 лв., представляваща цената на престой в специализирано лечебно заведение и за заплащане пожизнено и ежемесечно на сумата от 100 лв., представляваща стойността на усилваща храна. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация “Г” А. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното:
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на предявените от В. М. искове с правно основание чл. 200 КТ са в няколко насоки. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, тъй като не било установено по несъмнен начин, че рудникът, в който последно е работил ищеца, принадлежи структурно към ответното дружество. На следващо място е посочил, че искът е неоснователен и поради това, че професионалното заболяване “силикоза” е обусловило 10% неработоспособност, а в хипотезата на чл. 200 КТ работодателят носи имуществена отговорност за вреди от професионално заболяване, довело до трайно намалена работоспособност над 50 %. Приел е, че искът е неоснователен и поради това, че ищецът не е доказал да търпи болки и страдания от това професионално заболяване и се нуждае от лечение в специализирана болница и от усилена храна.
С определение № 95/10 от 29.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса отговоря ли работодателят по реда на чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили трайна нетрудоспособност под 50%, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Междувременно на този въпрос е даден положителен отговор с решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, които служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата. В тях е прието, че работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност под 50%. В този смисъл са решение № 323 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 483/09 г.; решение № 521 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 550/2010 г.; решение № 128 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 268/09 г.
Настоящият състав споделя даденото в цитираните решения тълкуване на нормата на чл. 200, ал.1 КТ. До изменението на чл. 200, ал.1 КТ през 2004 г. / § 26 от ЗИД КТ, ДВ бр. 52/2004 г./ в съдебната практика не е имало колебание, че работодателят отговоря за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя. През 2004 г. редакцията на чл. 200, ал.1 КТ бе променена, като терминът “инвалидност” бе заменен с “ трайна неработоспособност над 50 %”. Двата термина са смислово идентични и изменението на чл. 200, ал.1 КТ с нищо не променя режима на отговорността на работодателя. Изменението е с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Затова отхвърлянето на иска по съображения, че след изменението на чл. 200, ал.1 КТ работодателят носи имуществена отговорност само за вреди от трайна неработоспособност над 50% , е в противоречие с материалния закон.
Изводът на въззивния съд, че не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество на основание чл. 200, ал.1 КТ и поради това, че по делото не било установено, че рудникът, в който ищецът е работил непосредствено преди пенсионирането си, е включен в активите на “Г” А. , е изведен в нарушение на съществени процесуални правила. Този въпрос не е бил спорен между страните. Съдът не може с решението си да възлага на страните неблагоприятните последици от недоказването на факти, които не са били въведени като предмет на спора и които те не са имали възможност да обсъдят. Макар в мотивите съдът да е посочил, че ответникът е правоприемник на част от активите на ДМП “Г”, че всички рудници на това предприятие са били обявени за силикозоопасни, както и че ищецът страда от т. нар. късна силикоза, при която праховото депо продължава своето патогенно действие и след прекратяване на работата в рискова среда, не е направил съответните правни изводи, произтичащи от тези обстоятелства и не е изследвал предпоставките за ангажиране отговорността на ответника при условията на чл. 53 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага да бъдат извършени допълнителни процесуални действия, свързани с преценка на доказателствата по делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 109 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 128/09 г. на Окръжен съд Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :