Ключови фрази
Обсебване * забрана за влошаване положението на жалбоподателя * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
София, 13 април 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1226 по описа за 2011 година.

С присъда по нохд № 936/09 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Д. Й. И. на основание чл.195, ал.2, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 НК на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл.196а НК. Зачетено е предварителното задържане от 27.02.2008 г. до 21.05.2009 г.
С решение № 396 от 16.12.2010 г. по внохд № 540/10 г. Апелативният съд-гр.София изменил посочената присъда като преквалифицирал извършеното от И. деяние от такова по чл.195, ал.2, във връзка с чл.194, ал.1 НК в такова по чл.206, ал.1 НК и намалил размера на наложеното наказание от пет години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена.
Срещу въззивното решение, от името на подсъдимия, са постъпили две касационни жалби, подадени от адвокати Д.М. и Т.Г.. С тях се претендира да са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска цялостно оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подс.И. и защитниците му поддържат жалбите. Адвокат Г. представя писмена защита.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не намира опора в данните по делото.
САС не е допуснал нарушение на изискванията по чл.13, 14, 107, ал.5 НПК. Изложените от жалбоподателя съображения, по своето естество, оспорват обосноваността на въззивното решение. Доколкото последната е вън от кръга на основанията по чл.348, ал.1 НПК, същите съображения няма как да получат отговор от третата инстанция.
Що се отнася до оценката на събраните по делото доказателства, а преди това и на достоверността на ползваните доказателствени източници, ВКС не намери причини за критично отношение. Показанията на пострадалия са кредитирани, тъй като съдът не е установил основание за съмнение в тяхната достоверност. В мотивите на решението се съдържат обстойни съображения по оценката на показанията на посочения свидетел, които сочат, че анализът им е извършен, както с оглед на вътрешната последователност и непротиворечивост, така и с оглед на останалите, събрани по делото доказателства. Срещу тези съображения, в тяхната конкретност и обвързаност с отделни доказателствени източници, не се възразява. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на св.И..
Не е допуснато нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Същото правило има своето значение за дейността на въззивния съд само в случаите на чл.336 НПК – чл.339, ал.3 НПК, какъвто не е настоящият.
Възразява се нарушение на чл.339, ал.2 НПК, като се твърди, че възраженията, развити пред въззивната инстанция, са обсъдени бегло и схематично. Пред САС, възраженията са развити в съдебно заседание, доколкото във въззивните жалби не се съдържат доводи в подкрепа на ангажираните основания, и в този им обем са били предмет на изследване. Внимателният прочит на мотивите на оспореното решение указва на изпълнение на задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК.
На основата на процесуално издържана дейност, САС е формирал изводите си по фактите на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК.
В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът е приложен неправилно, но не по причините, сочени от жалбоподателя. Тази неправилност не може да се отстрани от касационната инстанция, тъй като това води до влошаване положението на подсъдимия, а липсва съответен протест.
Извършеното е съставомерно по чл.195, ал.2 НК и не покрива признаците на „обсебването”. Както е известно, при последното, инкриминираният предмет на престъплението се намира в правомерно владение на субекта на престъплението, респ. той я владее на някакво правно основание, а такова основание за владението, в полза на подсъдимия, не е установено.
Наложеното наказание, на плоскостта на казаното, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Правилно определено в рамките на предвиденото от закона, наказанието по вид и размер е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец и способства постигането на целите по чл.36 НК.
Искането за приложение на чл.66, ал.1 НК игнорира съображенията на решаващия съд за отсъствието на формална пречка за това, каквото е предходното осъждане на подсъдимия, свързано с ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Изложеното предопределя извод за отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396 от 16.12.2010 г., постановено по внохд № 540/10 г. на Апелативния съд-гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: