Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. С., 02.06.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б.,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 2/2009 година Производството е по чл.293 от ГПК. С определение № 834 от 03.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване по жалба на С. В. М. и Т. Г. М.,на решение № 443 от 03.10.2008 г. по гр. д № 504/2008 г. по описа на Р. окръжен съд, с което е отменено решение на Ресенски районен съд, с което са уважени искове за предаване на владение върху имот, представляващ избено помещение с площ от 11.25 кв.м., находящо се в сградата с адрес:[населено място], [улица] и за заплащане на обезщетение за ползване на този имот за периода 30.03.2002 год. до 23.03.2007 год.Решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 59 от ЗЗД е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуално правни въпроси, а именно относно реда за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, преценката на доказателствената тежест на направените от страната в хода на процеса признания на неизгодни за нея факти. Приложеното решение № 1/19.03.2001 год. по гр.д. № 686/2001 год.на ВКС,ІІ г.о.е в пряко противоречие с отказа на въззивния съд да цени направеното от ответницата изявление.Релеватни към наведените от жалбата основания за допустимост на касационното обжалване са и решение № 221 от 15.04.2002 год.на ВКС I Г.О. по гр.д. № 677/01 год., решение № 518 от 3.12.2003 год.на ВКС I Г.О. по гр.д. № 23/03 год и ТР № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС относно процесуалните решения. В обжалваното въззивно решение е прието,че процесното избено помещение не е включено в собствения на ответницата имот,придобит през 1999 год.и представляващо кафе-бар,който е във вид и с площ, каквито е имал към момента на сделката,съгласно техническата експертиза.Ищците- касатори са придобили своето избено помещение през 2002 год., тоест след ответницата и не са доказали,че същата владее техния имот.Съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване на този факт е тяхна, а доказателства в тази насока не са събрани. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно и незаконосъобразно въззивното решение. Съгласно процесуалния закон съдът основава решението си върху приетите по делото за установени обстоятелства и върху закона.Когато обосновава решението си върху едни обстоятелства, те трябва да са безспорно установени,т.е. съдът формира своето вътрешно убеждение, съобразявайки се с безспорно установените по делото факти, за които могат да се събират доказателства и пред въззивната инстанция.Разпоредбата на чл. 205 от ГПК /отм./ допуска въззивния съд да събира писмени, гласни доказателства, самопризнания,но при ограниченията на чл. 133 и чл. 134 ГПК /отм./.При наличието на противоречиви твръдения на страните, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, въззивния съд не може да откаже събирането им. Пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици.Поради това и ищецът, и ответника следва да изчерпят всички свои искания и възражения, тъй като те се преклудират от силата на пресъдено нещо.Въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на всички събраните доказателства- на тези пред първата инстанция и на тези пред него.При констатирани противоречия въззивния съд е необходимо при спазване на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./ изрично да установи с надлежни доказателства противоречивите твърдения. Практиката на ВКС допуска за изясняване на спора съдът служебно да допусне събиране на доказателства чрез съответни процесуални способи, включително и чрез назначаване на съответни експеритизи, необходими за изясняване на спора.Освен това съдът във връзка със задълженията си по чл. 188 ГПК /отм./ следва да направи преценка на вскички факти включително и направените от страната в хода на процеса признания на неизгодни за нея факти.Признанието е доказателствено средство, установяващо тези факти и съдът е длъжен да прецени това доказателство съобразно с всички обстоятелства по делото. За да постанови обжалваното въззивно решение,Русенския окръжен съд е приел,за безспорно установено,че ответницата Н. С. е собственица на кафе-бар със застроена площ от 79 кв.м., находящ се в сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес:[населено място], [улица].Този имот същата е придобила през 1999 год. чрез договор за покупко-продажба от праводателите на ищците-касатори. Прието, е че търговският обект е обособен като самостоятелен още преди касаторите да закупят своя имот. Ищците са закупили втория етаж от сградата ,заедно със съответните идеални части от общите части и заедно с процесното избено помещение.Съдът е приел за безспорно установено, че процесния имот не е включен в търговския обект, собственост на ответницата. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявените искове за предаване на владението на имота от ответника, който го владее, без правно основание и за заплащане на обезщетение за ползване за процесния период, са неоснователни. Приел е, че поради бездействие на ищците не са събрани доказателства,установяващи, че ответницата владее техния имот,въпреки че, доказателствената тежест е тяхна.Твърденията им, че процесния имот се отдава под наем от ответницата заедно с нейния търговски обект не се подкрепят от обстоятелствата по делото, които са мотивирали съдът да постанови своето решение. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на процесуалния закон и за необоснованост.Поддържа се,че съдът е приложил неправилно процесуалния закон, не е събрал и не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и поради това е направил необоснован извод за неоснователност на иска.Моли се за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 и чл. 205 от ГПК /отм./. Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства, да допусне събирането на нови доказателства при наличие на противоположни твърдения и искания на страните в този смисъл и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства.Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и при наличието на противоречиви фактически твръдения на страните, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, въззивния съд не може да откаже събирането им. Като е отказал събирането на гласни доказателства, както и на съдебно-техническа експертиза, която да изясни от какви обекта се състои сутеренът, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон.Съдът следва да събере доказателства, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, от които да се установи кога е извършено преустройството на сутерена, след това проустройство останало ли е избено помещение и дали то е идентично с процесното.Освен това следва да се съберат доказателства за законността на преустройството и дали избеното помещение е инкорпорирано в кафе-бар, собственост на ответницата.Следва да се обсъди и изявлението на процесуалния представител на ответницата, с което същия е признал, че владее сутеренния етаж. Като не е събрал доказателства в тази насока и не е обсъдил събраните по делото доказателства въззивиня съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК,за извършване на нови съдопроизводствени действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 443 от 03.10.2008 г. по гр. д № 504/2008 г. по описа на Р. окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: