Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 551

София, 04.07. 2022 година



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02.03.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 3781 /2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация – София“ ЕАД срещу въззивно решение № 263924 /15.06.2021 г. по въззивно гр. д. № 4573 /2020 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.03.2021 г. по гр. д. № 35925 /2015 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят „Топлофикация – София“ ЕАД е осъден да заплати на Д. Н. Б. и Р. Н. Б. – Б. в условията на активна солидарност и на основание чл.137, ал.2 от ЗЕ сумата 11 524.63 лева - цена за ползване на абонатна станция и присъединителна топлопроводна връзка за периода от 07.06.2011 г. до 25.06.2015 г.

Д. Н. Б. и Р. Н. Б. – Б. не са подали отговор на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Съобразил се е с влязло в сила решение, постановено по спор между същите страните по иск със същото основание, но за предходен период от време, като е приел, че е обвързан от фактическите констатации относно следните релевантни за спора факти: че съоръженията са изградени от ищците и са станали тяхна собственост, че те са фактически присъединени към мрежата на ответника и че функционират. Функционирането не се оспорва и за процесния период.

Собствеността на първия ищец не е оспорена, а собствеността на втората ищца е установена с влязлото в сила решение относно предходен период и не се твърди ищцата да се е разпоредила със собствеността.

Неоснователни са оплакванията за неизпълнение на задължение на ищците да представят документи, които се изискват за присъединяване към мрежата. А ответникът не спори, че присъединяването вече е извършено.

Въззивният съд е обосновал приложението на чл.137, ал.2, изр.2 ЗЕ, която цели да бъде обезщетено неоснователното обогатяване, до което се достига при разместване на имуществени блага, визирани в хипотезиса на правната норма, които са (размествания) извършени при изграждане на съоръжения от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, което следва да заплаща цена за ползването на съоръженията.

Приел е, че възражението по § 4, ал.4 ПЗР е неоснователно, т.к. разпоредбата е приета през 2018 г., няма обратно действие и не се прилага към заварени правоотношения. Ползването е приключило и правото на ищците на цена за ползването е възникнало.

Неоснователно е възражението, че ищците не са поискали изкупуване – по делото е представена тяхна покана до ответното дружество. Тя е обсъждана и във влязлото в сила съдебно решение, с което е присъдено обезщетение за предходен период от време. След като веднъж е поискано, не е необходимо да се иска повторно.

Размерът е установен със СТЕ, което съставът е кредитирал, като е приел, че вещото лице е ползвало публично достъпна методика на КЕВР.

Възражението за погасителна давност е неоснователно:

Предвиденото в чл.137,ал.2 ЗЕ плащане на цена за ползване по своята същност е обезщетение за ползване на чужда вещ без основание, което е частен случай на неоснователно обогатяване. По отношение на приложимия давностен срок е налице трайно установена, включително задължителна съдебна практика, според която приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В случая той не е изтекъл с оглед началото на исковия период 07.06.2011 г. и датата на исковата молба 26.05.2015 г..

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да предлага обосновка на това основание.

1. Дължи ли се обезщетение по чл.137, ал.2 от ЗЕ, при положение, че клиентите, изградили топлопреносните съоръжения, сами са възпрепятствали сключването на окончателен договор за изкупуване по чл.138 ЗЕ и по този начин са създали предпоставки за претендирането на такова, след кат не са изпълнили изискването на закона?

Въпросът е основан на неприетите за установени твърдения на жалбоподателя. Той не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел за установено твърдяното, на което е основан въпросът, а обратното – че ищците не са възпрепятствали сключването на окончателен договор за изкупуване, а са извършили всичко необходимо за това и че това е установено с влязла в сила решение между страните, с което е уважен иск със същото правно основание за предходен период от време.

2. Следва ли цената за ползване по чл.137, ал.2 от ЗЕ да служи за обезщетение в полза на клиентите, изградили топлопреносни съоръжения за своя сметка, предвид, че съгласно разпоредбата на чл.138 ЗЕ и задължението на топлопреносното предприятие следва да изкупи същите? Няма ли по този начин клиентите, изградили за своя сметка топлопреносните съоръжения да получат два пъти обезщетения за едно и също нещо?

Въпросът не е обуславящ, защото не се отнася до приложението на посочената разпоредба, а до нейната целесъобразност, която съдът не може да преценява, а преценява наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата, т.е. за основателността на иска.

Поради това и не следва да се обсъжда неоснователното твърдение, че законът предвижда едновременно задължение за изкупуване и за заплащане обезщетение за ползването. Въззивният съд не е приел такъв извод, нито е основал крайния си извод за основателност на иска на него, а обратно – на това, че ответното дружество не е изкупило съоръженията при осъществяването на предвидените в закона предпоставки за това и въпреки отправената до него покана.

3. Доколкото правото на ползване се води периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, не следва ли за същото да се прилага тригодишната давност на основания, изложени подробно по-горе, а не общата петгодишна?

Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел такова нещо – че се касае за периодично плащане, а е приел е, че предвиденото в разпоредба на закона обезщетение е проявна форма на обезщетение за неоснователно обогатяване, до което се достига при предвиденото в разпоредбата на закона имуществено разместване, което се погасява с петгодишна давност. Приетото от съда за обезщетението за неоснователно обогатяване е в съответствие с установената практика.

4. Съгласно § 4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ в случай, че сделката по изкупуването не е осъществена или няма обоснован отказ по §4, ал.4, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана от страна на собствениците по ал.1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията в зависимост от типа и мощността на съоръжението. (Това не е въпрос, а твърдение.) В тази връзка, дължи ли се обезщетение по чл.137, ал.2 от ЗЕ, след като клиент, изградил топлопреносното съоръжение, не е изпратил покана за изкупуване и на още по-голямо основание – няма необоснован отказ от топлопреносното предприятие за сключване на договор по чл.138 ЗЕ?

Въпросът не е обуславящ, т.к. както вече беше посочено, въззивният съд не е приел такова нещо, а обратното – че ищците са изпратили до ответника покана за изкупуване и че една покана е достатъчна.

Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

От изложеното настоящият състав приема, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от това производство, жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 263924 /15.06.2021 г. по въззивно гр. д. № 4573 /2020 година на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.