Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 30.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№110 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Принтинвест” ЕООД, [населено място], срещу решение №224 от 10.09.2018г. по в.гр.д. №248/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №30 от 15.02.2018г., постановено по гр.д. №392/2017г. на Ловешки окръжен съд. С него е отхвърлен предявеният от „Принтинвест” ЕООД, [населено място], против „Металик” АД /в несъстоятелност/, [населено място], иск за обявяване за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД на предварителния договор, сключен на 16.02.2015г. между „Металик” АД /н./, в качеството на продавач и „Принтинвест” ЕООД, в качеството на купувач, за покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], кв.86: Самостоятелен обект – сграда: административна застроена площ 448 кв.м. и РЗП 896 кв.м., строен през 1971г., Самостоятелен обект – сграда: корпус „А” от 720 кв.м, 3888 куб.м., строена през 1966г., Самостоятелен обект – сграда: Корпус „Г” от 1062 кв.м., 12737 куб.м., строен през 1986г. и трите в УПИ І -1606, кв. 86, по плана на [населено място], одобрен със Заповед №422/1991г. на кмета на [населено място], като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че предварителният договор по правния си характер не представлява действие по разпореждане, а създава единствено облигационна връзка между страните. Изтъква,че специалният Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ не е ограничил представителната власт на законовите представители на публично дружество при сделки с облигационно действие, които нямат вещно - прехвърлителен ефект. Твърди, че с оглед извършеното в хода на производството отписване на ответното дружество от регистъра на публичните дружества, воден от КФН, изискванията на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК са неприложими към настоящия момент за сключваните от дружеството сделки, и е без значение дали са били спазени към момента на сключването на предварителния договор. Счита за неправилен извода на въззивния съд,че синдикът е отправил изявление за разваляне на предварителния договор с писмения отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявения иск. Поддържа, че въпреки изложените във въззивната жалба оплаквания за непълнота на извършения от първоинстанционния съд доклад относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти /наличието на решение на общото събрание на дружеството - продавач по чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК/, въззивният съд не му е дал възможност да посочи и събере относимите за делото доказателства. Претендира разноски. Ответникът „Металик” АД /в несъстоятелност/, не изразява становище по касационната жалба. С определение №450/10.09.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по следните въпроси: Какъв е редът за прекратяване на договор от страна на синдика по реда на чл.644 от ТЗ и упражняването на това потестативно право следва ли да е изрично заявено и да е стигнало до знанието на другата страна по договора или същото се предполага в случай, че синдикът оспори предявен иск от купувача по чл.19 ал.3 от ЗЗД? Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да посочат относимите за делото доказателства, несъбрани в първа инстанция, когато във въззивната жалба се съдържат обосновани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с пълнотата на доклада по делото за разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Великотърновски апелативен съд е установил, че на 16.02.2015г. между страните по делото е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който ответникът „Металик” АД, [населено място], се задължил да прехвърли в срок от една година след подписването на предварителния договор описаните в него недвижими имоти, а ищецът „Принтинвест” ЕООД, [населено място], е поел задължение за плащане на цена от 52 000 лв., определена в чл.2 на предварителния договор. С оглед на това, че продавачът по предварителния договор е публично акционерно дружество, съдът е изложил съображения, че валидността на договора е свързана и с проверката за спазване на разпоредбата на чл.114 от Закона за публично предлагане на ценните книжа, с която изрично се ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като се изисква за изброените в нея категории сделки предварително изрично овластяване от общото събрание на акционерите. Приел е, че при липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК не е била налице представителна власт за представляващия продавача „Металик“ АД, [населено място], да сключи и подпише предварителния договор от 16.02.2015г. и този договор е невалиден. Също е посочил, че дори и договорът да се приеме за валиден, то с направените от синдика на дружеството - продавач възражения в писмения отговор на исковата молба, както и с предприетите от него действия за продажба на процесните имоти като част от масата на несъстоятелността и по събиране на доказателства относно собствеността им, синдикът е упражнил правото си по чл.644 ал.1 от ТЗ да прекрати предварителния договор. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: По приложението на разпоредбата на чл.644 ал.1 от ТЗ, е формирана практика по реда на чл.290 от ГПК с решение №212 от 19.01.2017г. по т.д. №3447/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и с решение №83 от 19.04.2017г. по т.д. №1458/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. В същите се приема, че нормата на чл.644, ал.1 от ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки договор, сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, например за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори. Също така законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията си по договора – несъстоятелният длъжник или съконтрахентът му. Синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл.644 от ТЗ сключен от несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника. В посочените решения съставите на ВКС са изтъкнали следните необходими условия за надлежно упражняване от синдика на правото на прекратяване на предварителен договор за продажба с предизвестие по реда на чл.644 от ТЗ: завареният от откритото производство по несъстоятелност на продавача престационен двустранен договор да не е изпълнен - окончателен не е сключен, не е платена и цената; прекратяването да е извършено от синдика на несъстоятелния търговец по предвидения в чл.644,ал.2 от ТЗ начин - с писмено предизвестие, което е връчено на насрещната страна; изтичане на предвидения в разпоредбата петнадесет дневен срок. Без значение за надлежното упражняване на правото на прекратяване е коя от страните по договора е в неизпълнение. Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения. От тях следва, че за да бъде валидно упражнено предвиденото в чл.644 от ТЗ субективно потестативно право, волята на синдика за прекратяване на съществуващото правоотношение следва да е точно и ясно изразена, и това изявление да е достигнало до знанието на насрещната страна по договора. Няма пречка изявлението да бъде извършено и в хода на образувано съдебно производство за изпълнение на договора, съответно за обявяване на предварителен договор за окончателен, като с получаването на препис от съответната молба насрещната страна ще бъде уведомена за изявлението на синдика за прекратяване на договора. Това изявление обаче следва да бъде изрично и недвусмислено. Само от оспорването на иска като неоснователен, противопоставянето на правопогасяващи или правоизключващи възражения, без да бъде изявено намерението за прекратяване на договора, не може да бъде изведен извод, че синдикът упражнява правото по чл.644, ал.1 от ТЗ. По поставения процесуалноправен въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика с решения №307/20.03.2012г. по гр.д.№284/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №412/02.12.2014г. по т.д.№1810/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №42/09.06.2014г. по т.д.№799/2011г. на ВКС, ГК, ІІ т.о., в които се приема, че ако във въззивната жалба е релевирано обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, тъй като това представлява извинителна причина по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По съществото на касационната жалба. С оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, неправилен и необоснован се явява изводът на въззивния съд, че процесният предварителен договор е прекратен от синдика по реда на чл.644 от ТЗ. В хода на производството по предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД синдикът не е формулирал изрично изявление, че прекратява сключения между страните предварителен договор от 16.02.2015г. Всички доводи и възражения срещу основателността на предявения иск касаят липсата на предпоставките за обявяване на договора за окончателен, но няма изявена воля за едностранно прекратяване на договора от страна на синдика. Още по - малко могат да се възприемат като изявление за прекратяване на договора предприетите от синдика подготвителни действия за продажба на процесните имоти като част от масата на несъстоятелността и по събиране на доказателства относно собствеността им. Доколкото съществуващата между страните облигационна връзка не е прекратена, следва да се прецени правилността на решението, с оглед преценката за наличието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, обективиращ насрещни волеизявления за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, съдържащ съгласие по всички съществени елементи на окончателната сделка. Като съществено за валидността на сключения предварителен договор въззивният съд е възприел изпълнението на особените изисквания на чл.114 ал.1 т.1 от Закона за публично предлагане на ценните книжа /ЗППЦК/, предвид обстоятелството, че към момента на сключване на предварителния договор продавачът е бил публично акционерно дружество. Приел е, че с разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК изрично се ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като се изисква за изброените в нея категории сделки предварително изрично овластяване от общото събрание на акционерите. Неоснователно е възражението на касатора, че спазването на изискванията на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК е без значение за основателността на предявения конститутивен иск. Касаторът въвежда тези доводи с оглед настъпилото в хода на производството ново обстоятелство - отписване на ответното дружество от регистъра на публичните дружества, воден от КФН, доказателства за което са били представени и приети във въззивното производство. Поддържа, че след като изискванията на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК са неприложими към настоящия момент за сключваните от дружеството сделки, то е без значение дали те са били спазени към момента на сключването на предварителния договор. Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни доводите на касатора, че при отписване на дадено публично дружество от регистъра на публичните дружества, воден от КФН, отпада и интересът от защита на правата на акционерите и в хипотезата на чл.19 ал.3 от ЗЗД няма пречка съдът да уважи предявения иск и без да са спазени изискванията на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК към момента на сключване на предварителния договор, тъй като съгласно разпоредбите на чл.362 -364 от ГПК съдът има задължението да следи за спазване на законовите изисквания към момента на постановяване на решението. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №3/15.11.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа изрично ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като изисква за изброените в нея категории сделки предварително овластяване от общото събрание на акционерите. ЗППЦК урежда с императивната разпоредба на чл.114 ал.1 забрана за лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата - представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, да сключват определени категории сделки, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество. Съгласно чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК / в приложимата към процесния договор редакция, ДВ бр.109/2013г./ сред тях са сделките, с които дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма активи на обща стойност над: а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството или б) 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството, когато в сделките участват заинтересовани лица. Нарушението на изискването на чл.114 ал.1 от ЗППЦК води до нищожност на сключената сделка / чл.114 ал.11 от ЗППЦК/. Макар и сключването на предварителен договор да не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 114 ал. 1 от ЗППЦК, доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, изискването на чл.114 ал.1 от ЗППЦК е приложимо и към предварителните договори за прехвърляне на предвидените в разпоредбата активи. Липсата на решение на ОС в случая е от значение за валидността на предварителния договор, а не само пречка за обявяването му за окончателен, доколкото изричната законова забрана за сключването на определени категории сделки от лицата, представляващи дружеството по закон, без изрично овластяване от общото събрание, поначало ги изключва от обема на тяхната представителна власт. Друг аргумент за това е и предвидената в чл.114 а от ЗППЦК процедура, изпълнението на която задължително предшества извършването на разпоредителната сделка, както и императивните правила относно провеждането на общото събрание. Изрично се предвиждат изготвяне на мотивиран доклад от управителния орган на дружеството за целесъобразността и условията на сделките по чл.114, ал.1 от ЗППЦК; като с наредба се определят обстоятелствата, които подлежат на разкриване от управителния орган пред общото събрание. Предвидено е, че сделките по чл. 114, ал.1, т.1 и ал.2, в които участват заинтересовани лица, могат да бъдат извършвани само по пазарна цена, като оценката се извършва от управителния орган, а в случаите по чл.114, ал.1, т.1, буква "б" - от определени от него независими оценители по чл.5 от Закона за независимите оценители. Решението на общото събрание следва да съдържа съществените условия по сделката, включително срок, страни, предмет и стойност, в чия полза се извършва сделката, като в случай че решението не посочва конкретна насрещна страна по сделката, изчисляването за целите на чл.114, ал.1 и 3 се извършва при прилагане на праговете за сделки с участието на заинтересовани лица. Установените специални изисквания относно провеждането на общото събрание, предварителното изготвяне на доклад и оценка на имуществото, както и изискването решението на общото събрание да съдържа съществените реквизити на сделката, налагат извод, че в хипотезата на чл.114 ал.1 от ЗППЦК приемането на решението на общото събрание на публичното дружество за овластяване на представляващите го лица, задължително трябва да предхожда сключването на предварителния договор, за да бъде инкорпорирано в него. Следователно същото е относимо към формирането на волята на търговското дружество, а не е самостоятелен, отделен елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението на представляващия дружеството, ще доведе до настъпването на правните й последици. Предвид изложеното правилен се явява изводът на въззивния съд, че преценката за спазване на изискванията на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК следва да се осъществи към момента на сключването на предварителния договор. Съобразявайки правилно изискванията на приложимия материален закон, въззивният съд не е взел предвид релевираното във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Това оплакване на въззивния жалбоподател, че първоинстанционният съд не му е дал указания с доклада си по делото, че в негова тежест е да докаже спазването на изискването на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК, е основателно. Едва с решението си първоинстанционният съд е посочил, че счита за приложими към процесния договор изискванията на ЗППЦК с оглед на факта, че продавачът по предварителния договор е публично дружество. По този начин първоинстанционният съд е приложил служебно императивна материалноправна норма в нарушение на принципите на състезателност и равенство на страните, като не е уведомил страните за констатираните от него обстоятелства, които са му дали основание за това, не е посочил правната норма, която счита, че следва да бъде приложена, не е дал възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства и съответно не е разпределил доказателствената тежест. На свой ред въззивният съд също е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е дал указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнотата на доклада и дадените от първоинстанционния съд указания. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени и на основание на чл.293, ал.3 от ГПК делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства относно спазването на изискванията на чл.114 ал.1 т.1 и чл.114 а от ЗППЦК. Предвид дължимата служебна проверка по чл.363 от ГПК от ГПК въззивният съд следва да установи на първо място дали четирите процесни имота с оглед общата си стойност съставляват имущество от категорията на предвидените в чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК, в приложимата към процесния договор редакция, за което обстоятелство може и по свой почин да назначи експертиза, като възложи разноските за това на ищеца. При извод за приложимост на разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК, съдът следва да извърши проверка за наличието на решение на общото събрание на "Металик" АД, обуславящо валидността на процесния предварителен договор, както и да обсъди доказателствата за правото на собственост на ответното дружество върху процесните недвижими имоти. При новото разглеждането на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №224 от 10.09.2018г. по в.гр.д. №248/2018г. на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.