5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №283 С., 12.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 3787 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. С., чрез пълномощника му адвокат Б. К. Р., против определение № 322 от 31.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 261 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 799 от 16.11.2012 г. по гр.д. № 714/2012 г. на Окръжен съд-Враца за отхвърляне на молбата на В. Г. С. за възстановяване на двуседмичния срок за заплащане на определените суми по чл.361, ал.1 ГПК по постановеното по делото решение от 3.12.2010 г. Жалбоподателят счита, че неправилно е прието, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата, като счита, че не е посочено основание за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна - изпълнението е следвало да се извърши след постановяване на въззивното решение, тъй като подаването на касационна жалба не спира изпълнението и нотариалната покана до кредитора за предоставяне на съдействие е изпратена след изтичане на срока. С решението по чл.19, ал.3 ГПК са обявени за окончателни два предварителни договори сключени между страните, при условие, че ищецът заплати в двуседмичен срок сумата 11300 лв. по единия договор и 13870 лв. по другия договор. Решението е влязло в сила на 14.05.2012 г. С молба от 19.05.2012 г. е поискано от състава на ВКС, пред който делото е било висящо по частна жалба, издаване на заверен препис от решението, мотивирано с краткия срок за плащане и отказа на продавача да даде съдействие като му предостави банкова сметка, като издаването на заверен препис е отказано с определение от 30.05.2012 г. С молба от 6.07.2012 г. В. С. е поискал възстановяване на срока по чл.361, ал.1 ГПК, тъй като пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее – отказ на кредитора да даде съдействието си, като посочи своя банкова сметка, по която да се извърши плащането, което може да бъде осъществено само по банков път с оглед забраната на чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой; отказ на банките да откриват сметки в полза на трети лица след влизане в сила на Закона за мерките против изпиране на пари, който ги задължава да идентифицират клиентите си, а единствено Д. банк изискала копие от влязлото в сила решение, за да открие сметка по чл.97, ал.1, предл.второ ЗЗД, но молбата за издаване на препис от решението е оставена без уважение. В подкрепа на твърденията са представени нотариална покана, връчена на кредитора на 21.05.2012 г., отговорът на дружеството от 22.05.2012 г., че счита, че срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл и решението следва да бъде обезсилено, общите условия на две банки за откриване, обслужване и закриване на сметки на юридически лица и еднолични търговци и са ангажирани показанията на пълномощник на длъжника за отказа на банките да открият сметка на името на търговското дружество-кредитор, както и за изискването на Д. Б. да се представи заверен препис от решението, за да открият сметка на юридическо лице. За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е изложил съображения, че особеното непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК предполага наличието на обективни причини, настъпили за страната по време на теченето на пропуснатия срок, които стоят извън нейната воля и които не са могли да бъдат преодоляни от същата, въпреки положените усилия, каквито обстоятелства не са установени от В. С.. Същият е разполагал с различни възможности да извърши престиране на дължимите от него суми по чл.362, ал.1 ГПК, независимо от това, че ответникът не е посочил банковата си сметка след изпратената му покана. Касае се до парични задължения по два отделни договора, като всяко едно от тях е с цена под 15 000 лв., с оглед на което дължимите плащания не попадат под действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой, като същите освен в касата на ответното дружество, са могли да бъдат заплатени и с превод чрез платежни институции или чрез откриването на сметка със специално предназначение, в която по договор, сключен между купувача и избрана от него банка, същият да вложи дължимите се суми, предназначени единствено за заплащане остатъка от продажната цена, като уведоми съконтарагента си за това, каквито действия не са предприети. Неправилните субективни преценки на жалбоподателя ии пълномощниците му относно начина, по който според тях е трябвало да се извърши престацията, не попадат в приложното поле на чл.64, ал.2 ГПК. Счетено е и, че с оглед разпоредбата на чл.65, ал.1 ГПК продавачът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото се, поради което отказът на същия да посочи банковата си сметка на жалбоподателя при положение, че последният му е предложил частично изпълнение на задължението му, също не може да се определи като непредвидено обстоятелство. За токова не може да се приеме и фактът, че ищецът не е получил официален препис от съдебното решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като същият е разполагал и с други начини да изпълни точно и в срок задължението си, които не е упражнил поради субективни причини. Апелативният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в производството по чл.64 и сл. ГПК е процесуално недопустимо купувачът да въвежда възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания. Жалбоподателят поставя материално правни въпроси: 1. при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой /З./, изпълнението на задължение по чл.362, ал.1 ГПК ограничено ли е само и единствено до превод по банкова сметка или внасяне по платежна сметка; 2. при действието на Закона за мерките срещу изпиране на пари, разпоредбата на чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД приложима ли е за депозиране на суми в полза на търговци и процесуално правни въпроси: 3. необходимо и е обсъждането на всички събрани по делото доказателства заедно и поотдлено, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им за да се установи истината и 4. с оглед на двуседмичен срок за изпълнение на задължението по чл.362, ал.1 на основание чл.364, ал.1ГПК само първонинстанцинния съд ли има задължение да издава препис или всеки съд пред който делото е висящо или се намира в неговия архив към момента на влизане в сила на съдебното решение. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория поставен въпрос, тъй като с решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г., ВКС, І т.о. е дадено тълкуване по приложението на чл.97, ал.1 ЗЗД, както и по четвъртия въпрос, по който съдът не се е произнасял, тъй като мотивите му са, че неполучаването на препис от решението е неотносимо обстоятелство, доколкото са съществували други начини за изпълнение. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като липсва съдебна практика по приложението на чл.3 З. при спор за допустимите начини за изпълнение на парично задължение когато дължимите по силата на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД суми са под 15 000 лв., както и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по третия въпрос, тъй като изводът на съда, че не са предприети действия по откриване на сметка на кредитора и изпълнение съгласно чл.97, ал.1, предл.второ ЗЗД са направени без да се обсъдят събраните писмени и гласни доказателства, което противоречи на практиката на ВКС по решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г., ВКС, ІV г.о., съгласно което е необходимо обсъждане на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: съгласно чл.3 З. плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 15 000 лв. или на стойност под 15 000 лв., но са част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв. За приложение ограничението по чл.3 З. по отношение изпълнението на задължение по чл.362, ал.1 ГПК е относима стойността на предварителния договор, обявен за окончателен със съдебното решение, а не стойността на паричната престация по договора, присъдена с решението. Когато стойността на предварителния договор надхвърля посочената в чл.3 З. сума, изпълнението може да се извърши само чрез превод или внасяне по платежна сметка на кредитора. Ако кредиторът не окаже дължимото съдействие съгласно чл.95 ЗЗД длъжникът следва да изпълни по реда на чл.97, ал.1, изр.второ ЗЗД. По основателността на частната касационна жалба: Атакуваното определение е неправилно. Решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила на 14.05.2012 г. и с него са обявени за окончателни два предварителни договора, всеки на стойност над 15 000 лв., поради което насрещното задължение на ищеца по решението може да се изпълни само при ограничението на чл.3 З.. В срока за изпълнение на задължението по чл.361, ал.1 ГПК длъжникът е поискал от кредитора съдействие за изпълнението чрез отправената нотариална покана. Неоснователен е доводът на [фирма], [населено място], че изпълнението е предложено след изтичане на срока, тъй като подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение. Съгласно чл.404, т.1 ГПК на изпълнение подлежат само невлезлите в сила въззивни решения, постановени по осъдителни искове. Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е конститутивен и срокът за изпълнение на насрещното задължение на ищеца започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, в който смисъл е и изричната уредба по чл.362, ал.1, изр.второ ГПК. Следователно отказвайки да даде дължимото съгласно чл.95 ЗЗД съдействие, кредиторът е изпаднал в забава. От събраните писмени и гласни доказателства, които в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил, е установено, че длъжникът е предприел действия по изпълнение на задължението си по реда на чл.97, ал.1, изр.второ ЗЗД, като същия не е могъл да предвиди и преодолее отказът на банки да открият сметка без съгласието на титуляра й, нито отказът да му се издаде препис от съдебното решение, което да му послужи за откриване на сметка на името на кредитора в една от банките, нито че съдът ще се произнесе по искането му за издаване на препис след изтичане на срока за изпълнение. В. С. е предприел действия и е положил дължимата грижа, за да изпълни задължението си в срок, а неизпълнението се дължи на особени непредвидени обстоятелства. След като поради неоказване съдействие от кредитора и особените обстоятелства, които не са позволили изпълнение по чл.97, ал.1, изр.второ ЗЗД, длъжникът не е имал възможност да престира, без правно значение е дали в отправената до кредитора нотариална покана същият е предложил цялостно или частично изпълнение, още повече, че в отговора на кредитора не е посочено като основание за отказ от съдействие предлагането на частично изпълнение. В. определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се възстанови срока за изпълнение на задълженията по по чл.361, ал.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 322 от 31.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 261 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 322 от 31.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 261 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64, ал.2 ГПК по молбата на В. Г. С. срокът за изпълнение на задълженията по чл.362, ал.1 ГПК по влязлото в сила на 14.05.2012 г. решение № 759 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 629/2011 г. на Софийски апелативен съд, като определя двуседмичен срок за плащане на сумите от датата на постановяване на настоящото определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: